О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София, 30.03.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1053/2018 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ф. Ш. Х., [населено място], [община], област Б., представлявана от адвокат Н. Г., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, оф. 225 Б, против определение № 314 от 02.10.2017 год. по гр. д. № 4184/2016 год. на ВКС, IІІ г.о, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 2680 от 16.05.2016 год. по в. гр.д. № 32/2016 год. на Окръжен съд – Благоевград. С последното са потвърдени решение № 1156 от 27.04.2015 год. и поправящото го по реда на чл. 247 ГПК решение № 3388 от 03.12.2015 год., постановени по гр.д. 708/2014 год. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.
Жалбоподателката поддържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение, с искане за неговата отмяна. Твърди, че правото на ползване е в зависимост от правото на собственост, като релевантен за спорното правоотношение факт. Въззивният съд не се е произнесъл по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, не е назначен и управител на общата вещ, поради което съставът на ВКС, ІІІ г.о., неправилно е оставил без разглеждане подадената от нея молба за отмяна.
Ответникът по частната жалба Ш. С. К., [населено място], [община], представляван от адвокат А. К. – М., възразява срещу частната жалба в писмен отговор, представен в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски, съобразно списък. Ответниците по частната жалба – А. Ш. П., [населено място], Ф. С. П., С. Б. Д., Ш. И. П., тримата от [населено място], [община], област Б., не взимат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:
С определение № 276 от 18.10.2016 год. по гр. д. № 4184/2016 год. съставът на ВКС, III г.о. е спрял производството по подадената от жалбоподателката молба за отмяна на влязло в сила решение до приемане на тълкувателно решение по т.д. № 7/2014 год. на ОСГТК, с оглед поставените в последното въпроси за правомощията на ВКС в производство по чл. 307 ГПК и подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация. С обжалваното определение предходният състав на ВКС, ІІІ г.о., е възобновил производството, като е приел, че съгласно т. 4 и т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. д. № 7/2014 год., ОСГТК, ВКС, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, както и че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. Приел е, че в случая решението, предмет на молбата за отмяна е постановено в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС. Това производство не е исково, а спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. С оглед на това и приетото в посоченото тълкувателно решение молбата за отмяна е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Изводът се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г.о., поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Производството за отмяна представлява извънинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. В случая решението, чиято отмяна се иска има за предмет разпределение ползването на съсобствен имот на основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Съгласно ТР № 13 от 10.04.2013 год. по тълк. д. № 13/2012 год., ОСГК, ВКС, производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а спорно производство за съдебна администрация на граждански правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ, форма на съдебна намеса, осъществявана по реда на двустранно спорно производство. В това производство съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици, като постановява това, което то е следвало да реши с оглед най – целесъобразното използване на общата вещ или имот / в този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК – решение № 335 от 25.10.2012 год. на ВКС по гр. д. № 317/2012 год., I г. о., решение № 175 от 12.12.2013 год. на ВКС по гр. д. № 2931/2013 год., II г. о., решение № 72 от 15.07.2015 год. на ВКС по гр. д. № 553/2015 год., II г. о., решение № 41 от 20.06.2011 год. на ВКС по гр. д. № 415/2010 год., I г. о./. Решенията, постановени в производство по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните /напр. промяна на ползването на съсобствен недвижим имот/, която обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност /а не по законосъобразност, каквато е извършваната в рамките на исковото производство преценка/ – ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. д. № 7/2014 год., ОСГТК, ВКС. Влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК / т. 4, ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. д. № 7/2014 год., ОСГТК, ВКС/. Те имат изпълнителна сила, но не формират сила на пресъдено нещо. Отмяната им по реда на Глава 24 от ГПК не е необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита – предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката на съда по целесъобразност.
Следва да се посочи, че съгласно т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. д. № 7/2014 год., ОСГТК, ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена от ВКС без разглеждане. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая подадената от Ф. Ш. Х. молба за отмяна съдържа касационни оплаквания по съществото на спора, които не могат да обосноват някое от отменителните основания по чл. 303, т. 1 – 7 ГПК. Решението, чиято отмяна се иска е постановено в производство по спорна съдебна администрация, молбата за отмяна не съдържа точно и мотивирано изложения на основанията за отмяна, поради което правилно предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената молба като процесуално недопустима. Обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на настоящето производство и претендираните от ответника по частната жалба Ш. С. К. разноски за настоящето производство, такива следва да се понесат от жалбоподателката в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък и договор за правна защита и съдействие.
По тези съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 314 от 02.10.2017 год. по гр. д. № 4184/2016 год. на ВКС, IІІ г.о, с което е оставена без разглеждане молбата на Ф. Ш. Х., [населено място], [община], област Б., ЕГН [ЕГН] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 2680 от 16.05.2016 год. по в. гр. д. № 32/2016 год. на Окръжен съд – Благоевград, с което са потвърдени решение № 1156 от 27.04.2015 год. и постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение № 3388 от 03.12.2015 год., двете по гр.д. 708/2014 год. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.
Осъжда Ф. Ш. Х., [населено място], [община], област Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на Ш. С. К., [населено място], [община], ЕГН [ЕГН] разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. /адвокатско възнаграждение/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: