Определение №89 от 19.4.2016 по ч.пр. дело №1538/1538 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Nо 89
София, 19.04.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година , в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 1538/ 2016 година и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК .

Образувано по частна касационна жалба вх. No 1230/ 15.02.2016 год. на Т. Н. Т. , заявена чрез адв. Г. Г. – АК Л. срещу Определение No 47 от 14.01.2016 година по ч. гр.д. No 618/2015 год. на ОС-Ловеч , с което е потвърдено Определение No 1251 от 20.11.2015 година по гр.д. No 1876/2015 година на РС-Ловеч по чл. 129 ал.3 ГПК във р.с чл. 127 и чл. 128 ГПК за връщане на исковата молба. Прието е , че в указания срок, ищецът- частен жалбоподател не е отстранил констатираните от съда недостатъци на подадената искова молба-посочване на онези основания , на които ищеца основава правото да иска прогласяване на договорите за учредяване правото на строеж с Общината респ. да иска тяхното разваляне , да уточни страните по договорите, кои са онези фактически действия по въвеждане в заблуждение, да уточни имотите, предмет на оспорените сделки, както и да посочи цената на заявените искове, въпреки писменото „отговор“ от 18.11.2015 година. Втората инстанция е приела, че от изложеното в исковата молба и допълнителното уточнение не е са посочени правния интерес от искането за разваляне на договорите, нито основанията на които почива искането, лисва конкретизация на искането да се прогласят сделките за нищожни или унищожаеми , като е потвърдила определението за връщане на исковата молба.
С частната жалба се подържат доводи за допуснати нарушения от съдилищата , които без да дават ход на исковата молба са се произнесли по съществото на спора.
С изложение към частната касационна жалба , искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: допустимо ли е да се откаже правосъдие, допустимо ли е делото да бъде предварително решено чрез недаване ход на исковата молба , допустимо ли е да остане незащитено от погазване основно човешко право- правото на собственост ? както и по въпроса за правната същност и характеристика на правото на строеж.
По подадената частна касационна жалба , като съобрази изложените основания на жалбоподателя и основните положения , залегнали в ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия , намира:
Обжалваното определение на втората инстанция е обжалваем съдебен акт, тъй като се касае до акт, с който се прегражда възможността да се развие на инициираното съдебно исково производство, подадена е в срок и е процесуално допустима.
След преценка на наведените основания за допускане на касационното обжалване , настоящият състав намира , че същото не може да бъде допуснато по следните съображения :
Съгласно цитираното Тълкувателно решение на Общото събрание на двете колегии – гражданска и търговска за да се допусне касационно обжалване на първо място , съгласно чл. 280 ал.1 ГПК изведените от частния жалбоподател правни въпроси следва да са обусловили постановеният краен резултат по атакувания съдебен акт, а за да е налице хипотеза на т.3 – то следва искането да касае правна норма , или правен институт без утвърдена съдебна практика поради нова правна уредба или поради празнота в законодателството, която да с преодолее по пътя на едно по абстрактно тълкуване от страна на ВКС.
Основен мотив на съдилищата да се върне исковата молба като нередовна са свързани с точното прилагане на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК. Изискванията на законодателя са формулирани точно- цена на иска и компетентен съд , страни и точно посочени фактически твърдения и обстоятелства , очертаващи предмета на спора , ясен петитум.
Въпросите от процесуално естество – допустимо ли е да се откаже правосъдие, допустимо ли е делото да бъде предварително решено чрез недаване ход на исковата молба , допустимо ли е да остане незащитено от погазване основно човешко право- правото на собственост ? не касаят същността на изводите на съда , довели до недаване ход на делото.Тези въпроси , от философско –екзистенциален характер , засягат проблема за начина на гарантиране на основни права на гражданите чрез нормите на обективното право apriori, без да могат да се ценят в контекста на конкретния случай. За да се приеме , че е налице отказ от правосъдие , процесуалното поведение на решаващия съд следва да не почива на законово разписан регламент , какъвто не е настоящия случай. Стриктното изпълнение на закона от страна на съда не може и не съставлява отказ от правосъдие, а обратното- само такова поведение е гаранция , че страните по делото ще могат да защитят в равна степен спорните , доколкото ги има, субективни материални права.
Въпросът за правната същност и характеристика на правото на строеж , е безспорен правен институт , установен от разпоредбите на ЗС от 1951 година , без особени изменения до сега , по неговото приложение са дадени задължителни разяснения с ТР 1/2011 год. на ОСГК на ВКС,като липсва каквато и да е практика в насока , че учреденото право на строеж върху държавна / респ. общинска / земя с изграждане на обекта , за който е учредено , се трансформира в право на суперфициарна собственост. Виждането на страна по делото в обратната насока , не може да доведе до допускане на касационно обжалване , след като има достатъчна непротиворечива съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. No 1230/ 15.02.2016 год. на Т. Н. Т. , заявена чрез адв. Г. Г. – АК Л. срещу Определение No 47 от 14.01.2016 година по ч. гр.д. No 618/2015 год. на ОС-Ловеч , с което е потвърдено Определение No 1251 от 20.11.2015 година по гр.д. No 1876/2015 година на РС-Ловеч по чл. 129 ал.3 ГПК във вр.с чл. 127 и чл. 128 ГПК за връщане на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДАСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top