О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
Гр. София, 12.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2138 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 3624 от 09.05.2017 г., подадена на 04.05.2017 г. (преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г.) от Регионална дирекция по горите – Б., представлявана от директора С. К., чрез юрисконсулт И. Й., която е насочена против въззивно решение № 114 от 30.03.2017 г. по в.гр.д.№ 21/2017 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
Ответникът по касация В. Х. И. чрез адвокат С. Г. от АК – В. е подал отговор, в който възразява срещу наличието на основание за допускане на обжалването. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, но е насочена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално недопустима по следните съображения:
С обжалваното въззивно решение, постановено при условията на чл. 258 – чл. 273 ГПК, е потвърдено решение № 224 от 21.11.2016 г. по гр.д.№ 623/2016 г. на Районен съд – Бяла Слатина, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, като е признато за установено, че ищецът В. Х. И. е собственик на лек автомобил „Опел”,модел „Ф.” с рег. [рег.номер на МПС] и ответника Регионална дирекция по горите – [населено място] е осъден да предаде владението върху вещта на собственика й, както и да му заплати сумата 1 700 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на автомобила за периода от 10.02.2015 г. до 10.07.2016 г., ведно със законна лихва от 13.07.2016 г. до окончателното изплащане.
С исковата молба е посочено, че иска по чл. 108 ЗС е оценяем и цената му (както и на съединената с него при условията на евентуалност претенция по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за присъждане на равностойността на вещта, ако същата липсва или е отчуждена) възлиза на сумата 5 000 лв. – застрахователна стойност на автомобила съгласно удостоверение № 116939 от 05.07.2016 г. на ЗК [фирма]. С отговора на исковата молба ответникът не е заявил възражение относно цената на иска по чл. 108 ЗС. Въпросът не е повдиган и служебно от първоинстанционния съд. В производството пред РС е изслушано заключение на съдебно-оценителна експертиза, с което е установено, че действителната пазарна стойност на автомобила е 5 200 лв., но след приемане на заключението не е постановено определение по чл. 70, ал. 3 ГПК, нито е предприето увеличение на претенцията по чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Така цената на иска по чл. 108 ЗС се е стабилизирала до края на производството пред трите инстанции. Върховният касационен съд е обвързан от стабилизиралата се на първа инстанция цена на иска и не може да я ревизира инцидентно при преценката по чл. 280, ал. 2 (сега – ал. 3) ГПК за наличието на общите процесуални предпоставки за допустимост на касационното обжалване. Ето защо настоящата инстанция приема, че цената на иска по чл. 108 ЗС възлиза на сумата 5 000 лева.
Съгласно § 74 от ПЗР на ЗИД ГПК във връзка с чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, освен когато се обжалват решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях обуславящи искове. Граматическото тълкуване на изразите „до 5 000 лв.” и „до 20 000 лв.” обосновава извода, че на касационно обжалване подлежат решенията по въззивни граждански дела с цена на иска надхвърляща сумата 5 000 лв. (т.е. от 5 000,01 лв. нагоре), а по въззивни търговски дела – с цена на иска над сумата 20 000 лв., т.е. от 20 000,01 лв. нагоре (така е прието и в Определение № 22 от 14.01.2016 г. по гр.д.№ 69/2016 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 120 от 01.02.2017 г. по гр.д.№ 3658/2016 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 681 от 02.10.2017 г. по гр.д.№ 1089/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 716 от 13.10.2017 г. по гр.д.№ 1608/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Ето защо настоящият състав на съда приема, че решението, постановено по исковете с цена 5 000 лева и 1 700 лева не подлежи на касационно обжалване. Касационното обжалване е недопустимо (независимо от погрешно даденото от въззивния съд указание, че акта му подлежи на обжалване пред ВКС), поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
С оглед настоящото произнасяне и при условията на чл. 81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 1 000 лева – договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат за защита пред ВКС (ДПЗС от 12.05.2017 г., л. 9 от делото).
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 3624 от 09.05.2017 г., подадена на 04.05.2017 г. от Регионална дирекция по горите – Б., представлявана от директора С. К., чрез юрисконсулт И. Й., която е насочена против въззивно решение № 114 от 30.03.2017 г. по в.гр.д.№ 21/2017 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2138/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданската колегия.
В тази част определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Гражданската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, което да се извърши съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Б. ДА ЗАПЛАТИ на В. Х. И. сумата 1 000 (хиляда) лева – разноски за защита пред ВКС.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: