О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 10.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3885 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. Д., чрез адвокат Г. Д. от АК – С., срещу въззивно решение № 278 от 08.07.2019 г. по в.гр.д.№ 186/2019 г. на Окръжен съд – Смолян, с което (посредством потвърждаването на първоинстанционното решение № 41 от 05.03.2019 г. по гр.д.№ 170/2017 г. на Районен съд – Златоград), като неоснователен и недоказан е отхвърлен предявения от настоящия касатор срещу А. С. Я. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на ответника да преустанови действията си, с които препятства упражняване правото на собственост на ищеца, като премахне (1) бетонов фундамент (колона), изграден непосредствено до стената на жилищната сграда, от северозападния й ъгъл; (2) изградената стоманена конструкция от релси и тръби, която в едната част е разположена върху бетоновия фундамент и вкопана в стената на жилищната сграда, а в другата си част е стъпила на терена и (3) изградената върху стоманената конструкция стена и земен насип, до отстояние на три метра от жилищната сграда, собственост на ищеца.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по въпросите:
„Следва ли съдът да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените ?“;
„След като съдът веднъж е приел, че предявеният иск с правна квалификация по чл. 109 ЗС е основателен и като такъв следва да бъде уважен, има ли правните основания по други съображения да отхвърли същия ?“;
„Следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 109 ЗС за защита на нарушено право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, да раздели претенцията с оглед изискването собственикът да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост , кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението ?“ и
„Допустимо ли е в решението си съдът (Златоградския) веднъж да приема, че предявеният иск, като излага съображения за основателността, а в диспозитива на същото решение да го отхвърля като неоснователен и недоказан ?“;
Касаторът счита, че по отношение на първите два въпроса решението е в противоречие с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, а останалите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба А. С. Я. е депозирал писмен отговор чрез адвокат И. А. от АК – С., като възразява, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски.
За да се произнесе по искането за допускане на обжалването, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ ПИ *, кв. 41 по ПУП на [населено място], [община], който е придобил през 2016 г. Имотът е застроен с „1/2 МЖ“ с площ 40,50 кв.м. и МС с площ 21,50 кв.м. За ПИ * и ПИ * е отреден съсобствен УПИ *,* по РП на селото от 1987 г. От своя страна оветникът е собственик на ПИ № * по топографо-геодезически план на селото от 1957 г., който е идентичен с част от УПИ **, УПИ ** и част от улична регулация в кв. 43 по КРП от 1987 г. Предвидената с РП улица между имотите на ищеца и на ответника не е прокарана, респ. – същите граничат един с друг. Имотът на ответника е застроен с „1/2 МС“ с площ 70 кв.м. и МС с площ 13,50 кв.м. Собствеността е придобил през 1987 г. от баща си С. К. Я. (С. К. Я.). На място теренът е стръмен; между имотите на страните има подпорна стена, която е построена от бащите им. Къщата на ищеца е построена от баща му след изграждане на подпорната стена. На топографо-геодезическия план от 1957 г. е отразена друга сграда; настоящата е построена по-късно и не е на същото място.
Съдът е обсъдил заключението на СТЕ, съгласно което има изграден бетонов фундамент непосредствено до стената на жилищната сграда на ищеца – на 0,70 м. от северозападния й ъгъл и на 2,70 м. от североизточния ъгъл. Горната плоскост на колоната е на 1 м от долния ръб на стрехата. Има изградена и стоманена конструкция от релси и тръби с видима дължина 2,70 м, която в едната част е разположена /ляга/ върху бетоновия фундамент и опира в стената на жилищната сграда на ищеца, а в другата си част е стъпила на терена. Върху стоманената конструкция е изградена подпорна стена от суха каменна зидария с височина 3,05 м и ниска част с височина 0,84 м, както и ширина 0,80 м. Стената опира в северната стена на къщата на ищеца. Има и земен насип между подпорната стена и стената на сградата на ищеца. По местоположение част от подпорната стена приблизително съвпада със стена, нанесена в плана от 1957 г.
Вътре в къщата на ищеца са констатирани пукнатини по северната й стена от стрехата надолу. Според експерта, тъй като пукнатините са на няколко сантиметра от мястото, където подпорната стена допира северната стена на къщата, а земният насип е точно до нея с височина почти до стрехата, може да се каже, че пукнатините са в причинна връзка с подпорната стена и земния насип; последният натоварва с натиск къщата на ищеца. Няма данни за подпочвени води, а за дрениране следва да се изгради система, която да отвежда водата встрани.
Дадено е заключение, че особеностите на терена изискват наличието на подпорна стена. Настоящата има укрепващо значение не само за имота на оответника, но така също и за имота на ищеца, а и за този на трето за спора лице – С. Д. (И. Д., чичо на ищеца). Липсата на стена, премахването й чрез просто събаряне, би застрашило от свличане сградата на ответника, а свличащата се пръст би засипала сградите на ищеца и на С. Д.. С оглед елиминиране на негативните последици за къщата на ищеца и съхраняване наличните сгради, необходимо е да се изработи проект от конструктор за коригиране на подпорната стена така, че да е отдалечена от жилищната сграда поне на 1,5 м, като при това да се освободи и пространството зад къщата от натрупаната пръст до 1/2 от височината на първия жилищен етаж. Денивелацията зад къщата на ищеца до двора на ответника е 8 – 9 м. Според експерта и двете страни следва да съдействат за изработването на конструктивен проект за изместване на каменната стена на достатъчно разстояние от сградата на ищеца и отстраняване на насипа, опрян в къщата.
От правна страна е прието, че предпоставки за уважаването на претенцията са неоснователност на действията на ответника и създаване на пречки за ищеца, по-големи от обикновеното. В случая подпорната стена (съставни елементи на която са стоманената конструкция от релси и тръби, бетоновия фундамент и насипа) е изградена без строителни книжа, но премахването й (а дори само премахването на фундамента с релсата) е потенциален източник на свлачищен процес, който застрашава от събаряне къщите и на двете спорещи страни, а и на третото лице С. Д.. Стената е изградена от бащите на страните преди 1957 г. (в този смисъл е заварена от ответника при придобиване на собствеността през 1987 г.), като към този момент между нея е сградата в имота на ищеца е имало по-голямо разстояние и са отсъствали негативните последици за нея. Построяването на жилищната сграда на ищеца следва във времето изграждането на стената и в този смисъл създаването на настоящото състояние е в причинно-следствена връзка с поведението и на самия ищец. Обобщено е, че ответникът не е извършил действия, с които да препятства упражняването на правото на собственост на ищеца.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява с оглед на конкретните правни разрешения на въззивния съд, доколкото касаторът е формулирал относим за изхода на делото и обусловил правните изводи на съда въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая формулираните в изложението втори и четвърти въпроси нямат никакво отношение към решаващите изводи на въззивната инстанция. В нито една част от атакувания акт не се съдържа констатация, че е налице основание за уважаване на предявения иск. Изложеното в мотивите напълно кореспондира с постановения правен резултат по спора, без да е налице вътрешно противоречие в изложените аргументи. Визираното от касатора несъответствие присъства в едно изречение в мотивите на първата инстанция, но същото несъмнено се дължи на техническа грешка (дори не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК), доколкото въпросното изречение е напълно изолирано от останалите части на първоинстанционния акт (както мотиви, така и диспозитив). В този смисъл отсъства порок, който окръжният съд да е допуснал или такъв, който да е подлежал на отстраняване от въззивна инстанция, респ. въпроси №№ 2 и 4 не отговарят на изискванията за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Последното важи и за въпрос № 3. Съдилищата са разгледали исковете по чл. 109 ЗС по начина, по който са предявени от ищеца. В нито един момент не е повдиган въпрос за разделяне на претенциите, поради което въззивният съд не е обсъждал и не е бил длъжен да обсъжда извършването на подобно процесуално действие, респ. – питането под № 3 няма обуславящо значение за изхода на спора.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по поставения в изложението на касатора въпрос № 1. Противно на поддържаното от касатора, въззивният съд е съобразил тълкуването, направено с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК. В съответствие със задължителната практика са изследвани и двете предпоставки, формиращи фактическия състав по чл. 109 ЗС, а именно – налице ли са неоснователни действия на ответника и създават ли действията на ответника пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца, по–големи от обикновените. Изводът на съда, че действията на ответника не са от естество да ограничат упражняването на правото на собственост на ищеца, е обусловен от извършената преценка на конкретните факти и доказателства по делото, с оглед изложените от ищеца твърдения, обосноваващи предявения от него иск. Правилността на тази преценка не е предмет на производството по чл. 288 ГПК, но следва да се подчертае обосноваността на извода, че съществуващата подпорна стена (елементи на която са бетоновия фундамент, стоманената конструкция от релси и тръби и насипа от пръст) защитава собствените както на страните по делото, така и на трето за спора лице имоти срещу опасността от срутване на земна маса, а от там – и на постройките в трите имота. В този смисъл в съответствие с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК е решаващият извод, че подпорната стена не пречи на ищеца да ползва пълноценно имота си, а тъкмо обратното – премахването й ще има негативни последици както за терена, така и за постройките в него. Ето защо по отношение на въпрос № 1 не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски за защита пред ВКС, а именно сумата 200 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС № 0000028303 (л. 15).
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 278 от 08.07.2019 г. по в.гр.д.№ 186/2019 г. на Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА А. А. Д. ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Я. сумата 200 (двеста) лева – разноски за защитата му пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: