Р Е Ш Е Н И Е
№ 125/2016 г.
София, 25.01.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2325 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Е. Г. И. от [населено място] и Л. Б. Т. от [населено място], чрез адв. Й. Я. – АК П. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 146 от 01.04.2016 година по гр. възз.д.Nо 713/2015 година на ОС-Плевен по допускане на делбата. Поддържа се , че обжалваното решение е неправилно в частта , с която Л. Т. не е допусната до участие в делбата , както и относно определените дялове на съделителите.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпросите за приложението на чл. 10 ал.2 ЗН в хипотеза на наследяване на наследник по заместване и статута на наследник на преживялата съпруга на наследника, по въпроса относно характера на наследството като съвкупност от права и задължения , и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите по приложението на чл. 212 ЗЗД- кое лице има качеството наследник по см. на чл. 212 ЗЗД , включващо възстановени земеделски земи и нищожен ли е договора за продажба на наследство, ако продавачът няма качеството на наследник и произвежда ли такъв договор вещно-правно действие ,
Ответниците по касация не вземат становище.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С обжалваното решение , окръжният съд е отменил решението на първата инстанция по допускане на делбата и след като приема , че Л. Б. Т. , като съпруга на наследник по заместване , няма права по отношение на наследството на покойния съпруг, а поради това не могат да бъдат зачетени и вещно-правните последици на договора по чл. 212 ЗЗД , с които са прехвърлени наследствените права в полза на съделителя Е. И., е изключил Л. Т. от кръга на съделителите и е изменение на решението по допускане на делбата , в частта за квотите на останалите съделители.
По изведените правни въпроси.
Разбирането на законодателят за института на право на заместване, установен с чл. 10 ЗН , е свързан с правото на лице от кръга на низходящите наследниците по закон да заеме мястото на призован наследник, като встъпи в степента на наследяване своя наследодател- възходящ, в хипотезите когато последният е починал или е недостоен по см. на чл. 3 ЗН, и получи неговия наследствен дял т.е. онази част от наследството на общия наследодател / права , задължения и фактически отношения /, който дял би бил получен от възходящия наследник , ако той би бил жив и достоен да наследи.
С постановените задължителни мотиви на Решение No 158 по гр.д. No 1545/2015 год. на ВКС, ГК-I г.о., се приема , че разпоредбата на чл. 10 ЗН намира приложение когато най-близкият по степен роднина от даден ред е починал преди наследодателя. Встъпването в правата на починал преди общия наследодателя наследник от страна на негов низходящ , не изключва от кръга на неговите т.е. на низходящия при неговата смърт наследници , преживялата съпруга и правото и да наследи дял от наследството , който дял би включвал и съответната идеална част от придобитите вещни права по заместване на покоен възходящ роднина , като лично имущество на последния по см. на чл. 22 ал.1 СК/ 2009 год.
С чл. 212 ГПК се урежда специфичен договор за продажба , а именно продажбата на наследство. Според чл. 212 ЗЗД лице-наследник може да продава наследствените си права като съвкупност от права и задължения с писмен договор с нотариално заверени подписи доколкото в наследството има недвижими имоти. Кое лице има качеството на наследник се определя от разпоредбите на ЗН. Наследството на едно лице се открива към момента на смъртта му и именно към този момент се определя, съобразно законовите разпоредби, кои физически лица, от кой ред и степен наследяват починалия и кои се считат пряко призовани към наследяване –чл.5-9 ЗН. Преживелият съпруг черпи правото си на наследяване по силата на брачната връзка, прекратена със смъртта на другия съпруг, за разлика от останалите наследници по закон , чиито права се базират на връзка по произход.
Преживялата съпругата на лице , встъпило по заместване в наследствените права на починал преди него възходящ- чл. 10 ал.1 ЗН или починал брат или сестра по чл. 10 ал.2 ЗН, наследява наред с останалите наследници на това лице дял, определен от разпоредбите на чл. 5 ал.1 ЗН или чл. 9 ЗН от неговото наследство. В тези хипотези , наследството на починалия съпруг, като съвкупност от права и задължения , заместил починал преди него възходящ, респ. починал брат или сестра в едно открито наследство, включва като лично имущество получения наследения дял при заместването , наред с онова имущество и задължения, придобити на лично основания от покойния съпруг- наследодател, и това „ново“ наследство може да бъде предмет на разпореждане по силата на договора по чл. 212 ЗЗД само като обща съвкупност от страна на наследниците му по закон.
Договорът за продажба на наследство е облигационен договор и условията за неговата валидност от гл.т. на форма и волеизявление са уредени в ЗЗД. Продажбата на чужд имот , доколкото не страда от пороци на форма и воля, е действителна сделка , но без транслативен ефект. Ако продавачът на наследство не е установил собствеността на недвижимите имоти, за които е поддържа , че са в наследството, предмет на договора по чл. 212 ГПК, то купувачът не може да стане собственик на посоченото деривативно придобивно основание. Задължението на продавача е да установи прякото наследствено правоотношение с починалия, чието имущество/ като наследство/ е предмет на договора по чл. 212 ЗЗД.
По основателността на касационната жалба.
За да прецени основателността на касационната жалба , настоящият състав на касационния съд , предвид на изложените по-горе правни съображения по приложение на закона и след преценка на доводите за неточното интерпретиране и анализиране на установените по делото факти, намира:
Искът за съдебна делба е заявен от Е. Г. И. и Л. Б. Т. срещу Б. В. М., А. В. М., Р. Д. Д. , С. Д. Д., Д. С. Д., Р. Б. Т..
Предмет на иска за делба са два земеделски имота- нива с площ от 31.000 дка имот No 003002 находяща се в м.“Т.“, землището на [населено място] и лозе от 1.201 дка в м.“Р. л.“ , землището на [населено място], принадлежали на общия наследодател Т. К. М., починал 18.02.1956 година. Същите са възстановени с Решение на ПК-П. No 9-6 от 1.03.1995 година на наследниците на Т. К. М..
Преки низходящи наследници на Т. К. М. са децата му: П. Т. К., К. Т. К. и Н. Т. Д. , при равни дялове от наследството на бащата за всеки от тях – по 1/3 идеална част.
П. Т. К. е починал 24.12.1984 година, оставяйки за законни наследници- съпруга П.- поч. 1998 г. и дъщеря Н. –поч. 1994 год. , която е оставила за наследници по закон- съпруг Г.-п.2000 г. и дъщеря Е.- ищца по делото.
К. Т. К. е починал 08.12.1989 година , оставяйки наследници по закон дъщеря М.- поч.2006 г. и оставила законни наследници- дъщеря Б. и син А./ ответници по иска /; дъщеря Б. – поч. 1998 г. и оставила законни наследници-съпруг Д. и синове С. и Р./ ответници по иска/ и син Б.-поч.2006 год., оставил за наследници по закон съпруга Л./ ищца/ и син Р. / ответник.
Н. Т. Д. е починала на 04.01.1990 година , без низходящи, възходящи и съпруг .
Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.1 ЗН към датата на нейната смърт наследници по закон са нейните братя, в случая заместени от техните деца Н. от страна на брата П., починал преди сестра си през 1984 година , и М., Б. и Б. от страна на брата К., също починал преди сестра си през 1989 година.
Частите на братята и сестрите са равни, съгласно чл. 8 ал.1 in fine, поради което делът на всеки от братята –П. и К. , респ. за наследниците им по заместване във всяко коляно е по 1/6 идеална част.
Като единствен наследник по заместване в коляното на брата П. на покойната Н. Д. е дъщеря му Н., която към датата на смъртта си през 1994 година притежава квота – сбор от 1/3 идеална част плюс 1/6 идеална част или общо 3/6 идеални части от наследството на дядо си Т. М., наследена от дъщеря и Е..
В коляното на брата К. наследниците по заместване на сестра му Н. са трите му деца М., Б. и Б. , които наследяват в равни части дела на баща си -по 1/9 идеална част и от неговата сестра / тяхна леля/ по 1/18 идеална част. По този начин към момента на смъртта си съответно през 2006 година за М. , през 1998 година за Б. и през 2006 година за Б. , всеки един от тях има квота от наследството на дядото – сбор от 1/9 идеална част наследени от баща им К. и плюс 1/18 идеална част наследени по заместване от леля им Н. или по 3/18 идеални части за всеки един от тях.
М. М., починала 2006 година, има двама наследника Б. и А. , който след смъртта и през 2006 година получават в равни права в нейните квота от 3/18 идеални части т.е. имат по 3/36 идеални части.
Б. Д., починала 1998 година , има трима наследника- съпруг Д. и синове С. и Р., който наследяват при условията на чл. 5 ал.1 ЗН и чл. 9 ал.1 ЗН от личното/ по наследство /на Б. имущество от 3/18 идеални части по равно като всеки от тях има квота от 3/54 идеални части.
Б. Т. , починал през 2006 година, има двама наследника – съпруга Л. и син Р. , които го наследяват в равни части – чл. 9 ал.1 ЗН от личното му/ по наследство/ имущество от 3/18 идеални части или квотата на всеки от тях е 3/36 идеални части.
При привеждан частите на съделителите наследници под общ знаменател квотите на всеки един от тях са както следва- за Е. Г. И. 8/36 идеални части, за съделителите Б. В. М. и А. В. М. – за всеки от тях по 3/36 идеални части , за съделителите Д. С. Д. , С. Д. Д. и Р. Д. Д. – за всеки от тях по 2/36 идеални части и за съделителите Л. Б. Т. и Р. Б. Т. , за всеки от тях по 3/36 идеални части.
Незаконосъобразен е изводът на съда , че Л. Б. не наследява част от наследствените права на съпруга си Б. , тези получени от последният като наследник по заместване от лелята Н. , и в тази част може да бъде наследен само от сина му Р.. Законодателят ограничава кръга на лицата , който могат да наследят по заместване в хипотезата на чл. 10 ал.2 ЗН, но не ограничава кръга на лицата , които наследяват пряко като призовани към наследяване законни наследници. Л. Б. е наследник по закон на покойния си съпруг Б. по силата на брачната връзка и на основание чл. 9 ал.1 ЗН. Тя е наследник на наследството на покойния си съпруг си в равен дял с този на сина Р..
Наследството на покойния Б. Т. е единна съвкупност от права и задължения, без да се прави разлика между придобито по наследяване / пряко или по заместване / имущество и това което имущество, което е придобито на друго придобивно основание лично с труда и средствата на починалото лице. Наследството на починалото лице е единна съвкупност от притежаваните от него към момента на смъртта му права и задължения и е недопустимо за различни имущества от това наследство да има различен режим на наследяване измежду наследниците по закон, различен от този установен в ЗН.
Данните по делото сочат , че същият се наследява пряко от наследниците си по закон- низходящ- син Р. и преживяла съпруга- Л.. Прякото наследяване изключва приложението на разпоредбата на чл. 10 ал.2 ЗН . Преките наследници на починалия изключват наследяването по заместване, но без да се изключва от наследството вече придобити права по заместване от наследодателя на покоен негов възходящ.
Ето защо не може да се приеме за законосъобразна тезата на въззивния съд , че Л. Б. като законен наследник на Б. Т. /починал 2006 година / не наследява изцяло дял правата на покойния си съпруг, получени от него при заместване на баща си К. , наред със сестрите М. и Б. от наследството на тяхната леля Н., а този дял се получава само сина Р. „на основание чл. 10 ал.2 ЗН“.
Като съделител с наследствен дял получен по силата на наследственото правоприемство от покойния си съпруг Б. , ищцата Л. Б. Т. се легитимира като съсобственик с дял от делбеното имущество, равен на този на наследника Р. Б. Т. , в обем на 3/36 идеални части. При така приложения материален закон е безспорно, че решението на въззивния съд , с което Л. Т. е изключена от делбата е неправилно и следва да бъде отменено.
По делото са представени договора за продажба на наследство – чл. 212 ЗЗД от 29.10.2012 година и от 30.10.2012 година , сключени между Е. Г. И. и Л. Б. Т. и Р. Б. Т., като с всеки един продавачите на наследствени права е прехвърлил на Е. И. като купувач „по 1/12 идеална част от наследството на Т. К. М..“
Изводите на въззивния съд , че Л. Б. не притежава права от наследството на покойния Т. М., са неточни и несъобразени с закона и доказателствата по делото.
Както бе посочено по-горе Л. Б. Т. наследник по закон на своя съпруг Б., починал 2006 година. Наследството на последния е единна съвкупност от права и задължения, в т.ч. и от получените към 1990 година имущества от наследството на Н. Д. , наследени по заместване на баща си К. Т.. Обстоятелството , че в случая се касае до земеделски имоти- новооткрито наследство- реституция по ЗСПЗЗ не променя нито момента на откриване на наследството на Т. М., нито реда на наследяване, поради което наследяването по заместване е само по отношение наследството на Н. Д. , починала без низходящи, съпруг и възходящи и наследена по плетениците си по реда на заместването- чл. 10 ал.2 ЗН. В този аспект не може да има колебания , че Л. Т. не е наследник по заместване , но такъв не е и Р. Б./ внук/,тъй като заместването е в лицето само на живия низходящ на братята и сестрите в хипотезата на чл. 10 ал.2 ЗН.
Р. Б. Т. и Л. Б. Т. не заместват никого в реда на наследяване, са преки – призовани да наследят наследници по закон на Б. Т., починал през 2006 година. По договорите за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД те могат да се разпоредят валидно и законосъобразно само ако продават техните части от наследството на Б. Т. , но не и това на Т. М. , тъй като те не са неговите призовани към наследяване наследници / живи низходящи- деца/ и наследили правата му към 1956 година.
Договорът за продажба на наследство има за предмет съвкупност от права и задължения , придобити по ред на наследяването и обхваща само онова , което продавачът е имал в качеството на наследник към момента на откриване на наследството.Следва да бъде споделен като основателен довода на касаторите , че направеният извод се базира на съдебна практика приета още с ТР No 137а от 17.09.1955 година на ОСГК на ВКС, която макар и да не е задължителна по см. на т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , не е променяна като разбиране за точното приложението на закона, и е в смисъл , че транслативният ефект на договора по чл. 212 ЗЗД обхваща само правата и задълженията, които наследникът е имал в качеството на наследник по времеоткриване на наследството“.
Правилно и законосъобразно , отричайки на Л. Т. качеството на наследник по заместване на Т. М., въззивният съд е приел, че същата като продавач по договора по чл. 212 ЗЗД не е могла да разпореди права , които не е придобила лично като пряк наследник на Т. М.. Не може да се приеме , че в тази хипотеза е разпоредила правата от наследството на покойния си съпруг Б. Т. при едно точно тълкуване на клаузите на договора.
Решението на въззивния съд , в частта , с която са изложени съображения , че отчасти могат се приемат за надлежно разпоредена част от наследствените права от страна на Р. Б. Т. „като наследник по заместване“, но без яснота как точно се определя обема на тези права , е неправилно. Доколкото следва да се приложи точно материалния закон така както е приложен и по отношение на другия наследник- Л. Т. , в която насока са релевираните доводи по касационната жалба на Е. И., то не може да се приеме , че договорът по чл. 212 ЗЗД е породил транслативен ефект и по отношение на правата от наследството на прадядото Т. М. , с които Р. Б. се е разпоредил .
Решението на въззивния съд е неправилно и в частта , с което са определени правата на наследниците на Б. К. Д.- съпруга Д. Д. и синовете и С. Д. и Р. Д.. Аналогично на изложеното по-горе за правата на наследниците на сина Б. К. Т., то и наследниците на Б. Д., получила по заместване от наследството на леля 1/18 идеална част и от бащата си 1/9 идеална част , имат равни права , съгласно чл. 5 ал.1 ЗН и чл.9 ал.1 ЗН, т.е. всеки един от тях има равен дял от нейните 2/18 идеални части или всеки има дял от 3/54 идеални части равняващи се / след привеждането под общ знаменател / на 2/36 идеални части.
По изложените съображения решението на въззивния съд по чл.344 ал.1 ГПК , в частта за лицата и квотите следва да се отмени и вместо него се постанови ново решение , като делбата на допуснатите два недвижими имота – земеделска земя се допусне между лицата Е. Г. И. с права от 18/36 идеални части, Д. С. Д. , Р. Д. Д. и С. Д. Д. с права за всеки един от тях по 2/36 идеални части , А. В. М. и Б. В. М. с права за всеки от тях по 3/36 идеални части и Л. Б. Т. и Р. Б. Т. с права по 3/36 идеални части за всеки един от тях.
По направеното искане за разноски- от страна на защитата на касаторите е направено искане за заплащане на разноските за касационното обжалване. Искането е основателно и като такова следва да се уважи в размер на сумата 680 лв./ шестстотин и осемдесет лева/, включваща ДТ в размер на 80 лв. и 600 лв. адвокатски хонорар за защита пред ВКС.
Ето защо , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло въззивно Решение Nо 146 от 01.04.2016 година по гр. възз.д.Nо 713/2015 година на ОС-Плевен и вместо него п о с т а н о в и :
СЪДЕБНАТА ДЕЛБА на допуснатите недвижими имоти- – нива с площ от 31.000 дка имот No 003002 находяща се в м.“Т.“, землището на [населено място] и лозе от 1.201 дка в м.“Р. л.“ , землището на [населено място], принадлежали на общия наследодател Т. К. М., починал 18.02.1956 година и възстановени по реда на ЗСПЗЗ с Решение No 9-6 от 1.03.1995 година на ПК-П. , на наследниците на Т. К. М. , да се извърши между лицата Е. Г. И., Л. Б. Т., Б. В. М., А. В. М., Р. Д. Д. ,С. Д. Д., Д. С. Д., Р. Б. Т. при следните права
за Е. Г. И. – 18/36 идеални части
за Б. В. М.- 3/36 идеални части
за А. В. М.- 3/36 идеални части
за Р. Д. Д. – 2/36 идеални части
за С. Д. Д.- 2/36 идеални части
за Д. С. Д.- 2/36 идеални части
за Р. Б. Т.- 3/36 идеални части
за Л. Б. Т. – 3/36 идеални части
ОСЪЖДА ответниците по касация Б. В. М., А. В. М., Р. Д. Д. ,С. Д. Д., Д. С. Д., Р. Б. Т. да заплатят на Е. Г. И. и Л. Б. Т. сумата 680 лв. / шестстотин и осемдесет лева/ разноски за защита пред касационния съд, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :