О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр. София, 31.05.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1981 по описа на Върховния касационен съд за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. Д. Д. против въззивното определение от 23.03.2016 год. по ч. гр. д. № 117/2016 год. на Бургаския апелативен съд. С него е оставена без уважение частната му жалба против определение № 38 от 11.01.2016 год. по гр. д. № 1055/2012 год. на Окръжен съд, гр. Стара Загора, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК.
По съображенията, изложени в частната касационна жалба, се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение и искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия с указание за „спиране на производството по делото”, респ. касационният съд да спре същото поради смъртта на ответника.
Жалбоподателят се позовава най-общо на наличието на основания за отвод на състава на въззивния съд по чл. 22, ал. 1 ГПК. Искане за отвод и на съдиите от ВКС е направено в частната касационна жалба поради участие на изброени съдии в постановяване на съдебни актове по дела на жалбоподателя и „фамилията” му и „заведени дела срещу ВКС и съдии от ВКС в СГС на 21.02.2013 год.”, във връзка с което се иска отправяне на преюдициално запитване до ЕС за определяне на друг равен на ВКС съд, който да разгледа настоящата жалба.
Настоящият съдебен състав не намира основания да се отведе от разглеждането на настоящето дело, тъй като соченото от жалбоподателя обстоятелство за предявени искове срещу ВКС и съдии от този съд не представлявава основание за такъв отвод. Разпоредбата на чл. 22 ГПК сочи обстоятелствата, при наличието на които не се допуска в състава на съда да участва съдия, с оглед гарантиране на обективността при разглеждане на спора. Такива не са налице по отношение на членовете на настоящия съдебен състав, на който делото е разпределено по съответните правила и ред за това, а и липсват изложени твърдения в тази насока.
Поради това и с оглед компетентостта на ВКС за произнасяне по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по подадената частна касационна жалба и липсата на предпоставки по чл. 628 ГПК искането за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности по поставения от жалбоподателя въпрос „за определяне на друг равен на ВКС съд” следва да се остави без уважение. В случая не се сочи от жалбоподателя необходимост от тълкуване на разпоредба от правото на ЕС или акт на негов орган, които да са от значение за правилното решаване на делото, за да е приложим института на преюдициалното запитване, а както е посочено в определение № 287 по ч. гр. д. № 4128/2014 год. ІІ г. о. същият „не касае възможност спор по обжалване да бъде изнесен извън пределите на българската правна система”.
Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение с оглед наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно.
В изложението към жалбата, наречено „молба-уточнения” се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса, уточнен от настоящия състав въз основа на изложените съображения, свързан със съдебния състав на въззивния съд, който, според жалбоподателя, е следвало да спре производството, така, както е процедирал по предходно постановено от него определение /№ 434 от 12.12.15 год. по ч. гр. д. № 252/15 год. БАС/. Произнасянето на въззивния съд всъщност е в този смисъл, но така поставен въпросът не е процесуалноправен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обосновал извода в обжалваното въззивно определение, с което е оставена без уважение предходната частна жалба на М. Д., а представлява оплакване против този извод. Друг въпрос, обуславящ извода на въззивния съд относно наличие на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, т. е. относим към тези решаващи мотиви за спиране на исковото производство, не е поставен, поради което не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на това касационното обжалване не може да се допусне, за да се обсъжда по същество довода за неправилност на въззивното определение.
Не е налице и основание за служебно допускане на касационното обжалване поради вероятност обжалваното въззивно определение да е нищожно или недопустимо, съгласно разясненията в т. 1, изр. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС. Данните по делото не сочат на такава вероятност, тъй като квалификациите на жалбоподателя в частната жалба и уточнението към нея не обосновават такъв извод. Оплакването за липса на направен отвод не е основание нито за нищожност, нито за недопустимост.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Д. Д. от [населено място] за отвод на членовете на съдебния състав и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 154 от 23.03.2016 год. по ч. гр. д. № 117/2016 год. на Бургаския апелативен съд по подадената от М. Д. Д. от [населено място] частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.