О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр. София, 18.02.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6129 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ищецът В. П. А. от [населено място], чрез адвокат Ст. С. обжалва в срок въззивното решение от 3.07.2015 год. по гр. д. № 270/2015 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1700 от 21.11.2014 год. по гр. д. № 1107/2014 год. на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 188 от 5.02.2015 год., с което е отхвърлен предявения от касатора против Т. К. И. и Р. Д. И. от [населено място] иск за собствеността и предаване на владението от ответниците на описания в него апартамент.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила с искане за отмяната му, като се постанови друго решение, с което искът бъде уважен, евентуално делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В приложеното изложение касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като са формулирани въпроси във връзка с придобиването на имота при липса на вписани тежести, възбрани и претенции на трети лица и установяването на това обстоятелство от нотариуса или по друг начин. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение, обосноваващи твърдението за значението на тези въпроси за точното прилагане на закона, с оглед поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
Ответниците Т. К. И. и Р. Д. И. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд приел, че продажбата по договора с нот. акт № 12 от 12.03.2014 год. от длъжника по изп. д. № 329/2013 год. [фирма] в полза на ищеца при наличието на вписана възбрана от 6.03.2013 год. върху имота, не може да се противопостави на взискателите по него, както и на купувача на публичната продан, независимо, че постановлението за възлагане на имота е вписано след вписването на сделката. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 452, ал. 2 и чл. 496, ал. 2 ГПК, съгласно които от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, като правата на ищеца не могат да се противопоставят на ответниците, купувачи на публичната продан, тъй като са непротивопоставими на взискателите по изпълнителното дело с оглед вписаната възбрана върху имота. Съдът приел за неотносимо обстоятелството относно извършената проверка от нотариуса при изповядане на сделката с оглед събраните по делото доказателства за образуваното изпълнително производство, по което е налице вписана преди сделката възбрана върху процесния имот.
Поради това съдът приел, че ищецът, сега касатор, не се легитимира като собственик на описания апартамент на основание договора за покупко-продажба от 12.03.2014 год. и потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което искът му за собственост против купувачите на публичната продан е отхвърлен.
Горното въззивно решение не може да се допусне до касационно обжалване, поради липса на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формалното позоваване на същото, без да е посочен конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, обуславя извода за липса на общото основание за допускане на касационно обжалване. Формулираните въпроси не са правни такива по смисъла на разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, а и въззивният съд е изложил съображения въз основа на събраните по делото доказателства за факти, противоположни на твърдените – по изпълнителното дело с длъжник дружеството, продавач е имало вписана възбрана върху имота преди разпоредителната сделка с ищеца, проверката на нотариуса за липса на такова обстоятелство не може да обоснове различен извод с оглед предвидените в закона последици от такова разпореждане на длъжника спрямо взискателите, присъединените такива и купувачите на публичната продан. Поради това и последните са придобили правото на собственост по силата на възлагателното постановление на съдебния изпълнител, а предявеният срещу тях иск за собственост е неоснователен поради липса на прехвърлителен ефект на договора за покупко-продажба, на който се позовава ищецът.
Касаторът носи тежестта да представи точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби, както е разяснено в мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на такъв релевантен за предмета на делото правен въпрос, произнасянето по който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, при съответното обосноваване с оглед разясненията в т. 4 от цитираното тълкувателно решение, е достатъчно основание да не се допусне касационното обжалване.
С оглед изложеното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 111 от 3.07.2015 год. по гр. д. № 270/2015 год. на Варненския апелативен съд по подадената от В. П. А. от [населено място], чрез адвокат Ст. С., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: