О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. София, 03.02.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6428 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ищците А. Г. С., Л. Г. П., Ю. В. Л.-Ш., Л. П. Р., Р. П. Р., М. П. Р., М. А. Т., Д. Г. Т. и А. Г. Т., чрез пълномощника им адв. Ив. Д. от АК-П., обжалват в срок въззивното решение от 25.11.2013 год. по гр. д. № 599/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска им против [фирма], [населено място] за предаване на владението върху имот, представляващ УПИ ІХ – „Б. п.”, кв. 76 по плана на [населено място], с площ от 1 812 кв. м.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това предявеният иск за собственост бъде уважен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Касаторите считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос относно понятието „законен строеж” при преценката относно предпоставките за възстановяване на собствеността върху одържавения имот в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в ТР № 6/2006 год. на ОСГК и представеното решение № 301 ог 16.06.2010 год. по гр. д. № 1221/2009 год. ІІ г. о., постановено по чл. 290 ГПК, в които е прието, че не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, в който след одържавяването му е осъществено законно строителство, а незаконно е онова строителство, което не е съобразено с формалните изисквания за законност на строежите, а именно наличието на редовни строителни книжа. Поставен е и процесуалноправния въпрос за разпределение на доказателствената тежест между страните относно установяване на законността на строителството, относимо към възстановяване на собствеността по ЗВСВОНИ, по който според касаторите произнасянето е в противоречие със задължителната съдебна практика – решение № 361 от 31.05.11 год. по гр. д. № 484/09 год. І г. о. на ВКС. В него е прието, че страната, която твърди, че е налице законно строителство в имота, представляващо пречка да се възстанови собствеността върху него, следва да установи това обстоятелство, докато въззивният съд приел обратното. И на последно място е поставен въпроса за задължението на въззивния съд служебно да допусне изслушване на експертиза, която е необходима за изясняване на делото и постановяване на решението по спора, при констатацията, че по поставения въпрос за възможността да се обособи отделен самостоятелен имот от незастроената част на имота вещото лице не е дало отговор. Касаторите се позовават на т. 10 от ТР № 1/2001 год. ОСГК на ВКС и решения по чл. 290 ГПК в обратен смисъл, а именно за задължението на съда служебно да допусне експертиза и без искане на страната в случаите, когато не разполага със специални знания /Решение № 678 от 12.10.10 год. по гр. д. № 589/09 год. І г. о. ВКС/.
Съображения за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са изложени.
Ответното дружество [фирма], чрез адв. Т. Х., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, като се позовава и на т. 3 от ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС относно правомощието на съда служебно да събира доказателства при наличието на определени предпоставки.
Дружеството е предявило насрещна касационна жалба против горното въззивно решение в частта му, с която след частичната отмяна на първоинстанционното решение, е постановено друго, с което предявеният против него установителен иск за собственост на втория етаж от двуетажна масивна сграда със застроена площ 253 кв. м. /бивш тъкачен цех/ в УПИ ІХ- „Б. п.” е уважен до размер 4/5 ид. ч. Поддържа неправилност на решението в тази обжалвана част с искане за отмяната му и вместо това искът бъде отхвърлен поради липсата на предпоставките на чл. 2, ал. 3 и чл. 3, ал. 2 ЗВСВОНИ за възстановяване на собствеността. Релевират се основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване в обжалваната му част, като е представена и съдебна практика.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск по отношение на дворното място, представляващо УПИ ІХ-„Безвредна промишленост”, с площ от 1 812 кв. м., въззивният съд приел, че към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ национализираният имот не съществува във вида и размерите, в които е бил отчужден с оглед наличните построени в него след одържавяването седем сгради. Същите са били в експлоатация за нуждите на държавните предприятия, поради което и с построяването им в държавен имот, те са станали държавна собственост, като са и актувани като такива. Поради това и законността на това строителство не може да бъде поставяно под съмнение, още повече, че твърдения и доводи за незаконност на сградите не са поддържани от ищеца в първоинстанционното производство. Поставянето на този въпрос в писмена защита след приключване на устните състезания пред въззивния съд не въвежда такъв спорен предмет, с оглед преклудирането му.
Вярно е, че въззивният съд приел, че към момента на одържавяването имотът е бил незастроен, който извод се опровергава от акта за завземане на имота през 1951 год. като застроен с две сгради, понастоящем едната не съществуваща, а другата надстроена с втори етаж. Установено е от приетите заключения на експертизите, че по различните планове на града имотът е бил отреждан за обществени мероприятия, за нуждите на различни държавни предприятия, както и застрояването му в годините с останалите сгради /най-късно строени до приемането на плана от 1985 год. в който са нанесени/, което е обосновало извода за липсата на предвидената в чл. 2, ал. 3 ЗВСВОНИ предпоставка за реституция, отнасяща се до имота – теренът не съществува във вида, в който е бил към момента на отчуждаването му с оглед застрояването му с множество сгради, поради което застрояване е придобил несамостоятелно, обслужващо значение по отношение тези сгради, построени от държавата в неин имот. Това е съображението на въззивния съд за направения извод в обжалваното решение, а не произнасянето по въпроса за законност на строителството, какъвто не е бил въведен като предмет. Поради това и по делото не са събирани доказателства за законността на строителството – редовни строителни книжа, като следва да се има предвид, че липсата на такива /поради липсата на такъв спор/ не означава незаконност на съществуващите сгради. Поради това и този въпрос не е относим към спора, какъвто е вторият поставен въпрос за доказателствената тежест на страните за установяването му.
Освен това разясненията по т. 2 от ТР № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС, на които се позовават касаторите, са относими към възстановяване на собствеността върху незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 9.09.44 год. до 1989 год. недвижими имоти, ако са били застроени и не съществуват в размера, в който са били отнети или отчуждени – чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ и приложението на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ при реституцията им с оглед осъществено застрояване в тях. Хипотезата в случая е различна.
По третият въпрос – възможността за обособяване на отделен обособен обект от незастроената част от отчуждения имот като предпоставка за възстановяване на собствеността е относима за хипотезата, в която е отчужден незастроен имот, съгласно разясненията в ТР № 1/95 год. на ОСГК на ВС, т. А.2. Последната не е налице в случая, в каквато насока са и доводите на касаторите за отчуждаването на застроен с две сгради имот. Поради това и този въпрос не е обуславящ за изхода на спора, а оттук и поставеният от касаторите такъв за задължението на съда да допусне техническа експертиза с такава задача служебно, без искане от страната.
В заключение следва извода, че поставените в изложението на касаторите правни въпроси са неотносими към предмета на спора и направения извод за липсата на една от предпоставките за възстановяване на собствеността върху терена на имота – същият не съществува във вида и до размерите, в които е бил отчужден с оглед наличното застрояване с още шест сгради, към които се явява обслужващ към настоящия момент. Поради това и представената съдебна практика не е относима, а релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не са налице.
С оглед този извод за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по подадената от ищците касационна жалба и насрещната такава /доколкото е допустимо с нея да се въвежда предмет на обжалване, различен от този по подадената касационна жалба на ищците/ не следва да бъде допускана до разглеждане, на основание чл. 287, ал. 4 ГПК.
Разноски за настоящето производство не се присъждат с оглед липсата на доказателства за направените такива от ответника по касационната жалба.
По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 540 от 25.11.2013 год. по гр. д. № 599/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната част по подадената от А. Г. С., Л. Г. П., Ю. В. Л.-Ш., Л. П. Р., Р. П. Р., М. П. Р., М. А. Т., Д. Г. Т. и А. Г. Т., чрез пълномощника им адв. Ив. Д. от АК-П., касационна жалба.
Оставя без разглеждане подадената от [фирма], [населено място], чрез адв. Т. Х., насрещна касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: