О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
Гр. София, 28.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1969 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 10160 от 26.09.2017 г., подадена от С. Г. П. – Г. и касационна жалба с вх.№ 171879 от 19.12.2017 г., подадена от адвокат С. П. от САК в качеството й на служебен адвокат по чл. 94 – 99 ГПК на С. Г. П. – Г.. Обжалва се въззивно решение № 6158 от 28.08.2017 г. по в.гр.д.№ 1830/2017 г. на СГС, ІІ „д” въззивен състав.
Ответниците по касация В. И. С. и Р. И. Г. не са подали отговори на касационните жалби.
Жалбите са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение, постановено при условията на чл. 196 и сл. ГПК (отм.), е потвърдено решение № 57-ІІ-173 от 22.06.2016 г. по гр.д.№ 13941/2002 г. по описа на СРС, 57 състав, с което е изнесен на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) допуснатият до съдебна делба недвижим имот – апартамент № 44, находящ се в [населено място],[жк], [улица], бл. 34 (стар бл.№ В-34), ет. 12, със застроена площ 96,13 кв.м., състоящ се от три стаи, кухненски бокс и обслужващи помещения при съседи: изток – [улица](сега – [улица]), запад – вътрешен двор, север – незастроено място, юг – ап. 45 на Г. П., отгоре – ап. 48 – държавен и отдолу – ап. 40 – държавен, заедно с таванско помещение № 12, с полезна площ 3,13 кв.м., при съседи: изток – бул. [улица](сега – [улица]), запад – коридор, север – зелена площ, юг – таванско складово помещение № 13 на Т. И., заедно с 1,931% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, като получената парична сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, а именно: 1/2 ид.част за В. И. С. и 1/2 ид.част за С. Г. П..
Съдът е приел за установено, че процесното жилище е неподеляемо. Основен способ за ликвидиране на съсобствеността в такива случаи е изнасянето на имота на публична продан, а по изключение (когато са налице законоустановените предпоставки) делбата може да се извърши чрез поставяне на имота в дял на някой от съделителите срещу заплащане на уравнение. С. Г. П. не е заявила възлагателна претенция в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК (отм.). Възлагателна претенция е заявена от съделителя В. И. С., но същата е преценена от СРС като неоснователна, тъй като не е налице която и да било от хипотезите на чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК (отм.), доколкото съсобствеността е възникнала въз основа на прекратена съпружеска имуществена общност и транслативна правна сделка. С оглед отхвърлянето на възлагателната претенция на В. С. е постановено изнасянето на имота на публична продан. При определяне на лицата, легитимирани да получат реализираната от проданта сума, е отчетено обстоятелството, че първоначалният ищец И. Н. Г. е починал в хода на производството по извършване на делбата, както и извършената в хода на делото разпоредителна сделка с притежаваната от него 1/2 идеална част в полза на дъщеря му В. (дарение, обективирано в нотариален акт № 188, том I, рег.№ 12729, д.№ 159 от 29.12.2003 г.). С оглед обстоятелството, че първоинстанционното решение е обжалвано единствено от съделителя С. Г. П., то въззивният съд е приел, че въпросите относно релевираната от В. И. С. възлагателна претенция, както и относно конкуренцията на права между тази съделителка (като приобретател на идеалните части на ищеца в хода на процеса) и Р. И. Г., като наследник на ищеца, не подлежат на преразглеждане в рамките на въззивното производство.
Въззивният съд е отговорил на въззивната жалба на С. Г. П., в която се поддържа, че делбеният имот й е предоставен лично въз основа на наредба на министъра на вътрешните работи № 187 от 04.06.1979 г. поради длъжността й на военизиран следовател, че И. Н. Г. е включен „фиктивно” като страна по договора от 20.07.1983 г. за продажба на имота по реда на Наредбата за държавните имоти и че сумите по откритата в ДСК сметка са заплатени изцяло от нейна страна. СГС е посочил, че по своето същество това са доводи за липса на съвместен принос за придобиване на делбения имот и за наличие на пълна трансформация на лично имущество. Възражения от такъв характер подлежат на разглеждане в рамките на първата фаза на делбения процес, тъй като са относими към въпросите дали е налице съсобственост, кои лица притежават права в собствеността и какъв е обемът на тези права. В случая С. Г. П. е заявила тези си възражения за първи път едва с касационната жалба срещу въззивното решение, с което е оставено в сила решение от 04.06.2004 г. на СРС по допускането на имота до делба. Възраженията са обсъдени в решение № 649 от 20.12.2006 г., постановено по гр.д.№ 426/2006 г. на ВКС, I г.о., като е прието, че твърденията за наличие на трансформация не са доказани. С така постановеното окончателно решение на ВКС, решението на СРС от 04.06.2004 г. е влязло в сила. Съответно – всички спорове относно наличието на съсобственост върху делбения имот в отношенията между И. Н. Г., респ. неговите правоприемници – от една страна, и С. Г. П. – от друга страна, са разрешени със сила на пресъдено нещо и не подлежат на пререшаване, включително в производството по извършване на делбата.
Като неотносим към способа за извършване на делбата е определен и доводът за нищожност на договора за дарение, сключен между И. Н. Г. и В. И. С., който също почива на преклудираното от силата на пресъдено нещо на решението по допускането на делбата твърдение, че И. Н. Г. не притежава право на собственост върху делбения имот. Този въпрос не подлежи на преразглеждане, независимо от начина, по който бива въвеждан отново в процеса, нито последващите претенции на жалбоподателката в тази връзка имат отношение към производството по извършване на делбата.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по въпросите:
(1) „При предявен иск за делба по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК на неподеляем имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, транслативна сделка и наследяване, намира ли приложение чл. 288, ал. 2, предл. 2 ГПК в случаите, когато поради нередовна процедура по призоваване страната не е присъствала в първото по делото съд. заседание във втората фаза на делбата и не е имала възможност да изяви възлагателна претенция и следва ли съдът да приложи хипотезата за в такъв случай жилището да се предостави на онзи от съделителите, който има най-голяма жилищна нужда – чл. 288, ал. 3 ГПК ?” ;
(2) „При допуснато съществено нарушение по призоваване на страната като съделител от първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна проверка и може ли допуснатото нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд да се отстрани по реда на чл. 218ж или следва да се отстрани по реда на чл. 209 ГПК отм. ?” ;
(3) „Кой е приложимият ред по ликвидиране на съсобствеността, когато искане за възлагане на жилищен имот се прави от дъщеря, които черпят права и от наследственото правоотношение от покойния й баща и от транслативна сделка /дарение/ ?” ;
(4) „Възниква ли смесена съсобственост по отношение на неподеляем недвижим имот, придобит от съделителите през време на брака, прекратена с развод, в случаите, когато в хода на висящо производство по извършване на делбата наследника на един от съделителите представи договор за дарение, по силата на който е придобил съсобствеността върху 1/2 идеална част от неподеляемия имот, притежавана от наследодателя след прекратяване на СИО с развод и кой е реда, по който следва да се ликвидира съсобствеността върху такъв неподеляем имот като избегне изнасянето на публична продан поради допуснато процесуално нарушение по упражняване на правото за възлагателна претенция ?”.
Цитираните питания са формулирани в касационната жалба, подадена от служебния адвокат на касаторката, като се поддържа, че по отношение на тях са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на задължителна практика – ППВС № 7/1973 г., т. 6, б. „б”, т. 5 от ППВС № 4/1964 г., ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, както и на постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 244 от 20.06.2012 г. по гр.д.№ 302/2011 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр.д.№ 81/2011 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 23 от 28.04.2016 г. по гр.д.№ 4325/2015 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр.д.№ 572/2012 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 158 от 25.11.2016 г. по гр.д.№ 2233/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 143 по гр.д.№ 1693/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Нито един от поставените въпроси няма обуславящ характер за изхода на спора по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Въззивният съд не е разглеждал претенция за възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм.), заявена от С. Г. П., поради което и не се е произнасял по въпроса за характера на съсобствеността от гледна точка разясненията по т. 8 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК. Това изключва възможността да съществува противоречие между обжалваното решение и релевираната съдебна практика. Нещо повече – въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда този правен проблем – на първо място, защото районният съд не е бил сезиран с възлагателна претенция от страна на С. Г. П.. На второ място, въззивната жалба на С. Г. П. не съдържа оплакване за неправилност на решение № 57-ІІ-173 от 22.06.2016 г. по гр.д.№ 13941/2002 г. на СРС, 57 състав поради допуснато процесуално нарушение във връзка с призоваването на касаторката за първото заседание във втората фаза на делбата. По силата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд не разполага с правомощие служебно да следи за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения (в този смисъл е и задължителната практика – т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК). По тази причина, предвид отсъствието на оплакване в съответния смисъл, за СГС не е възникнало задължение да провери дали е допуснато нарушение на процедурата по призоваване на С. Г. П. за първото заседание във втората фаза на делбата, съответно – да предприема процесуални действия за отстраняване на такова с предоставяне на нова възможност за упражняване на правото по чл. 288, ал. 5 ГПК (отм.). Във връзка с въпрос № 3 следва да се добави, че произнасянето на СРС по отношение възлагателната претенция на В. И. С. не е било обект на проверка от страна на СГС поради отсъствието на въззивна жалба от страната, заинтересована тази претенция да бъде уважена. Съответно – факта на заявяването на тази претенция не се е отразило върху крайния извод за приложимост на способа по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.), с оглед което и въпрос № 3 няма обуславящо значение за изхода на делото.
Изложеното мотивира ВКС да приеме, че нито един от въпросите, поставени в изложението към касационната жалба, подадена от служебния адвокат на касаторката, не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. При отсъствието на общата предпоставка е безпредметно да се обсъжда наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Наред с това следва да се има предвид, че лично подадената от касаторката касационна жалба не е придружена от изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не поставя никакъв въпрос, по отношение на който да се извършва преценка за съответствие с изискванията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, какъвто е предмета на произнасяне във фазата по селектиране на жалбите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6158 от 28.08.2017 г. по в.гр.д.№ 1830/2017 г. на СГС, ІІ „д” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: