О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№405
гр.София, 12.07.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 796 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Н. Р. Ш. от [населено място], чрез назначения му особен представител адв. М. Н. от САК, обжалва в срок въззивното решение от 5.05.2017 год. по гр. д. № 1282/2016 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 5.05.2015 год. по гр. д. № 11107/2009 год. на Софийския районен съд. С него е признато за установено по отношение на касатора, че С. Т. Л. е собственик на недвижим имот в [населено място], представляващ апартамент № 89, в [жилищен адрес] вх. „Г”,[жк], с площ 59.36 кв. м., подробно описан, заедно с прилежащото му избено помещение № 16, подробно описано, ведно с 0.859 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена жилищната сграда и на основание чл. 108 ЗС Н. Ш. е осъден да предаде на С. Л. този имот.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото и приложението на чл. 266, ал.3 ГПК във въззивното производство – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с указанието да се допусне до разпит праводателя му Ч. П..
В изложението към касационната жалба касаторът поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изменението на закона с ДВ бр. 86/2017 год./ за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като се позовава на противоречие с цитираната, но непредставена съдебна практика на ВКС – Р № 32 от 19.02.2016 год. по гр. д. № 3335/2015 год. ІІІ г. о. , Р № 129 от 29.06.2015 год. по гр. д. № 7040/2014 год. ІІІ г. о., Р 109 от 13.07.2016 год. по т. д. № 1050/2015 год. І т. о. и др. по формулирания въпрос относно нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК при изготвяне на доклада от първоинстанционния съд и допуснатото от въззивния съд нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК при недопускане събиране на поисканите от касатора гласни доказателства за установяване обстоятелства във връзка с придобивното му основание.
Ищцата в производството, ответник по касационната жалба – С. Т. Л., чрез пълномощника й адв. Кр. С. от САК, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по съображения за липса на релевнтен правен въпрос и непредставяне на противоречива съдебна практика, евентуално оспорва жалбата по същество с искане да не бъде допуснато касационното обжалване, респ. да се остави в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения ревандикационен иск, въззивният съд приел, че ищцата С. Л. е собственик на процесния апартамент на основание представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 15.04.1974 год. и наследство от майка й В. М., починала на 14.01.1999 год. Ответникът не е придобил собствеността върху този имот с представения нотариален акт № 177 от 23.08.2006 год., тъй като праводателят му Ч. П. не е бил собственик. С влязло в сила решение по гр. д. № 13498/2011 год.на Софийски градски съд е прието, че договорът за покупко-продажба по нот. акт № 129 от 3.08.2006 год., с който Ч. П. е придобил собствеността е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие на собственика на имота за разпореждането– установено е, че същият не е подписан от С. Л.. С оглед на това ответникът не се легитимира за собственик на имота, тъй като не е придобил правото на собственост от неговия праводател, поради липсата на вещнопрехвърлително действие на сключения между тях договор за покупко-продажба с нотариален акт № 177 от 23.08.2006 год., а ищцата не е загубила притежаваното от нея вещно право, тъй като нито се е отказала от него, нито друг го е придобил /чл. 77 и чл. 99 ЗС/. Въз основа преценката на събраните свидетелски показания, кореспондиращи и с данните по делото за посочването на имота за постоянен и настоящ адрес от самия ответник, както и призоваването му от там в хода на съдебното производство, е обоснован извод, че ответникът упражнява фактическа власт върху апартамента, същата е без основание поради липсата на вещноправно действие на договора му с неговия праводател, поради което и въззивният съд потвърдил решението, с което искът за ревандикация срещу него е уважен.
С оглед изложените от въззивния съд съображения за изхода на спора за собствеността на спорния имот релевантен е въпросът за принадлежността на правото на собственост в лицето на ищцата, на основание покупко-продажба и наследствено правоприемство, както и владението му без правно основание от ответника, т. е. наличието на предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. Изводът на въззивния съд е обоснован от анализа на събраните по делото доказателства за наличието им, като доводът на касатора за допуснати процесуални нарушения от двете инстанции представляват по своята същност оплакване за неправилност на решението, но не и правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е обусловил решаващия извод на съда. Данните по делото са за липса на разпоредителен акт от страна на ищцата, собственик на имота, в полза на праводателя на ответника, въз основа на представеното влязло в сила съдебно решение, и същите обуславят извода за липса на вещнопрехвърлително действие по договора на последния в полза на купувача, сега касатор. Несъгласието с този извод за липса на придобивно основание за касатора при признатата нищожност на придобивното основание на неговия праводател, при липса на релевирано друго в представения от него писмен отговор, представлява довод по същество на спора, но не и основание за допускане на касационно обжалване при формулиране на неотносими процесуалноправни въпроси, свързани с доклада по делото, респ. оставане без уважение на несвоевременно искане за допускане на гласни доказателства. Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При липсата на формулиран от касатора такъв правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване и невъзможността касационният съд да извежда такъв въпрос от твърденията на касатора с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, касационно обжалване не може да се допусне. С оглед на горното съображение неотносимо е позоваването на цитираната в изложението съдебна практика.
При данните по делото не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо или нищожно, с оглед на което не е налице и основание за служебно произнасяне по предмета на настоящето производство.
Искане за разноски от ответницата в настоящето производство не е направено, поради което и независимо от изхода му, такива не й се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3051 от 5.05.2017 год. по гр. д. № 1282/2016 год. на Софийски градски съд,
по подадената от Н. Р. Ш. от [населено място], чрез назначения му особен представител адв. М. Н. от САК, касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: