O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 11.07.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 662 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 112/12.01.2017 година на З. А. А. от [населено място], [община] чрез процесуалните представители адв.П. Й. и адв.Д. Г.- САК срещу въззивно Решение No 188 от 07.12.2016 година, постановено по гр.В.д. Nо 249/2016 на ОС-Силистра .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, в което искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се мотивира с довод , че въпросът при констатирана нередовност на исковата молба съдът длъжен ли е на основание чл. 129 ал.1 и ал.2 ГПК във вр. с чл. 127 т.4 и т5 ГПК да предостави възможност на ищеца да отстрани тези нередовности ?В случай , че не е отстранена нередовността на исковата молба допустим ли е съдебния акт или това винаги води до обезсилване на съдебното решение, следва да получи разрешение в смисъла на посочената задължителна съдебна практика – Решение No 18 от 19.02.2014 год. по гр.д. No 3359/2013 год. на ВКС- III г.о.,ТР 1/17.01.2001 год. на ОСГК на ВКС и другите цитирани решения.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпроса за служебното прилагане на давността и възможността съдът служебно да изследва дали е налице изтекла придобивна давност като основание за придобиване право на собственост, без позоваване от страна на ищцата?, произнесен в противоречие с разясненият на ТР 4/2012 година на ОСГК на ВКС и в Решение Nо 392/10.01.2012 год. по гр.д. No 891/2010 год. на ВКС- I г.о., Решение Nо 480 /01.12.2010 год. по гр.д. No 803/2009 год. на ВКС- II г.о. , както и по въпроса при противоречие между гласните доказателства следва ли съдът да изложи аргументи в чии показания кредитира и защо ? произнесен в противоречие с практиката по Решение Nо 70/ 03.11.1980 год. по гр.д. No 65/80 год. на ОСГК на ВС , Решение Nо 176/ 28.05.2011 год. по гр.д. No 759/2010 год. на ВКС- II г.о.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Ш. М. Ш. , Ф. Я. А. и Х. М. А., чрез адв.И. Р.- САК , с който се поддържа , че касационната жалба следва да бъде оставена без уважения като неоснователна , а атакуваното решение да бъде потвърдено. Възразява се и относно липсата на основания за допускане на касационно обжалване .Претендират се разноски за производството.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед характера на произнесеното въззивно решение – решение по спор за собственост.
След преценка на наведените от касаторите доводи за наличие на посочените основания за допускане на касационно обжалване , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице условията за закона да се допусне исканото касационно обжалване .
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията му на въззивна инстанция е потвърдил решението на първата инстанция , с което е отхвърлен иска на З. А. А. да се признае за установено , че наследниците на А. Ш. Ю. /баща на ищцата/ са собственици на процесните 4 ниви в землището на [населено място], [община] и на основание чл. 537 ал.2 ГПК се отмени констативен НА 199/2015 година , легимитиращ ответниците Ш. М. Ш. , Ф. Я. А. и Х. М. А. за собственици на същите тези земеделски земи.
За да постанови решението си , въззивният съд е приел, че в спора за собственост на процесните 4 ниви , като част от възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи общо от 300 дка през 1999 година на Х. А. Х. и неговите наследници/ Б. А. , М. А., С. А. и Х. А./ , изселили се в Т., надлежен титул за собственост , неопроверган от събраните доказателства имат ответниците по делото свързан с наследственото правоприемство от баща им –М. А. Ш. , поради което искът на ищцата , основан на твърдение за изтекла придобивна давност в полза на нейния баща – А. Ш. Ю., се явява недоказан и неоснователен.
Изведеният правен въпрос относно нередовността на исковата молба и правните последици по отношение на постановен съдебен акт въз основа на нередовна искова молба / „неизяснен въпроса на какво основание ищцата претендира собствеността на нивите „/ се поставя за първи път пред касационната инстанция и то от защитата на ищцовата страна. Въпросът не може да бъде квалифициран като обусловил изхода на спора , тъй като при разглеждането на двете инстанции нито една от страните не е повдигала въпроса за съществуване на несъответствие на обстоятелствена част и петитум на исковата молба, с който петитум е поискано:1./ да се отрече правото на собственост на ответниците по нотариалния акт, който ги легитимира като такива и 2./ да се установи, че нивите са собственост на наследниците на А. Ш. Ю.“. Доколкото в исковата молба няма твърдения за обстоятелства от които се черпи правото на собственост на ищцата, то при определящото процеса диспозитивно начало съдът няма служебно задължение да изисква допълване на исковата молба , предмета на спора е бил очертан и производството е протекло именно в неговите параметри, като основно процесуалното поведение на ищцата , според съдебните протоколи, е било да сочи и събира доказателства за да опровергае констатацията по НА 119/2015 година на ответниците.
Касационното обжалване не може да се допусне и по поставения втори въпрос, тъй като няма никакви данни, че института на придобивната давност е приложен служебно.
Дори поставената от двете долни инстанции правна квалификация по чл. 537 ал.2 ГПК , при категоричната практика на ВКС , че такъв самостоятелен иск няма , да е условно неточна , тъй като без съмнение спорът по делото е спор за собственост на земеделските земи- 4 бр. ниви за които има издаден констативен нотариален акт за собственост, то заявеният иск без съмнение и имал за цел да опровергаване не само материалната доказателствена сила на констативния нотариален акт , а се цели опровергаване наличието на визираното в същия придобивно основание за собственост – давностно владение.в този аспект не може да се поддържа , че съдът служебно се е занимал с въпроса за придобивната давност .
Изведеният процесуално-правен въпрос за начина на преценка на доказателствените средства е въпрос , свързан с наличие на процесуално нарушение и като такъв не може да бъде обуславящ изхода на спора , нито да се приеме за основания за допускане на касационното обжалване.
По искането на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство. След като не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване , ответника по касация има право на направените за защита на етапа по чл. 288 ГПК разноски.Искането е основателно и при наличните писмени доказателства – Договор за правна защита и съдействие Б 063755/19.01.2017 година , същото е доказано в размер на сумата 996 лв. / деветстотин деветдесет и шест лева/.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК , върховният касационен съд- състав на второ отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 112/ 12.01.2017 година на З. А. А. от [населено място], [община] чрез процесуалните представители адв.П. Й. и адв. Д. Г.- САК срещу въззивно Решение No 188 от 07.12.2016 година, постановено по гр.В.д. Nо 249/2016 на ОС-Силистра .
Осъжда З. А. А. от [населено място], [община] да заплати на ответниците по касация Ш. М. Ш. , Ф. Я. А. и Х. М. А. общо сумата 996 лв. /деветстотин деветдесет и шест лева/, разноски по делото за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :