О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
гр.София, 22.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 5241 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№ 15301 от 21.07.2014 г. на Д. Х. С. чрез пълномощник адвокат И. Й. от АК – [населено място] против решение № 771 от 16.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 4464/2010 г. по описа на Районен съд – [населено място], с което е признато за установено по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Б. С. И. срещу Д. Х. С., че Б. С. И. е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ – IV в кв.38, пл.сн.№ 245 по плана на [населено място], [община], с площ от 848 кв.м., ведно с построената в този имот масивна жилищна сграда въз основа на изтекла в негова полза петгодишна придобивна давност като добросъвестен владелец, считано от 01.04.1998 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Х. С. е осъден да заплати на Б. С. И. разноски по делото в размер на 88,53 лв.
В молбата са заявени твърдения, че вследствие на нарушаване на съответните правила Д. Х. С. е бил лишен от възможност да участва в делото, както и не е бил надлежно представляван – обстоятелства, относими към основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
В срока по чл.306, ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по молбата за отмяна Б. С. И., който е възразил срещу допустимостта й от гледна точка подаване в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Оспорил е и основателността на молбата, като поддържа, че не са налице описаните в нея нарушения на съдопроизводствените правила, като молителят не е бил лишен от възможност да участва в делото и е бил надлежно представляван.
Произнасяйки се по реда на чл.307, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г.о., констатира следното:
В молбата се сочи, че през м.юли 2013 г. молителят е помолил свой познат (Ж. И. Т.) „да провери какво е положението с неговите дела”. Посоченото лице извършило проверка и установило, че имало много дела, по които Д. Х. С. е страна, включително гр.д.№ 4464/2010 г. по описа на Районен съд – [населено място], което Д. Х. С. „е загубил и е осъден да заплаща и разноски”. Тази информация била предадена от Ж. И. Т. на Д. Х. С. в телефонен разговор, проведен „в началото на месец август 2013 г.”, в течение на който Д. Х. С. (постоянно живеещ в [населено място], А.) бил посъветван лично да дойде в България и да се занимае с работите си. Последвало е подаването на настоящата молба на 21.07.2014 г.
Предвид така изнесените от молителя факти, съдът намира, че молбата е процесуално недопустима.
Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол относно правилността на влезли в сила решения, приложимо само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и когато правото да се иска отмяна е упражнено в определените срокове. В първата фаза се извършва проверка относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна. Тя се изразява в преценка дали молбата съдържа аргументирано изложение на основанията за отмяна и дали не е преклудирана, поради изтичане на предвидените в чл.305 ГПК срокове. За спазването на тези изисквания съдът следи служебно.
Съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК, в случаите на претендирана отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК молбата се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението от молителя. Релевантен е моментът на узнаване на решението, като е без правно значение обстоятелството в каква връзка и в какво качество молителят е научил този факт. В случая, по собствените твърдения на молителя, представляващи в това отношение признание за неблагоприятен факт, той е узнал факта, че съдебното решението съществува в началото на месец август 2013 г. В хипотезата на чл.305, ал.1, т.5 ГПК от значение е узнаването на факта, че съдебното решение съществува като постановено по съдебен спор, като е без значение дали в момента на узнаване на страната е станало известно и самото съдържание на съдебния акт. В случая, обаче, знание дори и в тази насока е налице, доколкото молителят е узнал не само, че съдебното решение съществува, но също така, че то е неблагоприятно за него – загубил е делото и е осъден да заплаща и разноски.
При тези данни настоящият състав намира, че молителят е могъл, полагайки дължимата грижа за защита на своите интереси, да сезира ВКС с молба за отмяна в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, който в случая е изтекъл в началото на м.ноември 2013 г. Молбата е подадена едва на 21.07.2014 г. – след изтичането на преклузивния срок, поради което се явява процесуално недопустима като просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от изложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна с вх.№ 15301 от 21.07.2014 г., подадена от Д. Х. С. чрез пълномощник адвокат И. Й. от АК – [населено място] против решение № 771 от 16.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 4464/2010 г. по описа на Районен съд – [населено място].
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 5241/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от акта на основание чл.7, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: