О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр. София, 16.11.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4724 по описа на Върховния касационен съд за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Ж. „Б. х.”, чрез пълномощника му адв. А. И., против въззивното определение от 6.07.2015 год. по ч. гр. д. № 2418/2015 год. на Софийския апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното определение от 3.02.2015 год. по гр. д. № 3375/2012 год. на Софийски градски съд в частта, с която Л. Г. Н. и Г. К. К. от [населено място] са осъдени да заплатят на настоящия жалбоподател разноски за сумата над 3 720 лв. до присъдения размер от 5 600 лв.
Оплакванията са за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – въззивният съд се е произнесъл по довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение, който е въведен извън срока за обжалване с допълнение към подадената частна жалба, не е разгледал направеното в тази връзка възражение на настоящия жалбоподател, както и при неправилно приложение на разпоредбата на Наредба № 1/2004 год. на ВАС в редакция преди изменението с ДВ бр. 28/2014 год. Иска отмяна на въззивното определение, с което е намален размера на присъдените му разноски за адвокатско възнаграждение.
В самата частна касационна жалба жалбоподателят се позовава на наличието на основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Представени са две определения /по ч. гр. д. № 409/12 год. ІV г. о. и по ч. т. д. № 3295/14 год. ІІ т. о. на ВКС/ относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение, както и решение № 246 от 23.10.13 год. по гр. д. № 3418/13 год. І г. о. по въпроса за правомощието на въззивния съд да разгледа релевирани доводи извън срока за обжалване. Жалбоподателят счита, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по него в противоречие с приетото в представеното решение, представляващо задължителна съдебна практика. По въпроса за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните се поддържа същото основание за допускане на касационно обжалване с позоваване на представеното решение № 373 от 23.07.14 год. по гр. д. № 3003/13 год. на ІV г. о. на ВКС.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., намира производството по подадената частна касационна жалба за процесуално допустимо – с оглед липсата на данни за съобщаване на жалбоподателя на въззивното определение следва да се приеме за спазен срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК, частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в производството и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и не са налице основания за приложението на чл. 274, ал. 4 ГПК.
Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, обусловена от наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите в случая не са налице, като съображенията за този извод са следните:
Поставените от жалбоподателя въпроси относно обсъждане на релевирани извън срока за обжалване доводи и задължението на съда да обсъди всички доводи на страните не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като нито са обсъждани във въззивното определение, нито са обусловили направения в него извод за намаляване на размера на присъдените на страната разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е намерил за правилен извода на първоинстанционния съд за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника в производството Ж. „Б. х.”, което възражение е направено от другата страна в съдебното заседание на 17.03.2014 год., в което производството е било прекратено по отношение на този ответник. Затова и не е обсъждал твърденията, че това възражение е направено извън срока за обжалване на първоинстанционното определение, с подадената допълнителна молба за отстраняване на нередовности в подадената частна жалба срещу него. Такъв въпрос не е стоял за обсъждане пред въззивния съд, който, приемайки направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно, е намерил, че неправилно е определен размера му, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения с оглед редакцията му преди изменението с ДВ бр. 28/28.03.2014 год./ видно от представеното пълномощно то е с дата 8.10.2012 год./.
С оглед на горното, поставените от жалбоподателя въпроси представляват по своята същност доводи за неправилност на обжалваното определение, с което е намален размера на присъдените му разноски по съображения, че прекратяването на производството по иска срещу него не влияе на обема на положения адвокатски труд по него, както и за нарушение на материалния закон при определяне на минимален размер на възнаграждението, и то при предходната редакция на приложената разпоредба от Наредба № 1/2004 год. Тези оплаквания не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, което има за предмет произнасяне по въпроса за наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. То не може да бъде допуснато, тъй като не са налице правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по които касационният съд да извърши преценката в съответствие с предпоставките на закона, а липсата на общата предпоставка е достатъчно основание да не се допусне касационното обжалване.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението с № 1843 от 6.07.2015 год. по ч. гр. д. № 2418/2015 год. на Софийския апелативен съд по подадената от Ж. „Б. х.”, чрез адв. А. И. частна касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.