О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
гр. София, 18.03.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 860/2019 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Х. Х., [населено място], [община], област Б., представляван от адвокат Д. В., против определение № 196 от 11.12.2018 год. по ч. гр. д. № 4469/2018 год. на ВКС, I г. о. С него е върната частната му жалба вх. № 5422 от 09.11.2018 год. срещу определение № 217 от 08.10.2018 год. по гр. д. № 3177/2018 год. на ВКС, І г. о., като просрочена.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна и разглеждане по същество на частна жалба вх. № 5422 от 09.11.2018 год. Излага съображения, че съобщение с препис от определението от 08.10.2018 год. не е връчено на процесуалния му представител – адв. В., на посочения съдебен адрес. Съобщението е получено на този адрес от друго лице – Кр. С., която не е сътрудник в кантората на адв. В., а в кантората на процесуалния представител на ответната страна /адв. Г./. Жалбоподателят не е бил редовно уведомен за определението, поради което жалбата му не е просрочена.
Ответниците по частната жалба – Ф. С. Х., М. Р. Ш., У. Р. Ч., Ф. Х. Х., Ш. И. Х., А. И. Х., Ф. И. Ш., Ю. Д. Х., М. Д. Х., А. Д. С., А. И. О., Ф. И. А., А. И. М., Х. Ю. И., Е. Х. Ю., Х. Х. Ю., И. Х. Ю., И. И. О., [населено място], Х. Ч., А. А. Х., Ф. Х. Х. и А. Х. Ю., [населено място], не вземат становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:
За да върне частната жалба като просрочена, предходният състав на ВКС, І г. о., е приел, че определение № 217 от 08.10.2018 год. по гр. д. № 3177 /2018 год. на ВКС, I г. о., е съобщено отделно на частния жалбоподател /като представител на Х. Ч./ и на неговия процесуален представител. Първото съобщение е получено лично на 11.10.2018 год., а второто, чрез процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Д. Д. В., е връчено на 12.10.2018 год. на посочения от нея в подадената молба за отмяна адрес на адвокатската й кантора, на сътрудник с посочено име, която се е подписала за приемането. С това предпоставките за редовността на връчването, предвидени в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ГПК, са спазени. Прието е, че съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК срокът за обжалване е започнал да тече на 12.10.2018 год. и е изтекъл в края на деня 18.10.2018 год., четвъртък, присъствен ден. Частната жалба е подадена на 09.11.2018 год., след изтичане на срока за обжалване, поради което разглеждането й е недопустимо и същата следва да бъде върната.
Изводът се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г. о., поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Връчването на призовки и съобщения, извършено по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2 и 3 ГПК, на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката е редовно, ако надлежно е удостоверено от длъжностното лице – връчител. С определение № 502 от 22.12.2017 год. по ч. гр. д. № 4649/2017 год., на ВКС, III г. о., определение № 622 от 28.12.2017 год. по ч. гр. д. № 4801/2017 год., на ВКС, IV г. о. и определение № 30 от 19.01.2018 год. по ч. гр. д. № 4297/2017 год., на ВКС, III г. о., се приема, че съобщението до адвокат на страна по делото, което е връчено при условията на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК, с материална доказателствена сила засвидетелства, че връчителят е извършил проверка и се е убедил, че са налице законовите условия съобщението да получи лице, различно от адвоката /намерил е лицето в адвокатската кантора и се е убедил, че то е в отношения на работа и сътрудничество с адвоката/. Съобщението до адвоката на страната може да получи всяко лице, което връчителят е намерил в адвокатската кантора и се е убедил, че то работи или сътрудничи на адвоката. Законът не сочи на конкретния източник на отношенията на работа и сътрудничество /трудов или граждански договор, адвокатско съдружие или адвокатско дружество/, нито изисква тези отношения да са трайни. Общата работа и сътрудничество между двама адвокати по см. на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК не предполага да са регистрирани в една колегия или да работят в една кантора. Връчената призовка, респ. съобщение, представлява официален удостоверителен документ, поради което при твърдение, че лицето, получило съобщението като служител на процесуалния представител на страната на адреса, посочен в адвокатското пълномощно, не е служител, не работи, нито сътрудничи на адвоката, доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на страната, която се ползва от тях. Последната може да опровергае редовността на връчването и в производството по глава ХХI ГПК. Достатъчно е в частната жалба да въведе твърдения, а чрез тях да обоснове довод за незаконност на определението/разпореждането, с постановяването на което съдът е зачел последиците на връчването.
В конкретния случай връчването на определение № 217 от 08.10.2018 год. по гр. д. № 3177/2018 год., на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на жалбоподателя, е в кантората на адв. В., с посочен по делото съдебен адрес в [населено място], [улица], на дата 12.10.2018 год. Съобщението е получено от друго лице – Кр. С., като призовкарят е отразил качеството на това лице – „сътрудник“. Изложените оплаквания за нередовност на връчването са неоснователни при липса на представени конкретни доказателства за опровергаване на материалната доказателствена сила на съобщението /че получилото съобщението лице не работи/сътрудничи с процесуалния представител на жалбоподателя; единствено обстоятелството, че Кр. С. е получавала книжата и вместо процесуалния представител на ответната страна, не могат да опровергаят този извод/. Следва да се посочи, че жалбоподателят е бил уведомен за процесното определение още на дата 11.10.2018 год., когато е получил препис от същото от името на Х. Ч.. Като е приел, че връчването е извършено редовно съгласно чл. 51, ал. 1 ГПК и срокът за обжалване на определението е изтекъл преди подаване на частната жалба на 09.11.2018 год., предходният състав на ВКС, І г. о., е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По тези съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 196 от 11.12.2018 год. по ч. гр. д. № 4469/2018 год. на ВКС, I г. о., с което е върната подадената от И. Х. Х., [населено място], [община], област Б., чрез адв. Д. В., частна жалба с вх. № 5422 от 09.11.2018 год. на Карнобатски районен съд срещу определение № 217 от 08.10.2018 год. по гр. д. № 3177/2018 год. на ВКС, І г. о., като просрочена.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: