О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
гр. София, 03.12.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1652 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК, образувано по подадената от А. Р. Н. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Св. Б., касационна жалба срещу въззивното решение № 192 от 19.12.2018 год. по гр. д. № 254/2018 год. на Габровския окръжния съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 20.06.2018 год. по гр. д. № 1437/2017 год. на Габровския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от касаторката срещу И. П. И. от [населено място] иск по чл. 109 ЗС – за осъждане на ответника да преустанови действията, с които й пречи да упражнява правото й на собственост върху самостоятелен обособен обект от сграда с идентификатор № **** и сграда с идентификатор № **** по КККР на [населено място], построени в поземлен имот с идентификатор № *** и ползването на този имот, като преустанови отглеждането на пчели в пчелните си кошери, разположени в същия имот и касаторката е осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и в нея се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му, като вместо това искът по чл. 109 ЗС бъде уважен с присъждане на направените от касаторката разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се на противоречие на въззивното решение в обжалваната му част с т. 3 на ТР № 4/6.11.2017 год. по т. д. № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС по въпроса Необходимо ли е ищецът по иск по чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие му пречи да упражнява своето право?, като се позовава на приетото в него, че „Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем”, т. е. самият факт на нарушението представлява нарушаване на правото на собственост на другата страна, без да е необходимо тя да доказва с какво и как се ограничават правата й. Въз основа на горната обща формулировка е поставен и конкретния въпрос „За уважаване на иск по чл. 109 ЗС достатъчно ли е еднократно създаване на пречка за упражняване на правото на собственост или е необходимо да има повтаряемост”, с позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото основание се поддържа и по въпроса относно присъдени разноски в тежест на ищеца при положение, че съдът отхвърля иска на основание факти, настъпили след предявяване на исковата молба.
Ответникът И. П. И. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, с която искът по чл. 109 ЗС е отхвърлен, въззивният съд приел, че ответникът не пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху постройките в спорния имот и на ползването на същия, съгласно чл. 64 ЗС, тъй като не отглежда пчели в него. Установено е от удостоверение от община Габрово от 26.03.2018 год. и приетото заключение на допуснатата експертиза, че пчелинът му се намира в друг имот и отговаря на изискванията на чл. 13 от Закона за пчеларството /ЗПч/. И преди регистрирането на пчелина по ЗПч не са били налице предпоставките за основателност на предявения иск, тъй като не е установено по несъмнен начин точното местоположение на кошерите в спорния имот, в който ответникът също притежава права върху отделни обекти и право на ползване, както и не е доказано, че отглеждането на пчелите е причина за твърдените от ищцата пречки да упражнява правата си в имота.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, да установи наличието на специфичните предпоставки – противоречието със задължителната съдебна практика, на която се позовава и значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулираният общ въпрос относно доказването на неоснователното действие на ответника и при естеството на същото, позволяващо да се приеме, че пречи на касаторката да упражнява своето право на собственост, в случая конкретизиран и в посочения като първи въпрос в изложението относно това дали е достатъчно еднократно създаване на такава пречка или е необходимо да има повтаряемост, не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него, още по-малко същият да е обусловил и извода му за неоснователност на иска. Съдът не е отхвърлил иска поради това, че не е налице установена повтаряемост на дадената пречка за упражняване правото на собственост на касаторката, респ. правото й на ползване на имота, а поради липсата на такова неоснователно действие от страна на ответника. Предметът на спора, очертан от твърденията и доводите на страните, е наличието или липсата на неоснователното действие – отглеждането от ответника на пчели в имота на посоченото място, което пречи на ищцата да упражнява нейните права в същия имот.Съдът приел, че в конкретния случай не е налице такова неоснователно действие, респ. създадено и поддържано състояние, с оглед преместването на кошерите в друг имот, респ. регистрирането на пчелина съгласно изискванията на ЗПч. Този извод е обоснован от преценката на събраните доказателства от решаващия съд, поради което и изводът му, че не е налице накърняване правото на собственост на ищцата е обусловен от установените конкретни факти по делото. Поради това и поставените въпроси касаят произнасяне по съществото на спора, което е допустимо при наличието на основания за допускане на касационното обжалване, видно и от изложените от касаторката съображения за допуснато нарушение на процесуалните правила. С оглед неотносимостта на тези въпроси към извода на съда неотносима е и сочената задължителна съдебна практика, поради което и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано както по същия въпрос, така и по този относно присъдените в тежест на касаторката разноски. Последният също не представлява правен въпрос, който да е обусловил извода по делото, а произнасянето по разноските по делото е в зависимост от изхода на спора. В случая, с оглед отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС ищцата следва да понесе направените от ответника разноски по делото. Липсата на относими към решаващия извод на съда в обжалваното решение въпроси като обща предпоставка е достатъчно основание да не се допусне касационното обжалване на същото, извън липсата и на поддържаните допълнителни основания /ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от горните съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 192 от 19.12.2018 год. по гр. д. № 254/2018 год. на Габровския окръжен съд в обжалваната му част по подадената от А. Р. Н. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Св. Б., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: