О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 26.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 4253/2015 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 19934/ 24.06.2015 год. на И. Х. Б. и Д. П. Б. и двамата от [населено място] , заявена чрез адв. А. Г. –АК В. срещу въззивно Решение Nо 1093 от 04.06.2015 година по гр.възз..д. Nо 742/2015 година на ОС-Варна .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила и нарушения на материалния закон – липса на правен интерес от заявената защита , тъй като не е отчетен основен факт- претенцията за реституция е предявена през 2008 година , след като вече в полза на ответниците са възникнали права , които не могат да бъдат отречени , а се търси защита на предполагаемата такава, основания за отмяна по чл. 281 т.2 или т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите за наличието на правен интерес при заявен отрицателен установителен иск и правно-релевантните факти, подлежащи на доказване от страните , произнесеното от въззивния съд решение е в противоречие със задължителна съдебна практика по ТР Nо 8/ 2012 год. на ОСГТК на ВКС , т.1
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , с довод , че въпросът за правният интерес при защитата с отрицателен установителен иск , за същите имоти / но между други лица / се разрешава противоречиво от съставите на окръжния съд , базирайки доводите си Определение от 08.05.2008 година на ОС-Варна по ч. гр.д. No 758/2008 год. , потвърдено с Определение No 17 от 22.01.2008 година по ч. гр.д. No 2124/2008 година на IV г.о. на ВКС, Решение No 188 от 10.08.2011 година по гр.д. No 1040/2010 година на II г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с довод , че въпросите за приложение на чл. 79 ал.1 ЗС относно хипотезите на придобиване по давност на имоти- земеделски земи , когато срокът на давността е изтекъл преди заявяване претенцията за реституция и при недоказана идентичност на заявените имоти и тези , предмет на отрицателния установителен иск , са произнесени от въззивния съд в противоречие с Решение No 383 от 02.11.2011 година по гр.д. No 1388/2010 година на ВКС-I г.о., Решение No 308 от 04.05.2010 година по гр.д. No 308/2010 година на ВКС- II г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Д. А. Г. , Е. В. С. , В. А. В. , К. П. В. и Г. А. чрез адв.М. Д. – АК В. , с който пространно се оспорват доводите за недопустимост на постановеното въззивно решение по заявения от тях отрицателен установителен иск , наличието на доказано защитимо право , при съобразяване със задължителната практика на ВКС , оспорват се конкретно релевираните основания за допускане на касационно обжалване с тезата, че такива основания няма и искането е неоснователно, ангажира се съдебна практика.Претендират се разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед характера на заявения установителен иск за собственост на недвижими имоти , всеки един от които е с цена, обусловена от съответната данъчна оценка на спорния недвижим имот /л. 63, 65 и 67 / над 5000 лв. , същата се явява процесуално допустима.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдила решение на първата инстанция , с което по отношение на ответниците – И. Х. Б. и Д. П. Б. е прието за установено , че същите не са собственици на следните три недвижими имота- ПИ с идентификатор 10135.5403.4749 по КК и КП на [населено място], м.“Б. -юг“ с площ от 894 кв.м. / част от ПИ със стар идентификатор 10135.5403.3706/, ПИ с идентификатор 10135.5403.4750 по КК и КП на [населено място], м.“Б. -юг“ с площ от 481 кв.м. / част от ПИ със стар идентификатор 10135. 5403.3706/ и ПИ с идентификатор 10135.5403.4751 по КК и КП на [населено място], м.“Б. -юг“ с площ от 425 кв.м. / част от ПИ със стар идентификатор 10135.5403.3706/.
За да постанови решението си, окръжният съд е приел, че заявеният отрицателен установителен иска по чл. 124 ал.1 ГПК е допустим , тъй като без оборване на титул за собственост на ответниците / придобивна давност за времето 1997 -2010 година / не би могла да бъде завършена процедурата по реституция по ЗСПЗЗ в полза на ищците, които разполагат с Решение по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ, съгласно изменението на разпоредбата от ДВ. бр. 60/1999 година , без завършващият елемент- Заповед по параг. 4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и основателен , тъй като в хипотезите, когато се касае до възстановяване на земеделски земи , намиращи се в терен по прагр.4а ПЗР на ЗСПЗЗ, давността не тече преди да е издадена заповедта по парагр.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.
При преценка на наведените доводи за наличие на условия за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира, че по изведените въпроси не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1, т,2 и т.3 ГПК, както се поддържа в изложението към касационната жалба.
Не може да се приеме тезата на касаторите , че е налице основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за наличието на правен интерес при заявен отрицателен установителен иск и правно-релевантните факти, подлежащи на доказване от страните . С ТР Nо 8/ 2012 год. на ОСГТК на ВКС , т.1 са дадени разяснения кои основни, правно- релевантни факти подлежат на доказване от страните по спор за собственост, развиващ се на база заявен отрицателен установителен иск. Въззивният съд се е съобразил именно с постановките на цитираното тълкувателно решение и произнесеното от въззивния съд решение не е в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС.Доколкото касаторите не считат, че като ищци- ответниците по касация са установили фактите , на базата на които обосновават правния интерес от заявения отрицателен установителен иска за собственост, това не е правен а фактически въпрос, касаещ преценка на доказателствата по делото т.е. въпрос по същество на касационния контрол , който въпрос не е предмет на преценката в етапа на селекция по чл. 288 ГПК.
Касационно обжалване не може да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , тъй като въпросът за правният интерес при защитата с отрицателен установителен иск, за същите имоти , но между ищците и други лица, дори и при представените съдебни актове не обосновава тезата за противоречиво разрешаване от съставите на окръжния съд.Всяко едно от делата има различен предмет в рамките на заявения отрицателен установителен иск, тъй като заявените възражения в защита срещу заявения иск са различни , което налага събиране на различни доказателства и установени различни факти. Така , видно от посочените факти по Определение от 08.05.2008 година на ОС-Варна по ч. гр.д. No 758/2008 год. , потвърдено с Определение No 17 от 22.01.2008 година по ч. гр.д. No 2124/2008 година на IV г.о. на ВКС, макар и ищци по иска да са ищци и по настоящото дело, спорът касае друг ПИ , чиято реституция по ЗСПЗЗ е реализирана в различно от това по настоящото дело/ чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ/ административно производство, от което произтичат и различията в породените правоотношения между страните по делото. Възприетата правна теза по Решение No 188 от 10.08.2011 година по гр.д. No 1040/2010 година на II г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК също се базира на факта на завършена реституционна процедура в полза на ищците по иска , което обоснова коренно различие с настоящото дело и не може да послужи за база за преценка в етапа на селекция.
Касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл. 79 ал.1 ЗС в хипотеза на придобиване по давност на имоти- земеделски земи , когато срокът на давността е изтекъл преди заявяване претенцията за реституция и при недоказана идентичност на заявените имоти и тези , предмет на отрицателния установителен иск. При извършената преценка , настоящият състав намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато , тъй като поставеният въпрос няма качеството на обуславящ по чл. 280 ал.1 ГПК съгласно разясненията на ТР 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Видно от данните по делото защитата на ответниците е изградена на тезата , че са собственици на имота , намиращ се в терен по парагр.4 ПЗР на ЗСПЗЗ , но не на основания трансформирана собственост , а на основание придобивна давност за периода 1997-2010 година , изтекла преди момента , когато в полза на ищците е издадено решението по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ/ ред. ДВ. бр.50/1999 год. /. Възражение , че се касае до придобити права на собственост преди иницииране на производството пред ОбСЗ , няма релевирано. С въззивното решение , решаващият съд приема , че по отношение на ищците начален момент , от който може да тече давност е този на Заповед на кмета по параг.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, а за периода 1997-2010 година давността не е могла да тече. Произнасяне дали правата на собственост на ответниците на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност преди образуване на административно производство пред органа по земеделска реституция , няма .
Дори и да би се приело, че поставеният въпрос има характера на обуславящ изхода на спора , то развитите съображения по посоченото Решение No 383 от 02.11.2011 година по гр.д. No 1388/2010 година на ВКС-I г.о., касаещи теза за хипотеза на изключение от принципа, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си , при реституционното производство започнало с иск по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ за признаване на правото да се възстанови собствеността на земеделски имот / незаявен в срок пред ПК/ОбСЗ / , и давността тече до момента на заявяване на правата пред органа по реституция и иницииране на административно производство, не могат да послужат за база за селекция и извод за противоречие със задължителна практика на ВКС , тъй в това решение се касае до коренно различни правно-релевантни за защитимото вещно право факти – в т.ч. и проведено производство и по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , на базата на които съдът е направил извода си за това дали изтеклия давностен срок е противопоставим или не на ищците.
Посоченото Решение No 308 от 04.05.2010 година по гр.д. No 308/2010 година на ВКС- II г.о. застъпвайки тезата , че разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ в хипотезите на придобиване имот , в терен по параг.4 от ЗСР на ЗСПЗЗ, брани правата на тези бивши собственици на земеделските земи, които са заявили реституционните си претенции и в тази насока не може да бъде констатирано противоречие с мотивите на решаващия съд, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по искането на И. Х. Б. и Д. П. Б..
По искането за разноски , направено от страна на ответниците по касация: искането е основателно, доказано и следва да бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.3 ГПК и чл. 81 ГПК ответниците имат право на разноски за съответното производство. По представените писмени доказателства – Договор за правна защита и съдействие 0000266947 от 10.07.2015 година е видно , че за защитата от адв.М. Д.- АК В. заплатен адвокатски хонорар от 1600 лв./ хиляда и шестстотин лева/ , които като разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответниците.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 19934/ 24.06.2015 год. на И. Х. Б. и Д. П. Б. и двамата от [населено място] , заявена чрез адв. А. Г. –АК В. срещу въззивно Решение Nо 1093 от 04.06.2015 година по гр.възз..д. Nо 742/2015 година на ОС-Варна .
ОСЪЖДА И. Х. Б. ЕГН [ЕГН] [населено място] ул.“М. „ No 126 вх.В ет.5 ап. 53 и Д. П. Б. ЕГН [ЕГН] [населено място] , [улица]Nо 126 вх.В ет.5 ап.53 да заплатят на Д. А. Г. ЕГН [ЕГН] , Е. В. С. ЕГН [ЕГН] , В. А. В. ЕГН [ЕГН] , К. П. В. ЕГН [ЕГН] и Г. А. ЕГН [ЕГН], всичките от [населено място] сумата 1600 лв. / хиляда и шестстотин лева/, разноски за защита пред касационния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :