O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 15.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1662/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1285/27.01.2017 год. на С. П. С. от [населено място] заявена през процесуалния представител адв. Р. С. АК Б. срещу въззивно Решение Nо 151 от 22.12.2016 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1760/2016 година на ОС –Бургас по допускане съдебна делба .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция , с което е допусната съдебна делба на недвижим имот- дворно място от 250 кв.м., съставляващи имот пл. No 709 с идентификатор 57491.502.113, от който имот заедно с имот пл. No 708 е образуван парцел VII-708,709 в кв. 60 по плана на [населено място] , целият от 411 кв.м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 57491. 502.113.1 с два входа/ от север и юг/ между наследниците на П. Д. В. и А. Д. В. , при посочените права за всеки един от тях.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата относно обекта на съдебна делба- жилищната сграда и релевираното възражение за придобиване на „северни близнак“ на основание придобивна давност, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение по въпросите за зачитане на придобивната давност с Р No 183 от 01.08.2013 година по гр.д. No 847/2012 год. на ВКС- I г.о., Р No 45 от 15.04.2014 год. по гр.д.No 6619/2013 год. на ВКС- II г.о. и по конкретно кои са обективните и субективни признаци на владението, даващи основание да се приеме, че съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее вещта само за себе си ?
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и по въпросите за недопустимостта на съдебна делба на недвижим имот, когато в съсобствен имот са изградени две или повече самостоятелни сгради , които принадлежат на различни собственици, с Р No 242 от 20.12.2011 год. по гр.д.No 1459/2010 год. на ВКС- II г.о. и Р No 293 от 12.12.2011 год. по гр.д.No 265/2011 год. на ВКС- II г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника П. Х. Ц. , с които се подържа довод , че касационно обжалване не следва да се допуска , като се поддържа алтернативното становище , че по принцип същата е недопустим , поради наличие на етажна собственост.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниците С. И. Д. , Р. Д. И., И. Д. Д. и Я. П. О. , с който се поддържа , че не са налице условията на закона за допускане на касационното обжалване , тъй като обжалваното решение не е в противоречие а в унисон с посочената практика на ВКС и по двата поставени въпроса, доколкото по втория фактите по приложените решения са различни от настоящия случай. Взема се становище по основателността на релевираните по жалбата основания за отмяна , като се претендират и разноски за осъществената адвокатска защита от 600 лв.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника Д. П. Д. , с който се поддържа становище , че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, тъй като обжалваното решение не противоречи на възприетите тези по цитираната съдебна практика на ВКС по въпросите за придобиване на недвижим имот по давност, нито по въпросите за недопустимостта на съдебната делба при установените по делото факти за обща съсобственост на имотите от всички сънаследници .Претендират се разноски за защита в размер на 500 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция до изм.ДВ. бр.86/2017 год. / , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, с което е налице произнасяне по конститутивен иск за съдебна делба и е процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че НЕ СА налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване.
За да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, съгласно разясненията на т.2 на ТР 1/2009 година на ОСКТК на ВКС е необходимо въззивното решение да е произнесено по въпросите обусловили изхода на спора в смисъл, противоречащ на произнесеното от съставите на ВКС по приложените съдебни решения по чл. 290 ГПК , доколкото се поддържа , че именно тази съдебна практика не е съблюдавана от въззивния съд.
За да допусне съдебна делба между всички сънаследници на починалите двама братя А. и П. Д. В. , решаващият съд не е прел за доказано 1./ правоизклюващото наличието на съсобственост по наследство възражение на придобиване на северното жилище близнак“ в индивидуална собственост от страна на наследника в коляното на П. В. – дъщерята С. П. С./ касатор/ , тангиращо отчасти с възражението и на наследника / от коляното на брата А./ П. Х. Ц./ внучка/, 2./ че делбата е недопустима поради наличие на етажна собственост.
На базата на установените факти, а именно , че предмет на иска за съдебна делба е наследство от двамата братя , включващо дворно място от 250 кв.м., съставляващи имот пл. No 709 с идентификатор 57491.502.113, от който имот заедно с имот пл. No 708 е образуван парцел VII-708,709 , намиращо се в кв. 60 по плана на [населено място] , целият от 411 кв.м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 57491. 502.113.1 решаващият съд е приел, че няма етажна собственост , въпреки данните , че по налична на изграждане на къщата с два входа и нейното обитаване през годините може да се приеме , че е изградена като двуфамилна , но на базата на изслушаното експертно становище и гласните доказателства не е имал основание за такъв извод от г.т. липсата на надлежно обособяване на два жилищни обекта. Ето защо, след като не е налице хипотеза за наличие на самостоятелни части от жилищна сграда , обособени като самостоятелни жилищни обекти, собственост на отделни собственици, а е налице обща съсобственост , възникнала в резултат на наследяването на общата сграда и терена , върху който е построена, въпросът за допустимостта на делбата е извън предмета на спора.
Поставеният въпрос за зачитане на придобивната давност и по конкретно кои са обективните и субективни признаци на владението, даващи основание да се приеме, че съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее вещта само за себе си ? не може да се приеме, че е произнесен в противоречие с цитираните съдебни решения: Р No 183 от 01.08.2013 година по гр.д. No 847/2012 год. на ВКС- I г.о., Р No 45 от 15.04.2014 год. по гр.д.No 6619/2013 год. на ВКС- II г.о., нито със задължителната съдебна практика на ВКС по приетите ТР 4/2012 го. на ОСГК на ВКС и ТР 1/2012 година на ОСГК на ВКС. Разликата в установените правно-релевантни факти относно осъществяваната от съделителката С. П. С. в различни периоди от време / през лятото/ фактическа власт на северните помещения с фактите по цитираната съдебна практика не може да се квалифицира като противоречие с практиката на ВКС по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год. / При липсата на два самостоятелни обособени по съответния ред жилищни обекта на правото на собственост, въпросът за възможността да се придобие по давност обособена част от къщата , не се покрива нито с фактите , нито с изразените тези по цитираните съдебни решение, произнесени по реда на чл. 290 ГПК.
По направените искания за присъждане на разноски от ответниците по касация.Исканията са основателни и следва да се уважат в размера , в който са доказания направените разноски. Видно от представените два Договора за правна защита и съдействие от дата 15.03.2017 година за заплатен адвокатски хонорар на адв.Ю. Б.- АК Б. / л.24 и 25/ , ответниците С. И. Д. , Р. Д. И., И. Д. Д. и Я. П. О. имат право на разноски съответно първите трима в размер на 300 лв. / триста лева/ и последната –също в размер на 300 лв./ триста лева/.Видно от представения Договор за правна защита и съдействие 0000042572 от 23.03.2017 година ответникът по касация Д. П. Д. също има право на разноски в размер на сумата 500 лв./ петстотин лева./
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1285 /27.01.2017 год. на С. П. С. от [населено място] заявена през процесуалния представител адв. Р. С. АК Б. срещу въззивно Решение Nо 151 от 22.12.2016 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1760/2016 година на ОС –Бургас по допускане съдебна делба .
ОСЪЖДА С. П. С. от [населено място] ЕГН [ЕГН] да заплати на С. И. Д. ЕГН [ЕГН], Р. Д. И. ЕГН [ЕГН] и И. Д. Д. ЕГН [ЕГН] общо сумата 300 лв. / триста лева/ на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА С. П. С. от [населено място] ЕГН [ЕГН] да заплати на Я. П. О. с ЕГН [ЕГН] сумата от 300 лв. / триста лева/ на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА С. П. С. от [населено място] ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. П. Д. с ЕГН [ЕГН] сумата от 500 лв./ петстотин лева/ на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :