О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№91
София, 24.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 5944 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.№ 4804 от 21.08.2014 г. на Л. Л. П., представляван от особения представител по чл.48, ал.2 ГПК адвокат Д. П. от АК – В. срещу въззивно решение № 123 от 22.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 275/2014 г. на АС – Варна, ГО. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима : подадена е в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията за цена на иска по чл.280, ал.2 ГПК, чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по касация Д. П. Б. чрез адвокати В. Д. и С. Т. от АК – В., с който поддържа, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждането на разноски.
Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, намира следното:
С посоченото решение, апелативният съд, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК, е отменил решение № 484 от 28.03.2014 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д.№ 1308/2013 г. и вместо това, по предявения от Д. П. Б. срещу Л. Л. П. иск по чл.61 ЗС е постановил прекратяване на правото на пожизнено ползване върху апартамент № 12 на [улица], ет.2 с площ от 107,15 кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня-тоалет, тоалет, дрешник и две тераси, при граници: ап.№ 7, стълбищна клетка и ап.№ 11 и принадлежащото му избено помещение № 12 с площ от 4,14 кв.м., при граници: коридор, изба № 11 и изба № 13, находящи се в сграда с идентификатор № 10135.2563.393.1.12 в м.„С. Н.” № 104 на [населено място], учредено от Д. П. Б. в полза на Л. Л. П. съгласно нотариален акт № 51, т.ІІ, рег.№ 6554, д.№ 226/2011 г. по описа на нотариус с рег.№ 335 в Н. и с посочените в същия нотариален акт идивидуализиращи белези на недвижимия имот.
За да постанови този резултат, от фактическа страна въззивният съд е приел, че в качеството си на собственик Д. П. Б. е учредила в полза на Л. Л. П. пожизнено безвъзмездно право на ползване върху процесния имот. С две нотариални покани, едната до постоянния адрес на Л. П. в [населено място] и другата до адреса на процесното жилище в [населено място] – и двете връчени по реда на чл.47 ГПК поради отсъствието на адресата и пребиваването му през голяма част от годината в К. Ш.на неизвестен за Д. П. Б. (а впоследствие – и за съда адрес), Л. П. е бил предупреден, че в едноседмичен срок следва да заплати всички дължими данъци и такси за апартамента, да го застрахова за своя сметка в полза на собственика срещу рисковете земетресение, пожар и наводнение и да пази имота в състоянието, в което го е приел при подписване на нотариалния акт. Към деня на предявяване на иска (24.04.2013 г.) за имота са платени данъчните задължения, но както към този момент, така и впоследствие имота не е застрахован за посочените рискове. От показанията на свидетелите, кредитирани от въззивния съд изцяло като конкретни, обстойни и обективни, е установено, че при учредяването на ползването (22.08.2011 г.) жилището е било в отлично състояние, с луксозно обзавеждане, но при посещението им в обекта през лятото на 2012 г. обстановката била коренно променена – цялото било разхвърлено, имало вид на необитавано, с разхвърляни папки с документи и различни инструменти по пода в стаите, в хладилника имало мухлясала храна, мивката в кухнята била пълна с неизмита посуда и т.н.
От правна страна въззивният съд е приел, че ограниченото вещно право на ползва по дефиниция е безвъзмездно, което означава, че за ползването не се дължи насрещна престация като договорен еквивалент. Ползвателят обаче е длъжен да изпълни всички императивно вменени му от закона задължения в това му качество – да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси (консумативи – ток, вода, разходи за етажната собственост и др.); да поддържа имота в състоянието, в което го е приел; да го застрахова за своя сметка в полза на собственика и да плаща премиите по застраховката – чл.57 ЗЗД. Тези задължения произтичат от императивни законови норми и не могат да се интерпретират на плоскостта на свободното договаряне независимо, че в случая ползването е възникнало с подписването на нарочен договор, в който е определено като безвъзмездно. Въззивният съд е изложил, че императивният характер на тези задължения обвързва ползвателя дори и без покана, особено по отношение на задължението да застрахова имота. Извода си, че иска за прекратяване на правото на ползване в случая е основателен е обосновал с разбирането, че двете нотариални покани са връчени по надлежния ред и въпреки това е налице неизпълнение на задълженията по чл.57, ал.1 и ал.4 ЗС.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл.280, ал.1, т.1, т.3 ГПК с довод, че въпросите „Неизпълнението на задълженията, посочени в чл.57 ЗС от ползвателя дали са основания за прекратяване на правото на ползване и без отправянето на покана” и „Дали с незаплащането от страна на ползвателя на разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси и незастраховането на имота се нарушават съществени задължения по договора” са обусловили изводите на въззивния съд и са от значение за точно прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така формулираните въпроси. По отношение на първия от поставените въпроси не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 КТ, тъй като формираната от въззивния съд правораздавателна воля не е обусловена от становището, че неизпълнението на задълженията по чл.57 ЗС от страна на ползвателя са основания за прекратяване на правото на ползване и без отправянето на покана. В мотивите е посочено, че тези задължения имат императивен характер, но претенцията за прекратяване на правото на ползване е намерена за основателна по причина на това, че тези задължения са останали неизпълнени, въпреки надлежно връчени при условията на чл.47 ГПК нотариални покани, съставляващи предупреждение по смисъла на чл.61 ЗС.
На следващо място – изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа обосновка на основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – не е мотивирано с какво произнасянето по формулираните въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и/или за развитие на правото, коя е непълната и неясна правна норма, която се нуждае от тълкуване, евентуално кое досегашно неправилно или неактуално нейно тълкуване следва да бъде преодоляно и/или изоставено. По въпроса, който има обуславящо значение за изхода на спора (Дали незаплащането от страна на ползвателя на разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси и незастраховането на имота съставляват неизпълнение на негови съществени задължения) е налице формирана задължителна съдебна практика, която се споделя от настоящия състав. Така, с Решение № 70 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 31/2014 г., II г.о., ГК, изрично е прието, че съществените задължения на ползвателя са уредени в чл.57 ЗС и са свързани със заплащане на разноските, свързани с ползването – в т.ч. данъци, такси; с изискването вещта да бъде поддържана в състояние, в което е получена от собственика, т.е. без промяна на субстанцията и касаещи преустройства или преработка, които биха се отразили на самата собственост /арг. Чл.97 ЗС/, поемане на разноските по съхранението и поддържането на годното за ползване състояние на вещта /аварийни или текущи ремонти/, наред с които е и установеното от законодателя задължение имотът да бъде застрахован в полза на собственика, да заплаща застрахователната премия, доколкото не е установено или договорено друго. Конкретно във връзка с неизпълнението на задължението да бъде застрахован ползвания имот е разяснено, че то може да обуслови прекратяване на доброволно учреденото право на ползване на недвижим имот в случай, че е отправено предупреждение към ползвателя, в което собственикът следва да е уточнил параметрите на искането си за застраховка (в смисъл на рисковете, които желае да бъдат покрити от същата и периода на действие), както и като се съобрази дали е налице изпълнение и на останалите задължения от страна на ползвателя. Отправените до касатора нотариални покани, връчени му по реда на чл.47 ГПК, съответстват на изискванията за съдържание на предупреждението по чл.61 ЗС, разяснено по реда на чл.290 ГПК. Съответно – като краен резултат въззивното решение е съобразено с формираната по въпроса задължителна съдебна практика, поради което не следва да се допуска неговото касационно обжалване.
С оглед настоящото произнасяне и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените разноски за защита в настоящото производство, а именно сумата 1 500 лв. – заплатено на адв.Д. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 4804 от 21.08.2014 г. на Л. Л. П., представляван от особения представител по чл.48, ал.2 ГПК адвокат Д. П. от АК – В. срещу въззивно решение № 123 от 22.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 275/2014 г. на АС – Варна, ГО.
ОСЪЖДА Л. Л. П., ЕГН [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Б., ЕГН [ЕГН], на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: