О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 18.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3545 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1813/22.05.2017 година на С. М. Т. и Ю. А. Т., и двамата от [населено място] , [община] заявена през процесуалния представител адв. И. К. АК Б. срещу въззивно Решение Nо 1768 от 29. 03. 2017 година по по гр. възз.д. Nо 51/2017 година на ОС-Благоевград.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 3398 от 23.10.2016г., постановено по гр.д. № 875/2013 година на РС – Гоце Делчев,в частта с което е отхвърлен , заявеният от С. Т. и Ю. Т. иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС на 50/430 кв.м.идеални части от УПИ –парцел XIII , имот пл. № 341 от кв. 32 по действащия РП на [населено място] , [община]. Прието е , че процесните 50/430 кв.м. идеални части не са могли да се придобият на основание давност и съответно да се присъединят към притежаваните на деривативно основание 215/430 кв.м. идеални части от процесния имот. Реална част от парцел, съгласно разпоредбите на ЗУТ могат да се придобият на основание придобивна давност само и доколкото могат да имат самостоятелен статут на ПИ.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила, свързани с необходимостта от пълен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства в рамките на предмета на спора за придобиване на част от съсобствения имот на основание придобивна давност и материалния закон- чл. 200 ал.2 във вр. с чл. 17 ЗУТ , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Наведените доводи касаят тезата на касатора – ищец по делото, че са налице всички предпоставки за зачитане на вещното право , придобито на основание чл. 79 ЗС.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.2 и т. 3 ГПК /редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 год. / се поддържа с довод, че по въпроса: Може ли да се придобие идеална част от недвижим имот която да съответства на владяната реална част при положение , че , че се претендира установяване на собственост на основание давностно владение отпочнало при действието на ЗТСУ/ отм./, искът е заведен при действието на чл. 200 ал.2 ЗУТ във вр. с чл. 17 ЗУТ ? има съдебна практика обективирана с Решение No 2110/ 14.04.2016 година по в.гр.д. No 107/2016 год. на ОС- Бургас и Решение от 04.2016 година по в.гр.д. No 366/2016 година на ОС-Варна, но се налага произнасяне с оглед на определяне на правилната практика за уеднаквяването и, както и за еднаквото и точно прилагане на закона.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация М. М. К. от [населено място] подаден чрез адв.А. Г. – АК Б., с който се изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване- не са представени цитираните съдебни решения като противоречива съдебна практика, нито е обосновал довода, че има необходимост от уеднаквяване на съдебната практика. Поддържат се възражения , че не са налице предпоставките на чл. 281 т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение поради това , че обжалваното решение е правилно, съобразено с материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендират се разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК/ ред. до изм. ДВ. бр.86/2017 год./ ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК в редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година , настоящият състав намира, че такива не са налице и искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено .
За да потвърди отхвърлителното решение на първата инстанция, разглеждайки по същество спора за придобито право на собственост на основание давностно владение на част от съсобствен недвижим имот- а именно на 50/465 кв.м. идеални части , осъществено за времето от 1995 година , въззивният съд е приел, че действащият правен ред за посочения период от време не позволява да бъде придобит по давност от съсобственика само на идеална част от недвижимия имот , доколкото същата не съставлява самостоятелен по см. на чл. 17 ЗУТ поземлен имот.
Не може да бъде допуснато касационно обжалване и по поставените въпроси , свързани с приложение на чл. 200 ЗУТ, на чл. 17 ЗУТ и чл. 79 ЗС. Многообразието на съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика/ като постановени до изменението на ГПК с ДВ. бр.86/2017 година / не сочи на принципни противоречия по приложение на посочените матераилно-правни норми. Различните разрешения по тях са продукт на различно установена фактическа обстановка по спора по конкретните дела. В този аспект въпросът : Може ли да се придобие идеална част от недвижим имот която да съответства на владяната реална част при положение , че , че се претендира установяване на собственост на основание давностно владение отпочнало при действието на ЗТСУ/ отм./, искът е заведен при действието на чл. 200 ал.2 ЗУТ във вр. с чл. 17 ЗУТ ?е отчасти фактически , а не правен въпрос, тъй като предполага безспорно установен факт на владение по отношение на конкретно обособена реална част от съсобствения / в случая/ ПИ с конкретни параметри, които параметри да бъдат съобразени с тези , установени от закона т.е. на практика не се иска принципен отговор по приложение на закона , а конкретен отговор по делото , но на база предполагаеми факти.
С разпоредбата на чл. 200 ЗУТ изрично се приема , че „
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ“. Формулировката е толкова ясна , че въпроса за приложение на разпоредбата на чл. 200 ЗУТ при придобиване на идеална част от недвижим имот по давност при добавката и за значението , че давностното владение като срок на упражняване на фактическата власт е от по ранен период , при действието на ЗТСУ/отм./ , който не допуска това , не биха могли да обусловят допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , защото законовите разпоредби не могат да бъдат тълкувани в смисъл, различен от този на съдържанието на текста, в която насока има достатъчно произнесена съдебна практика.
По направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски .Съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК направените за защита разноски за касационното производство се дължат от касатора предвид изхода на делото- а именно при постановено определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. От представения Договор за правна защита и съдействие АВ 0000153189 /л.16/ дължимите на ответника М. М. К. разноски са в размер на сумата 800 лв. / осемстотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1813/22.05.2017 година на С. М. Т. и Ю. А. Т., и двамата от [населено място] , [община] заявена през процесуалния представител адв. И. К. АК Б. срещу въззивно Решение Nо 1768 от 29. 03. 2017 година по по гр. възз.д. Nо 51/2017 година на ОС-Благоевград.
ОСЪЖДА С. М. Т. с ЕГН [ЕГН] и Ю. А. Т. с ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място] , [община] да заплатят на М. М. К. от [населено място] , [община] с ЕГН [ЕГН] сумата 800 лв. / осемстотин лева/ разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: