О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 10.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 447 по описа за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на П. А. Д. от [населено място], чрез адв. Св. Л., против определението от 11.11.2016 год. по гр. д. № 4646/2016 год. на ВКС, ІV г. о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба вх. № 25235 от 24.02.2016 год. срещу въззивното решение от 20.01.2016 год. по в. гр. д. № 5076/2015 год. на Софийски градски съд и производството пред касационната инстанция е прекратено.
Жалбоподателката поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, с искане то да бъде отменено и делото се върне на предходния състав на ВКС за разглеждане на касационната жалба. Счита, че цената на предявения установителен иск е над 5 000 лв., поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК за изключване на въззивното решение от касационния контрол.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, като взе предвид доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Предходният състав на ВКС е констатирал, че подадената от настоящата жалбоподателка на 24.02.2016 год. касационна жалба против въззивното решение по делото е недопустима, поради цената на иска, по който е постановено решението, под предвидения в чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК размер от 5 000 лв.
Определението следва да се потвърди.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, в редакцията след изменението с ДВ бр. 50/15 год., предвижда обективен критерий, изключващ касационното обжалване на въззивно решение при цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела. Цената на предявения иск за паричното вземане срещу жалбоподателката се определя на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от размера на търсената сума, възлизаща на половината от посочената обща такава в исковата молба 9 344.40 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за посочения период, и от 2 638.74 лв., представляваща лихва за забава на плащането за посочения период. Цената на двата обективно съединени искове срещу ответницата, сега жалбоподател, възлиза в размер на под 5 000 лв. за всеки от тях, поради което и постановеното по тях въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно горната разпоредба. Това обосновава недопустимост на подадената срещу него касационна жалба, поради което и обжалваното определение на предходния състав, с което същата е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено, е постановено в съответствие със закона.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 350 от 11.11.2016 год. по гр. д. № 4646/2016 год. на ВКС, ІV г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на П. А. Д. от [населено място] срещу въззивното решение от 20.01.16 год. по гр. д. № 5076/15 год. на Софийски градски съд и е прекратено касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: