O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 28.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 60076 /2016 година, преобразувано по описа на ГК и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5158/ 07.04.2016 год. на [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място], заявена чрез адв.С. Х.- САК срещу въззивно Решение No 299 от 17.02.2016 година, постановено по гр. В.д. Nо 2939/2015 год. на АС-София .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, защото с него се установяват факти, които не са изложени в исковата молба , респ. неправилно и необосновано, защото правните изводи са изведени от неправилно приложен материален закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.1 и т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : допустимо ли е ищецът , при липса на съдебно признато вземане от ответника за преходен период и липса на доказателства приобщени като такива, а именно първични счетоводни документи или дори вторични, да отнесе плащането извършено от ищеца към спорни, неустановени по размер и основание задължения на ответника, за преходен период спрямо процесния- преди 15.12.2011 година, които той счита за най-обременителни за него, произнесени от въззивния съд в противоречие с Решение Nо 12 от 25.02.2010 година по т.д. Nо 181/ 2009 год. на ВКС-II т.о. ; Решение Nо 83 от 23.06.2015 год. по т.д. Nо 1940/ 2014 год. на ВКС- II т.о. Решение Nо 111 от 27.10.2009 год. по т.д. Nо 296/ 2009 год. на ВКС- I т.о. Решение Nо 148 от 04.02.2016 год. по т.д. Nо 1842/2014 год. на ВКС- II т.о. Решение Nо 150 от 25.06.2012 год. по гр.д. Nо 574/2011год. на ВКС-ГК, III г.о. , Решение Nо 216 от 27.11.2012 год. по т.д. Nо 882/2011 год. на ВКС- II т.о. Решение Nо 239 от 21.06.2013 год. по т.д. Nо 188/2011 год. на ВКС- II т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и две решения на САС : на същото основание за допускане на касационно обжалване по въпроса: допустимо ли е чрез заключението на вещо лице по съдебно икономическа експертиза да се установява какъв е размера на непогасените задължения на ответника за период , който е извън процесния , и в който не се твърди , че е извършена доставка на стоки , която не е заплатена от ответника , съответно наличието на това задължение не е предмет на делото произнесени от въззивния съд в противоречие с вече посочените Р Nо 12; Р Nо 83: Р Nо 111; Р Nо 148; Р Nо 150 ; Р Nо 216 ; Р Nо 239 , постановени по реда на чл. 290 ГПК и две решения на САС, на същото основание по въпроса : допустимо ли е решението нам съда ако същият се е произнесъл по незаявен иск в случай , че е установил дължимостта на претендираната сума приобщавайки и задължения за период преди процесния ? , позовавайки се отново на противоречие с вече цитираните по-горе решения на ВКС и САС
Искането за допускане на касационно обжалване , в приложното поле на чл. 280 ал.1 т. 1 и т.3 ГПК се поддържа по въпроса : каква форма за действителност и за доказване е необходима , когато длъжникът не посочи кое задължение погасява и кредиторът отнесе извършеното плащане към най-обременителното задължение, носи ли доказателствена тежест кредитора , че е упражнил правомощията си по чл. 76 ал.1 изр.2-ро ЗЗД и как се осъществява доказването ,отново с довод , че този въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с цитираните и приложени Р Nо 12; Р Nо 83: Р Nо 111; Р Nо 148; Р Nо 150 ; Р Nо 216 ; Р Nо 239 , постановени по реда на чл. 290 ГПК и две решения на САС.
По отношения на петия –последен въпрос на който се иска селекция и допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – допустимо ли е след като чрез заключението на съдебно – икономическа експертиза се доказва какъв е бил стокооборота между страните и какъв е размера на задълженията на ответника преди 15.12.2011 година , въпреки че не са ангажирани никакви писмени доказателства в тази насока и такива не са приети от съда , чрез възражение за прихващане , което е могло да се осъществи за насрещно вземане , възникнало в предходен период , да се извърши прихващане на сумата 50 376.19 лв. се поддържа довод , че е произнесен в противоречие с Р Nо 12; Р Nо 83: Р Nо 111; Р Nо 148; Р Nо 150 ; Р Nо 216; Р Nо 239 , постановени по реда на чл. 290 ГПК и две решения на САС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация – търговско дружество „Р.‘ Е. С. , с който се релевира довод за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. се поддържат и доводи за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че липсват конкретно формулирани въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, които да има обуславящ за изхода на делото значение и който правен въпрос да попада в приложното поле на някое от основанията по чл.; 280 ал.1 т.-3 ГПК , при посочената една и съща съдебна практика по всичките поставените въпроси.Позоваването е бланкетно и не позволява преценка на посочените основания., с поставените въпроси се иска произнасяне по възражения, които не са релевирани в хода на делото.Претендират се разноски за касационното производство от 3600 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима , като подадена в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу обжалваем съдебен акт – въззивно решение по осъдителен иск за парично вземане на суми над 20 000 лв.
С посоченото решение , Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение от 27.03.2015 година на Софийския градски съд , с което [фирма] С. , като производител на PVC дограми, е осъдено да заплати на [фирма] С. , район П., като вносител на полимерни профили и други компоненти за PVC дограми сумата 117 041.09 лв./ сто и седемнадесет хиляди четиридесет и един и 0.09 лв./, представляваща цената на доставени стоки по 80 бр. фактури, издадени в периода 06.12.2011 година – 30.01.2013 година, на основание чл. 327 ТЗ, ведно със законната лихва и разноски по делото.
За да приеме , че претендираната сума, се дължи решаващият съд е приел че е налице договорна връзка между страните, основана на правилата на търговската продажба , след като по делото са представени и оригиналите на Договора от 01.03.2010 година и анекса 6 от 08.07.2011 година , прието е , че са реализирани доставки по 79 бр. от процесните фактури, надлежно заприходени както по сметка 411 „вземания от клиенти“ на дружеството ищец, така и осчетоводени в дневниците за покупка на ответното търговско дружество, с ползван данъчен кредит. Прието е , че експедиционните бележки за получаване на доставките, въз основа на констатациите на експерта след тяхното оспорване , са издадени от посочените лица , като тези техни действия ангажират отговорността на купувача предвид липсата на плащане.
След преценка на изложените съображения и тези на страните и при съобразяване на задължителните разяснения по ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване.
Изведените въпроси : за допустимостта ищецът , при липса на съдебно признато вземане от ответника за преходен период и доказателства като първични счетоводни документи или дори вторични, да отнесе плащането извършено от ищеца към спорни, неустановени по размер и основание задължения на ответника, за преходен период спрямо процесния- преди 15.12.2011 година, които той счита за най-обременителни за него и за допустимостта чрез заключението на вещо лице по съдебно икономическа експертиза да се установява какъв е размера на непогасените задължения на ответника за период , който е извън процесния , и в който не се твърди , че е извършена доставка на стоки , която не е заплатена от ответника , съответно наличието на това задължение не е предмет на делото са изцяло извън предмета на спора и правните проблеми разгледани от инстанционните съдилища с обжалваното решение. Определени констатации на съдебно икономическата експертиза , установила чрез експертното изследване по дълъг период на търговски взаимоотношения от този , уточнен по исковата молба поставен в контекста на установяване на трайните търговски отношение на базата на т.н. рамков Договор от 01.03.2010 година и Анекса 6 относно цените на предлаганите от ищеца- продавач стоки , не може да бъде изведен като обуславящ изхода на спора и свързан с вземането на ищецът –доставчик на стоки п представените фактури, по които няма спор че липсва плащане, такова каквото е имало за предходни поръчки от страна на ответното търговско дружество.Оспорваните на касатора- като ответник с отговора на исковата молба са в насока липа на договор , липса на заявки, липса на доставки, липса на представителна власт на лицата, издали експедиционните бележки, но няма възражения в насока , че има плащане , която касае процесните фактури, за да се релевират доводи, че констатираното от експерта плащане между страните в рамките на експертизата не се отнесат към предходни доставки, а касаят процесните.
Въпросът за допустимостта на съдебното решението , ако съдът се е произнесъл по незаявен иск- в случая , че е установил дължимостта на претендираната сума приобщавайки и задължения за период преди процесния , също не може да бъде квалифициран като обусловил изхода на спора и няма качеството на правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, която насока са разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Проверката за допустимостта на съдебното решение , предмет на касационно обжалване се извършва служебно от съда , дори и ако не е повдигнат като процесуално-правен въпрос .От г.т. на теория и практика няма спор , че когато съдът с обжалваното решение е излязъл от рамката на предмета на спора , то това произнасянето е недопустимо. Когато съдът, чието решение се обжалва, се е произнесъл по спора в преметната рамка , с която е сезиран , макар и в мотивите си да осъжда и други правоотношение между страните за да подкрепи една или друга своя теза, не може да се приеме , че е нарушена рамката на правния спор до степен на порок , обуславящ процесуална недопустимост на съдебния акт .
Въпросите за необходимата форма за действителност и формата за доказване , когато длъжникът не посочи кое задължение погасява и кредиторът отнесе извършеното плащане към най-обременителното задължение, носи ли доказателствена тежест кредитора , че е упражнил правомощията си по чл. 76 ал.1 изр.2-ро ЗЗД и как се осъществява доказването и за допустимостта след като чрез заключението на съдебно – икономическа експертиза се доказва какъв е бил стокооборота между страните и какъв е размера на задълженията на ответника преди 15.12.2011 година , въпреки че не са ангажирани никакви писмени доказателства в тази насока и такива не са приети от съда , чрез възражение за прихващане , което е могло да се осъществи за насрещно вземане , възникнало в предходен период , да се извърши прихващане на сумата 50 376.19 лв. , са изцяло неотносими към произнесеното от въззивния съд,нямат отношение към проведената защита от гл.т. оспорване на фактите по исковата молба или въвеждане на правопогасяващи и/или правопроменящи възражения като защитни средства срещу предявения иск по чл. 327 ТЗ , поради което не могат да послужат за селекция и допускане на касационното обжалване.
По искането за разноски от ответника по касация. Искането е основателно и доказано с представената фактура [ЕГН]/23.06.2016 год. , поради което следва да се уважи като на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК на ответника –търговско дружество [фирма] С., кв. П. се присъди сумата от 3600 лв. / три хиляди и шестстотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 5158/ 07.04.2016 год. на [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място], заявена чрез адв.С. Х.- САК срещу въззивно Решение No 299 от 17.02.2016 година, постановено по гр. В.д. Nо 2939 / 2015 год. на АС-София .
ОСЪЖДА търговско дружество [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място],[жк]бл. 228 вх.“А“,ет. 2, ап.7 ЕИК[ЕИК] да заплати на дружество [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],р-н П. – П. з. – С. К., О. п. No 438 сумата 3600 лв. / три хиляди и шестстотин лева /, разноски за защита пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: