О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София, 21.07.2017г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 2455 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 306, ал. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК и чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7652 от 11.04.2017 г. на А. П. Р. против разпореждане от 23.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 1718/2004 г. на Районен съд – Пазарджик.
Ответницата С. Й. К. не е подала отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Видно от данните по делото, срещу влязлото в сила решение № 247 от 07.04.2005 г., постановено по гр.д.№ 1718/2004 г. по описа на Районен съд – Пазарджик (потвърдено с решение № 45 от 19.01.2006 г. по в.гр.д.№ 479/2005 г. на Окръжен съд – Пазарджик) е подадена молба за отмяна с вх.№ 7372 от 28.07.2016 г. по описа на ОС – Пазарджик (придружена от молба вх.№ 7373 от 28.07.2016 г.) от И. А. Р. – пълномощник на А. П. Р.. В отговор на давани указания по реда на чл. 306, ал. 1 ГПК (с разпореждане № 7880 от 03.08.2016 г. и разпореждане № 2430 от 06.03.2017 г. по гр. д. № 1718/2004 г. на РС – Пазарджик) молителят е депозирал молби с вх.№№ 2464 от 26.01.2017 г., 4965 от 02.03.2017 г. и 6032 от 17.03.2017 г. – по описа на РС – Пазарджик. Дадените от РС указания са законосъобразни, подробни и точни, като в техен отговор (видно от молбата с вх. № 6032 от 17.03.2017 г.) молителят се е позовал на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. първо ГПК. Обосновка на така соченото основание, обаче, липсва. Молителят е изложил подробни оплаквания относно допуснати процесуални нарушения при разглеждане делото в двете съдебни инстанции по съществото на спора, без да аргументира наличието на каквито и да е факти, сочещи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. първо ГПК. Оплакванията срещу валидността, допустимостта и правилността на влязлото в сила решение не подлежат на проверка по реда на извънинстанционното производство по чл. 303 – чл. 309 ГПК, тъй като възможността за това е изчерпана в проведените въззивно (по гр.д.№ 479/2005 г. на Окръжен съд – Пазарджик) и касационно (по гр.д.№ 462/2006 г. на ВКС, ГК, V г.о.) производства. Същевременно, съгласно нормата на чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. първо ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ. Релевантно в случая е, че в разглежданата хипотеза източник на неправилността на решението е извършено престъпление, установено по надлежен ред – влязла в сила присъда на наказателен съд или с решение на граждански съд по чл. 124, ал. 5 ГПК (когато наказателното преследване не може да бъде реализирано). В случая молителят се е задоволил с твърдения относно неистинността на документи, без дори да твърди, още по-малко – да ангажира доказателства за установяването на това обстоятелство по надлежния съдебен ред. Това мотивира настоящият състав на съда да приеме, че подадената от А. П. Р. молба за отмяна с вх.№ 7372 от 28.07.2016 г. по описа на ОС – Пазарджик (придружена от молба вх.№ 7373 от 28.07.2016 г. и уточнявана с молба вх.№ 2464 от 26.01.2017 г., молба с вх.№ 4965 от 02.03.2017 г. и молба с вх. № 6032 от 17.03.2017 г.) е останала нередовна по смисъла на чл. 306, ал. 1 ГПК и след изтичането на сроковете за уточнения, дадени с разпореждане № 7880 от 03.08.2016 г. и разпореждане № 2430 от 06.03.2017 г. по гр. д. № 1718/2004 г. на РС – Пазарджик, тъй като не съдържа изложение на някое от основанията за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая е било налице основание за връщането й съгласно чл. 306, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, съответно – атакуваното разпореждане е правилно.
За пълнота следва да се отбележи още, че по поддържаното от молителя отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. първо ГПК е налице произнасяне от друг състав на ВКС, видно от решение № 100 от 06.04.2012 г. по гр.д.№ 1258/2011 г. на ВКС, II г.о. Молбата за отмяна е трета по ред, предявена на същото основание (след върнатата с разпореждане № 1574 от 12.02.2016 г. по гр.д.№ 1718/2004 г. на РС – Пазарджик, потвърдено с определение № 294 от 22.06.2016 г. на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д.№ 1779/2016 г.). При това положение тя е процесуално недопустима, тъй като правото на отмяна е реализирано и възможността за повторно позоваване на същото основание за отмяна е преклудирана.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.03.2017 г., постановено по гр. д. № 1718/2004 г. на Районен съд – Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: