O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр. София, 24.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. гр. дело № 4798/2014 год. по описа на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 6085/30.06.2014 год. на Т. „С.”, [населено място] могили, представлявана от А. С. И., чрез пълномощник адвокат С. И., срещу определение № 211 от 13.06.2014 год. по гр. д. № 3243/2014 год. на ВКС, I г. о. С него е оставена без разглеждане подадената молба за отмяна вх. № 6055/20.06.2013 год., допълнена с молби вх. № № 6156/25.06.2013 год., 1393/05.03.2014 год. и 2403/11.03.2014 год. на влязлото в сила решение № 589/22.10.2012 год. по гр. д. № 853/2012 год. на Окръжен съд – Русе.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като счита, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от момента на узнаване на влязлото в сила решение.
Ответната страна – [община] не изразява становище по жалбата.
Настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да постанови обжалваното определение предходният състав на ВКС, І г. о. е приел, че молбата за отмяна е подадена извън преклузивния тримесечен срок, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. т. 1, 4 и 5 ГПК с оглед релевираните в молбата за отмяна и допълнителните молби основания по чл. 303, ал. 1 ГПК. Приел, че в конкретния случай за всяко от тях срокът е започнал да тече от датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, а именно от датата 14.02.2013 год., на която е постановено определението по чл. 288 ГПК по гр. д. № 63/2013 год. на ВКС, II г. о., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение и което определение е окончателно.
Изводът се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г. о., поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая молителят се позовава на тези по чл. 303, ал. 1, т. т. 1, 4 и 5 ГПК, като всяко от тях предпоставя като основание за отмяна предвидения фактически състав, а не доводи за неправилност на въззивното решение. Когато се сочи ново писмено доказателство като основание за отмяна, тримесечният срок съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тече от деня, в който молителят е могъл да се снабди с него. Когато снабдяването с доказателството е било обективно възможно по време на висящността на инстанционното производство, какъвто е и настоящият случай предвид, че се касае за документи, създадени преди приключване на съдебното дирене и приети в него, след което се е формирала силата на пресъдено нещо, преклудираща и фактите осъществени до този момент, срокът тече от датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска.
Когато се иска отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, както се поддържа от молителя, срокът съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК тече от влизане в сила на последното решение – в случая това е решението, чиято отмяна се иска, което е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3 ГПК с постановяване на определението по чл. 288 ГПК на 14.02.2013 год.
При релевирано основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК срокът съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тече от узнаване на решението. Видно от данните по делото настоящият жалбоподател е бил касатор в производството по обжалване на въззивното решение, чиято отмяна иска сега, поради което и доводът му, че е узнал за същото много по-късно е неоснователен. Налице са данни и за получен препис от подадената от другата страна молба по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК от 22.04.2013 год. /л. 33 от касационното производство/, което опровергава поддържания довод да е узнал решението към момента на подаване на молбата за отмяна. Тъй като в случая узнаването на въззивното решение предхожда влизането му в сила, а отмяната като извънреден способ е допустима само срещу влезли в сила съдебни актове, както се приема в съдебната практика срокът тече от влизане в сила на решението, в случая това е датата, на която е постановено определението по чл. 288 ГПК за недопускане на въззивното решение до касационен контрол по неговата жалба.
Поради тези съображения подадената молба за отмяна, съгласно приетото в определението по ч. гр. д. № 6149/2013 год. ІІ г. о. ВКС, подадена на 20.06.2013 год. е просрочена и правилно предходният състав я е оставил без разглеждане. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 211 от 13.06.2014 год. по гр. д. № 3243 /2014 год. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна вх. № 6055/20.06.2013 год. и последващите допълнения, подадени от Т. „С.”, [населено място] могили против влязлото в сила решение № 589 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 853/2012 год. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………..
ЧЛЕНОВЕ: ……………..
………………