О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр. София, 17.03.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 432 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 18.07.2014 год. по гр. д. № 2383/2013 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, при повторното разглеждане на делото след отмяна на предходното въззивно решение от ВКС с решение от 24.07.2013 год. по гр. д. № 334/2012 год., е потвърдил първоинстанционното решение от 22.11.2010 год. по гр. д. № 790/2009 год. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. С. Н., К. С. В., Н. С. Н., П. Н. Г., В. Н. П., Ц. Н. В., Ф. Ф. С., Е. А. В., Р. В. В., Ф. В. В., П. Г. В., И. П. В., С. П. Д., Д. Л. Т., В. Г. Т.-Р., Л. Г. Т., А. Г. Д., П. Р. Т., Б. В. К., К. И. Ф., М. А. В. и П. А. В. иск по чл. 108 ЗС против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за предаване от ответниците владението върху дворно място с площ 10 045 кв. м., представляващо реална част от бивш имот пл. № 37 по стар кадастрален план от 1939 год. на [населено място], Т.. Централа „В.” и[жк], попадащ в южната част на УПИ ІV-С. дейности [фирма], кв. 7 по действащия план на [населено място], Южна индустриална зона, І и ІІ част, целият с площ от 44 600 кв. м. и за отмяна на констативния нотариален акт № 46/2005 год. в тази му част, като осъдил ищците да заплатят на ответниците направените по делото разноски.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от част от ищците – П. Г. В., И. П. В., С. П. Д., Д. Л. Т., В. Г. Т.-Р., Л. Г. Т., А. Г. Д., С. Н. Т., Р. П. Т. и Е. П. Т., като наследници на починалия в хода на производството първоначален ищец П. Р. Т., Б. В. К., К. И. Ф., М. А. В. и П. А. В., чрез пълномощника им адв. Н. А., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на въззивното решение и вместо това искът бъде уважен, ведно с всички произтичащи законни последици.
В приложеното изложение касаторите обосновават наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението с позоваване на произнасяне в противоричие със съдебната практика по въпросите относно нищожността на решението на поземлената комисия и издаването на скица като предпоставка за завършване на процедурата по възстановяване на земеделския имот, както и по въпроса за приложението на института на придобивната давност. Представени са и цитираните в изложението съдебни решения.
Ответниците [фирма] и [фирма], чрез пълномощника им адв. Б., поддържат становище за недопустимост на касационната жалба, респ. оспорват наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорват жалбата като неоснователна по съображения, подробно изложени в представения отговор.
Същите съображения се поддържат и в представения писмен отговор на ответниците, чрез пълномощника им адв. Ас. Г..
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира производството за допустимо – при липса на данни за съобщаване на въззивното решение следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, същата е подадена от ищците и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Както е прието в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
В случая, за да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за собственост и предаване на владението на спорния имот е отхвърлен, въззивният съд приел, че ищците не са установили материалноправната си легитимация като собственици на основание възстановяване на имота по ЗСПЗЗ, с оглед нищожността на постановеното решение на поземлената комисия и незавършената процедура по възстановяването на земеделския имот. Съображенията са обосновани от установените по делото факти – в заявлението не е посочен размер на претендираната за възстановяване земеделска земя, както и липсва издадена от общината, след попълването на имота в кадастралния план, скица на възстановения имот.
Освен това, въззивният съд приел за основателно релевираното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода 21.11.97 год. до 23.11.2007 год., съобразявайки се с указанията в отменителното решение на ВКС при първата касация и събраните при новото въззивно разглеждане на делото доказателства. Владението върху спорния имот, попадащ в границите на УПИ ІV-Стопански дейности [фирма], кв. 7 по действащия план на [населено място], Южна иднустриална зона, І и ІІ част, целият с площ от 44 600 кв. м., в южната му част, е необезпокоявано и спокойно в предвидения в закона срок, като не са налице основания за прекъсване на давността – нито с воденото гр. д. № 2720/2007 год. на Пловдивския районен съд, производството по което е било прекратено, нито с подаването на молба за попълване на кадастралната основа с възстановения имот. Произнасянето по този релевантен правен въпрос е в съответствие с указанията в отменителното решение на ВКС при първото касационно обжалване на въззивното решение, поради което и поставянето му в настоящето изложение не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване нито в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, нито по т. 3 ГПК.
При това положение произнасянето по първия, поставен в изложението на касаторите въпрос – относно валидността на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху земеделския имот и необходимостта от издаването на скица от общината с оглед завършване на процедурата по възстановяване на собствеността, не е обуславящ по отношение извода за основателността на релевираното от ответниците възражение за придобивна давност, включващо имплицитно и извод за летитимация на ищците като собственици на поддържаното от тях придобивно основание. Поради това и този въпрос не е обусловил решаващата воля на съда за изхода на спора по предявения иск за собственост, който е отхвърлен не поради липсата на материалноправната легитимация на ищците /макар и да са изложени съображения от въззивния съд в тази насока/, а поради извода за основателността на релевираното от ответните дружества възражение за придобивна давност, произнасянето по което е предмет на първата касация по делото.
Останалите формулирани от касаторите въпроси по своята същност представляват доводи за неправилност на направения от съда извод поради поддържаните нарушения при обсъждане на доказателствата и обосноваване на направените правни изводи, но не и правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, произнасянето по които да е обусловило този извод. Обсъждането им предполага наличие на основание за допускане на касационното обжалване, като релевираните такива не са налице, вкл. и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както е разяснено в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за осъвременяването й. Тези предпоставки за обосноваване и на допълнителното основание, извън общото такова, в случая не са налице, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Разноски в полза на ответниците по жалбата не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са направени в настоящето производство.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1515 от 18.07.2014 год. по гр. д. № 2383/2013 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от П. Г. В., И. П. В., С. П. Д., Д. Л. Т., В. Г. Т.-Р., Л. Г. Т., А. Г. Д., С. Н. Т., Р. П. Т. и Е. П. Т., като наследници на починалия в хода на производството първоначален ищец П. Р. Т., Б. В. К., К. И. Ф., М. А. В. и П. А. В., чрез пълномощника им адв. Н. А., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: