O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 03.07.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 38/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 14235/16.08.2017 год. на Х. С. К., П. С. К., Л. Г. Г., А. И. Д. и Н. И. Д. , заявена чрез процесуалните представители адв.Л. П.- АК-Р. и адв.Х. С. – САК срещу Решение Nо 1590 от 06. 07. 2017 година по гр. възз. д. Nо 548/2017 година на АС-София.
С посоченото решение , апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 10 състав, постановено на 07.10.2016 г. по гр. дело № 16 500/2012 г. изцяло и вместо него е постановил ново решение, с което е отхвърлил исковете на Л. Г. Г., Х. С. К., П. С. К., А. И. Д. и Н. И. Д. /последните двама наследници на ищцата Р. Д. Д./, предявени срещу Е. Х. П., К. П. П., Р. П. С. и М. К. П., с които се иска да бъде признато за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, намиращ се на първия надпартерен етаж /сега втори етаж/ на сградата, находяща се в [населено място], [улица] състоящ се от три стаи, находящи се в дъното на етажа: две с изглед към източния двор – стая/кантора № 4 – четвърта по ред при броене в коридора, с площ от 17,05 кв.м. и стая/кантора № 5, последна стая, с площ от 24 кв.м и третата – осветяваща се от втория северен двор – стая/кантора № 6 /ъглова/, с площ от 10,04 кв.м, заедно с 1/2 ид. част от гардеробното антре, от коридора и двата клозета, находящи се на етажа и 4/100 ид. части от общите части на сградата и дворното място, представляващо УПИ V – „За ЖС“, находящо се в кв. 304, местност „Зона Г – Центъра“ по плана на [населено място], с площ от 378 кв. м. и да бъдат осъдени ответниците, да им предадат владението на тези имоти.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск, евентуално неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 и т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1 и т.3 ГПК, редакция до изм.с ДВ. бр.86/2017 година / по материално правните въпроси : кои са обективните характеристики на владението, които трябва да бъдат устсновени по делото , за да се приеме , че е осъществен обективният елемент от фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС и по конкретно-може ли да се приеме , че е налице явно , несъмнено, постоянно и необепокоявано владение, ако собственикът е имал свободен достъп до имота, никой не се е противопоставил на този достъп за времето през което се претендира придобивна давност и той на практика не е могъл да узнае , че друг владее имота, необходимо ли е владелецът да е демонстрирал пред собственика, че упражнява фактическата власт върху неговият имот само за себе си ? с довод , че произнесеното от въззивния съд е в противоречие с Р No 382 от 24.06.2010 г. по гр. д. No 323/2009 год.. на ВКС- ГК, I г.о. , Р No 145 от 14.06.2011 г. по гр. д. No 627/2010 г. на ВКС-ГК, I г.о. , Р No 68 от 02.08. 2013 год. по гр. д. No 603/2012 г. на ВКС-ГК, I г.о., тъй като по делото не е доказано явно, несъмнено и необезпокоявано владение на ответниците за времето 1997-2006 година.
Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280,ал.,т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година / по материално-правния въпрос за приложението на чл. 69 ЗС- приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС когато фактическата власт върху една съсобствена вещ е установена на парвно основание , при съсобственост на идеални части по отношение на общите части на сградата, по отношение на самостоателни обектив в сграда-етжна собственост , когато владелецът притежава и други самостоятелни обекти на собственост в същата сграда, при условие , че достъпът до имотите и на собственика и на владелеца се осигурява единствено чрез общите / съсобствени / части на сградата ? с довод , че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна паратика по ТР No 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, Р No 270 от 02.05. 2010 год. по гр. д. No 1162/2009 г. на ВКС-ГК, II г.о.,Р No 74 от 24.06. 2015 год. по гр. д. No 6277/2014 г. на ВКС-ГК, I г.о.
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК от ответниците по касация са постъпили писмен отговор чрез процесуалния им представител адв.С. И. Х. –САК, като със заявеното становище се оспорват сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване- по поставените въпроси има трайно установена съдебна партика и съдът не се е отклонил от нея , по същество- решението е допустимо и правилно, и не са налице предпоставките на чл. 281 т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение. Няма допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила, същото е обосновано и следва да бъде потвърдено.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК/ редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година /, намира:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- решение по иск за собственост.
Неотменната практика на съдилищата при преценката за наличие на предпоставките за уважаване на претенция по чл. 79 ЗС, че конкретен недвижим имот е придобит на основание давностно владение, предпоставя доказване в хода на делото на конкретно твърдяните факти, че в рамките на срока по чл. 79, ал.1 ЗС или ал.2 на същата разпоредба, владелецът е упражнявал фактическа власт на чуждия имот с намерения за своене, демонстрирайки по отношение на собственика на вещта поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия само и единствено за себе си.
За да отхвърли иска за собственост и уважи релевираното от ответниците възражение , че спорните канторни помещение са придбити на основание придобивна давност от страна на претендиращите лица, решаващият съд е анализирал събраните доказателства относно устсновените факти на упражняване на фактическата власт и демонстрираното намерения за свене и е направил своите правни изводи за осъществен фактически състав на чл. 79 ЗС.
Поставените от жалбоподателя въпроси, по които се иска допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не съставляват основания за допускане на касационното обжалване и не обосновават необходимост от селекция. Решаващите мотиви на въззивния съд, обосновали извода за осъществен фактически състав на правоизклювашото възрзжение за придобивна давност на спорните обекти на парвото на собственост, не сочат на отклобения от тезите, приети от съставите на ВКС по посочените за селекция съдебни актове.
Мотивите на въззивния съд отразяват решаваща дейност на втората инстанция, като проверката на първоинстанционното решение е страничен, непряк резултат от тази дейност. Съдът, след преценка на релевантните за спора факти, анализ на събраните доказателства за тях и обсъждайки възраженията е изградил своите изводи за наличие на предпоставките да се признае придобиване на правото на собственост на спорните помещеня и прилежащите общи части от страдата от страна на ответниците, на основание придобивна давност. Недоволството на касаторите от насоката на тези изводи не може да се приеме, в произовдството по селекция, като отклонение на съда от константната съдебна пратика по приложение института на придобвната давност, обективирана и по цитираните съдебни актове, тъй кто по естеството си наведените доводи съставляват оплакване за неправилност или необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Доколкото от фактическа страна е установен моментът на предаване на фактическата власт с “Протокола за предаване-приемане“, съставен на 26.06.1997 г., в присъствието на представители на район „Т.“ и в изпълнение на решение на СОС от 20.12.1996 г., генералният директор на Общинска фирма „С.““ е предалименно на на наследниците на К. и Р. П. – д-р М. П. и Е. П. помещенията на първия надпартерен етаж, , като в протокола изрично са описани помещенията на първия надпартерен етаж в ляво от асансьора: коридор с пет стаи към източния двор; една стая в дъното на коридора и четири стаи към западния двор, вклюващ и спорните три канторни стаи; лицата упражняващи фактическата власт , данните за издадения констативен НА № 129, том ІІ, дело № 298/2002 г. на нотариус В. Г. , с район на действие СГС, с който ответниците са признати за собственици на цялата пететажна сграда на [улица] на дворното място, върху което е постсроена с площ от 378 кв.м., след анализ на всики показанията на разпитаните свидетели, въззивният съд е обосновал изводите си за осъществен фактически състав на алетернативно поддържаното основание за собственост от страна на наследниците на К. и Р. П.- а именно придобивна давност, изтекла за времето след 1997 година, поради което е отвърлил иска за собственост. Решаващата дейност на въззивния съд почива на процесуални дейстия , които не сочат отклонения нито по отношение приложение на процесуалните парвила, нито по отношение на матералния закон.
Изведените въпроси по приложение на чл. 69 ЗС не могат да обусловят извод за предпостсвки за допускане на касационното обжалване , тъй като също не изводите на решаващия съд не сочат на отклонение от дадените задължителни разяснения по приложение на закона по ТР 1/2012 година на ОСГК на ВКС. Общите части не са предмет на самостоятелна петиторна защита , а съствлавт „прилажащи идеални части от сграда , в ражим на етажна собственост „ които следват статута на главната вещ- а именно на спорните канторни помещения, поради което постсвените въпроси, касаещи искане за тълкуване приложението на чл. 69 ЗС само от гл.т. упражявана фактическа власт на общите части е неотносим към спора по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК/ редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година/, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 14235/16.08.2017 год. на Х. С. К., П. С. К., Л. Г. Г., А. И. Д. и Н. И. Д. , заявена чрез процесуалните представители адв.Л. П.- АК-Р. и адв.Х. С. – САК срещу Решение Nо 1590 от 06. 07. 2017 година по гр. възз. д. Nо 548/2017 година на АС-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: :