О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№188
гр. София, 04.11.2019 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 3725 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. Т. К., Г. Б. Г. и Б. Б. Г. срещу част от Определение № 318 от 18.06.2019 г. по гр.д.№ 1183/2019 г. на ВКС, I г.о.
В обжалваната част на посоченото определение е прието, че касационната жалба, подадена срещу частта от въззивно решение № 86 от 08.11.2018 г. по гр.д.№ 288/2018 г. на Окръжен съд – Видин, в която съдът (в резултат от потвърждаване на първоинстанционното решение) е отхвърлил искането на настоящите жалбоподателки по сметки за осъждането на Т. Г. П. да им заплати половината от сумата 7 176,65 лева, т.е. сумата 3 588,33 лв. (направени от наследодателя им подобрения в делбения имот през периода 2014-2015 г.), е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като се касае за парични вземания с цена под 5 000 лева.
Ответницата по частната жалба Т. Г. П. не е подала отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Частната жалба не съдържа оплаквания, касаещи атакуваното произнасяне (същата буквално преповтаря част от касационната жалба, разгледана по гр.д.№ 1183/2019 г.), независимо от което и с оглед разясненията, дадени с ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, за да се произнесе, настоящият състав на ВКС служебно провери релевантните факти и законосъобразността на обжалвания акт.
В тази връзка констатира, че в съответствие с данните по делото, предходният състав на ВКС е установил, че претенцията по сметки е била заявена от първоначалния ответник по иска за делба (Б. Г. К.) още в първата фаза на делбеното производство за Ѕ от сумата 1 250 лв. След конституирането на наследниците на Б. К. като страни по делото, в о.с.з. 26.02.2018 г. претенцията за извършени подобрения в делбения имот за периода 2014 -2015 г. е уточнена по пера с общ сбор 7 176,65 лв., като е поискано Т. Г. П. да бъде осъдена да заплати на наследниците на Б. К. половината от тази сума. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на така въведения предмет, като е отхвърлил искането.
Изложеното обосновава извод, че се касае за облигационни претенции, а не за вещни искове или съединени с тях обуславящи ги искове. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК допустимостта на касационната жалба срещу въззивното решение по тези претенции е обусловена от цената на исковете, при това съобразена поотделно за всеки иск, а не съобразно сбора им. В настоящия случай дори сборът от претенциите (т.е. сумата 3 588,33 лв.) не надхвърля прага от 5 000 лв. за допустимост на касационното обжалване, поради което правилно предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение в частта по исканията за сметки. В този смисъл е практиката на ВКС и по други аналогични казуси (така: Определение № 15 от 15.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 113/2014 г. на ВКС, II г.о., Определение № 9 от 09.01.2017 г. по гр.д.№ 2820/2016 г. на ВКС, II г.о., Определение № 60 от 28.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 653/2017 г., III г. о.).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА обжалваната част от Определение № 318 от 18.06.2019 г. по гр.д.№ 1183/2019 г. на ВКС, I г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: