О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 16.07.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2885 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 177 от 26.01.2015 год. по гр. д. № 2191/2013 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 18.05.2013 год. по гр. д. № 369/2012 год. на Асеновградския районен съд в частта му, с която са отхвърлени исковете на Ф. Р. Д., М. Б. Д. и Н. Б. Д. против К. Г. Б. за признаване за установено по отношение на него, че те са собственици на изба в приземния етаж на сградата с № 1 в поземлен имот с идентификатор 00702.521.243, представляваща една от двете приземни стаи с обща площ 29.80 кв. м., означена с № 2 и колорирана в червен цвят на скицата на вещото лице, както и на североизточното помещение от подпокривното пространство, ведно с ? ид. ч. от общите части на сградата и за предаване на владението върху горния имот и вместо това е постановил друго, с което тези искове са уважени.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и в частта му, с която са отхвърлени исковете на Ф. Р. Д., М. Б. Д. и Н. Б. Д. против Л. Н. Д. и К. Г. Б. за прогласяване нищожността на сделките по нот. актове № № 38/2008 год. и № 182/2011 год. и вместо това е постановил друго, с което същите са уважени в частта им относно продажбата на избата, представляваща една от двете приземни стаи с обща площ 29.80 кв. м., означена с № 2 и колорирана в червен цвят на скицата на вещото лице, продажбата на съответните идеални части от общите части на сградата – стълбище, салонче и помещение П., както и на североизточното помещение от подпокривното пространство, поради невъзможен предмет на продажбите.
Първоинстанционното решение е отменено и в частта за разноските и вместо него е постановено друго, като в останалата му част същото е потвърдено от въззивният съд.
Въззивното решение в частите, с които след частичната отмяна на първоинстанционното решение са уважени исковете, се обжалва с касационна жалба в срок от ответниците Л. Н. Д. и К. Г. Б., чрез пълномощника им адв. Хр. М., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за отмяната му в тези части и вместо това се постанови друго, с което исковете се отхвърлят.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат като основание за допускане на касационното обжалване на решението това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с представена съдебна практика – решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК с твърдението, че въззивният съд в противоречие на същата се е произнесъл по въпроса: Обвързан ли е от постановеното и влязло в сила решение, с което в дял на съделител е предоставено жилищен етаж и „две приземни стаи”, т. е. даденото в дял представлява самостоятелни обекти, и следва ли въззивният съд да обсъди наличието на предпоставките по чл. 299 ГПК при постановяване на решението си. С оглед изложените съображения касаторите препращат към делбеното производство от 1982 год., завършило с поставянето в дял на съделителите по него на отделни имоти като самостоятелни обекти, което според тях е следвало да се вземе предвид по настоящия спор. Позовават се в тази връзка /в изложението/ на недопустимост на въззивното решение в обжалваните му части.
В писмения отговор на ищцата Н. Б. Д., чрез пълномощника й адв. Р. И., се поддържа становище за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение, поради липса на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – формулираният правен въпрос не е относим към спора, каквата е и приложената съдебна практика. Евентуално се оспорва жалбата като неоснователна, с искане за присъждане на направените съдебни разноски.
Останалите ищци и ответници по касационната жалба не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Спорът по делото е за собствеността на две приземни стаи с обща площ 29.80 кв. м., намиращи се в приземния етаж на жилищната сграда, в която ищците са собственици на втория етаж, заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и таванско помещение. Поддържаното от ищците придобивно основание е наследяване и покупко-продажба с нот. акт № 157/89 год. Спорът е породен от снабдяването през 2008 год. с констативен нотариален акт за собственост от З. И. Д. с предмет тези стаи, описани в нотариален акт № 37 като самостоятелен обект в сградата и последващите разпоредителни сделки с тях с последен приобретател К. Б.. Тезата на ищците е, че двете приземни помещения са обслужващи такива към техния жилищен етаж, поради което и изключването им при разпоредителната сделка по нот. акт № 157/89 год. е без правно значение, поради което и не могат да са самостоятелен обект на правото на собственост.
Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства по делото относно придобиването на имота от Н. Д. и съпругата му З. Д. на основание покупко-продажба заедно с Р. П. на дворно място, последващото застрояване на същото с двуетажна жилищна сграда с приземен етаж и делбата на същата по гр. д. № 304/82 год. на РС- Асеновград. Вследствие на нея на Н. и З. Д. е поставен в дял втория етаж, две приземни стаи с обща площ 29.80 кв. м., североизточното помещение от подпокривното пространство и ? ид. ч. от общите части на сградата, каквито са и стълбището, салонче в приземието и помещение за П.. След смъртта на Н. Д. през 1985 год. преживялата съпруга З. Д. и дъщеря му Л. Д., сега един от ответниците, продават на другия наследник – сина Б. Д. /наследодател на ищците/ посочените в нот. акт № 157/89 год. идеални части от парцела, втория етаж, половината от посоченото в акта като „югозападно” таванско помещение и съответните ид. ч. от общите части на сградата, без приземните помещения. По спорния въпрос относно статута на тези приземни помещения въззивният съд е кредитирал заключението на техническата експертиза, установяваща, че по одобрения проект от 10.04.78 год. в приземния етаж на сградата не съществува самостоятелен обект-жилище, а има предверие с врата от стълбищната площадка, две изби, помещение за П. и два гаража, в които се влиза от към двора, като към всяко от двете жилища на етажите на сградата се пада по една изба и по един гараж, така както е извършена и делбата през 1982 год. Статутът и предназначението на същите не е променяно, независимо от това, че двете стаи в приземието, към втория етаж на сградата, са ползвани от З. Д. и втората ответница през годините, поради което и заснемането им в кадастъра като самостоятелен обект не поражда такива последици.
Поради липсата на самостоятелност като обект на избените и таванските помещения, които представляват обслужващи основния обект на правото на собственост помещения, съдът приел, че избата в приземния етаж е предмет на разпоредителната сделка от част от наследниците на Н. Д. в полза на сина му, наследодател на ищците, като без значение е това, че в акта е записано обратното. Същата принадлежи и обслужва този жилищен етаж, какъвто характер има и таванското помещение, поради което и съдът приел, че ищците са собственици на тези помещения. Различен извод е направен по отношение на гаража в приземния етаж, който представлява самостоятелен обект на правото на собственост и като такъв е изключен от разпоредителната сделка в полза на наследодателя на ищците и последните не могат да се легитимират като негови собственици, за разлика от обсужващите прехвърления втори етаж от сградата помещения – изба в приземния етаж и североизточното таванско помещение.
Следователно, решаващото съображение за направения извод във въззивното решение е характера на спорните помещения като несамостоятелни обекти на собственост, обслужващи и представляващи принадлежности към такъв обект – вторият етаж от сградата, с изключение на едното от тях, представляващо гараж. Този извод на съда е обоснован от събраните по делото доказателства и анализа им в тяхната съвкупност с оглед липсата на извършено преустройство на спорните две помещения в дела на Н. Д. в отделен самостоятелен обект, така както е заснет в кадастралната карта, което не съответства на фактическото положение съгласно заключението на вещото лице. Съдът е съобразил и одобрения архитектурен проект на сградата от 1978 год., въз основа на който е извършена и делбата през 1982 год., поради което и формулираният от касаторите в изложението им въпрос по своята същност представлява оплакване за необоснованост на направения от съда извод въз основа на установените факти, а не правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Позоваването на чл. 299 ГПК в контекста на обвързаност с решението по делбеното производство с оглед описанието на поставените в дял имоти не сочи на релевантност за изхода на спора относно характера и статута на спорните помещения, тъй като спор за обособеността им като помещения, стаи в приземния етаж не съществува. Релевантен е този за статута им като самостоятелен обект, отговорът на който е обусловен от установените по делото факти. Поради това формулираният от касаторите въпрос не може да обоснове наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Затова и представената съдебна практика също е неотносима към обуславящия извода въпрос, който е различен от соченият от касаторите.
По отношение на въззивното решение по исковете за нищожност на разпоредителните сделки по посочените нотариални актове не се поставят правни въпроси, нито се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи по кои материалноправни или процесуалноправни въпроси се е произнесъл съдът в решението, същите да са от значение за изхода по делото, и на второ място, с оглед поддържаното в изложението основание, че са решени в противоречие с представената съдебна практика. Доколкото с оглед съображенията на касаторите в изложението им за недопустимост на обжалваното решение поради решението по делбата по гр. д. № 304/82 год. с оглед описанието на спорните помещения в него, от което следвало да се направи друг извод, то поради изложените съображения не може да се приеме да е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваните му части.
С оглед този изход и направеното от ответницата по жалбата Н. Д. искане за присъждане на направените разноски, последните следва да се възложат в тежест на касаторите.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 177 от 26.01.2015 год. по гр. д. № 2191/2013 год. на Пловдивския окръжен съд в обжалваните от Л. Н. Д. и К. Г. Б., чрез адв. Хр. М., части.
Осъжда Л. Н. Д. от [населено място], [улица] К. Г. Б. от [населено място], [улица] да заплатят на Н.Б. Д. от [населено място], [улица] направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: