О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 09.07.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 1982 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 3789 от 26.02.2015 г., подадена по пощата на 24.02.2015 г. от П. М. Н. срещу определение № 3137 от 18.12.2014 г. на ОС –Бургас, постановено по в.ч.гр.д.№ 761/2014 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че производството по в.ч.гр.д.№ 761/2014 г. по описа на ОС – Бургас е образувано въз основа на подадената от П. М. Н. частна жалба с вх.№ 15084 от 11.04.2015 г. срещу постановеното от РС – Бургас определение № 2412 от 21.03.2014 г. по гр.д.№ 1498/2014 г. С последното е даден отговор на две искания, заявени във връзка с администрирането на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№ 1498/2014 г. на РС – Бургас : (1) оставено е без уважение искането на П. М. Н. за освобождаване от държавна такса по делото и (2) оставено е без уважение искането на П. М. Н. за предоставяне на правна помощ във формата на процесуално представителство. Последвало е подаването на частната жалба с вх.№ 15084 от 11.04.2015 г., с която определение № 2412 от 21.03.2014 г. е обжалвано ИЗЦЯЛО.
Въззивният съд се е произнесъл с определение № 1301 от 15.05.2014 г., в диспозитива на което е постановено, че оставя без уважение частната жалба срещу определение № 2412 от 21.03.2014 г. по гр.д.№ 1498/2014 г., както и че произнасянето му е окончателно. Същевременно, в мотивите е обсъждана правилността на определение № 2412 от 21.03.2014 г. само в частта му, с която РС – Бургас е отказал предоставянето на правна помощ на П. М. Н. в качеството му на ищец по гр.д.№ 1498/2014 г. Независимо от несъответствието между мотиви и диспозитив, доколкото обхвата на формираната правораздавателна воля се установява на първо място от съдържанието на диспозитива, касационната инстанция приема, че ОС – Бургас се е произнесъл по целия предмет на частната жалба с вх.№ 15084 от 11.04.2015 г., като е намерил за неоснователни както искането на П. М. Н. да му бъде предоставена правна помощ във формата на процесуално представителство (в която насока са изложени мотиви), така и искането на П. М. Н. за освобождаване от държавна такса по исковата молба (в която връзка не са изложени мотиви). Съответно – указанието относно обжалваемостта е съответно на едната част от произнасянето – тази, касаеща отказа от предоставяне на правна помощ (съобразно чл.95, ал.6 ГПК), но е неправилно досежно отказа за освобождаване от държавна такса по исковата молба, който освен на въззивно, подлежи и на касационно обжалване – при условията на чл.274, ал.3 ГПК, както изрично е посочено в т.12 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.
Съобщението за определение № 1301 от 15.05.2014 г. е връчено на П. М. Н. на 02.06.2014 г. и е последвало подаването на частна жалба вх.№ 9941 от 09.06.2014 г., адресирана до Инспектората при МП и до ВКС. В нея е заявено искане за отмяна на определение № 1301 от 15.05.2014 г., като се постанови освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Като особено искане досежно администрирането на частната жалба е заявено искане за освобождаване от държавна такса във връзка с нея.
В отговор е постановено определение № 3137 от 18.12.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 761/2014 г. на ОС – Бургас, което именно е предмет на проверка в настоящото производство. С него въззивният съд е постановил, че оставя без уважение искането на П. М. Н. за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от заплащането на държавна такса по подадената частна жалба с вх.№ 9941 от 09.06.2014 г. Изложени са мотиви, че на основание чл.95, ал.6 ГПК произнасянето с определение № 1301 от 15.05.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 761/2014 г. на ОС – Бургас е окончателно, съответно – частната жалба с вх.№ 9941 от 09.06.2014 г. е недопустима и „е налице хипотезата на чл.24, т.2 ЗПрП, при която предоставянето на правна помощ е безпредметно поради очевидна недопустимост на жалбата, безпредметно се явява и освобождаването от държавна такса”.
Така постановеното определение е частично недопустимо, а в останалата част е неправилно.
На първо място – съдът е дължал произнасяне по особеното искане, чийто предмет се е свеждал единствено до молба за освобождаване от държавна такса във връзка с администрирането на частната жалба с вх.№ 9941 от 09.06.2014 г. При това положение, оставяйки без уважение искане за предоставяне на правна помощ във връзка с администрирането на частната жалба с вх.№ 9941 от 09.06.2014 г., окръжният съд е излязъл извън предмета на сезирането и е постановил акт в нарушение на диспозитивното начало, който в тази му част следва да бъде обезсилен.
Определението е неправилно в частта, с която въззивният съд е постановил, че оставя без уважение искането на П. М. Н. за освобождаване от заплащането на държавна такса по подадената частна жалба с вх.№ 9941 от 09.06.2014 г. На първо място, в противоречие с т.12 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че отказа за освобождаване от държавна такса по исковата молба не подлежи на касационен контрол. В тази й част частната жалба с вх.№ 9941 от 09.06.2014 г. е процесуално допустима и е следвало да бъде администрирана от въззивния съд съобразно чл.274, ал.3 ГПК, като се изиска от П. М. Н. да представи изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приподписано (както и самата частна жалба с вх.№ 9941 от 09.06.2014 г.) от адвокат. Съответно – отказа за освобождаване от държавна такса по съображения, че частната жалба с вх.№ 9941 от 09.06.2014 г. е изцяло недопустима, противоречи на задължителната съдебна практика по приложението на чл.83, ал.2 ГПК, формирана с Определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч.т.д.№ 564/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С последното е разяснено, че по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса. Ирелевантни в тази насока са обстоятелства извън кръга на посочените, включително дали самото производство е или не е допустимо. Настоящият състав на касационния съд намира, че с оглед удостовереното с декларацията по чл.83, ал.2 ГПК семейно и имуществено положение на П. М. Н. и данните за трудовата му заетост, както и с оглед реализиране правото му на защита във връзка с искането за освобождаване от държавна такса по исковата молба и приключване на делото в разумен срок, същият следва да бъде освободен от заплащането на държавната такса в размер на 15 лв. по подадената частна жалба с вх.№ 9941 от 09.06.2014 г.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 3137 от 18.12.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 761/2014 г. на ОС – Бургас в частта, с която въззивният съд е постановил, че оставя без уважение искане на П. М. Н. за предоставяне на правна помощ в производството по частна жалба с вх.№ 9941 от 09.06.2014 г.
ОТМЕНЯВА определение № 3137 от 18.12.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 761/2014 г. на ОС – Бургас в частта, с която е оставено без уважение искането на П. М. Н. за освобождаване от заплащането на държавна такса по подадената частна жалба с вх.№ 9941 от 09.06.2014 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА П. М. Н. от заплащането на държавната такса в размер на 15 лв. по подадената частна жалба с вх.№ 9941 от 09.06.2014 г.
ВРЪЩА делото на ОС – Бургас за администриране на частната жалба с вх.№ 9941 от 09.06.2014 г. при условията на чл.274, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: