О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр. София, 09.12.2019 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч.гр.д.№ 909 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх. № 654-66009 от 19.02.2019 г., подадена по куриер на 18.02.2019 г. от „Перфект Трейдинг” ЕООД, ЕИК: 203547172, представлявано от управителя М. С., чрез адвокат Д. Я. от АК – Варна срещу определение от 28.01.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 26/2019 г. на Окръжен съд – Монтана. Иска се отмяна на въззивното определение като неправилно.
Ответници по касация не са конституирани поради едностранния характер на производството.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С атакуваното определение е потвърдено Определение от 03.01.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Лом за отказ да разпореди заличаване на вписването на възбрана, поискано със заявление вх.№ 21 от 03.01.2019 г. Окръжният съд е приел, че разпоредбата на чл. 175 ЗЗД не е приложима, тъй като възбраната е правен институт, различен от този на ипотеката; не е вещно право; целта й е запазване на имота в патримониума на длъжника, поради което има по-широко действие от ипотеката и съответно – други установени в закона предпоставки за заличаването й. Процесната възбрана е наложена в изпълнителното производство, поради което заличаването й не може да стане по реда на чл. 31, ал. 2 ПВ. Приложима е разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ПВ, съгласно която заличаването на възбраната става по писмено нареждане на съдебния изпълнител, чието издаване се предвижда в случаите на влязло в сила постановление за прекратяване или разпореждане за приключване на изпълнителното производство, каквито не са установени в производството пред окръжния съд. Дори и при тяхното наличие искането за заличаване, заявено от купувача по публичната продан, следва да бъде придружено от нареждане на съдебния изпълнител, който притежава активна легитимация по смисъла на чл. 31, ал. 1 ПВ, а такова нареждане в настоящия случай не е налице. Съдът се е позовал на възприетото в т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което възбраните не се заличават след провеждането на публичната продан, освен в законово предвидените случаи. Като такива са посочени прекратяването и приключването на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 3 ГПК и освобождаването от изпълнение по чл. 494, ал. 2 ГПК, но при тях заличаването на възбраната става по искане на заинтересовано лице и нареждане или разрешение на съдебния изпълнител.
В представеното изложение на касационните основания е поставен въпросът „Налице ли е правна възможност (активна легитимация) и правен интерес за лице, закупило недвижим имот на публична продан, да поиска заличаване на наложените върху имота възбрани?” – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и с позоваване на ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК и Определение № 141 от 17.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 3974/2015 г. на ВКС, II г.о. Касаторът твърди, че е налице и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
С оглед обективираната от въззивния съд правораздавателна воля поставеният въпрос има обуславящо значение за изхода на спора. Отговор на същия е даден в т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като обжалваното определение е постановено в съответствие с тълкувателното решение, съгласно което вписана възбрана по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в изпълнително производство по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличава след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Като примери за такива са посочени разпоредбата на чл. 31 ПВп (с „писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението” или „по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи”); освобождаването на недвижимия имот от изпълнение без отпадане на самото основание за обезпечение и служебно заличаване на вписаната възбрана по искане на съдебният изпълнител, който е поискал налагането й (чл. 494, ал. 2 in fine ГПК); влизане в сила на постановление за прекратяване или разпореждане за приключване на изпълнителното производство и служебно вдигане от съдебния изпълнител на наложените от него възбрани с изключение на възбраните по публични продани, извършени преди влизането в сила на съответното постановление или разпореждане (чл. 433, ал. 3 и ал. 4 ГПК); отхвърляне на обезпечения иск или прекратяване на производството по него и заличаване на възбраната по молба на заинтересованата страна въз основа на влязло в сила съдебно определение за нейната отмяна (чл. 402 ГПК). Разяснено е, че наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ГПК е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната продан (осигуряват му по-ранна противопоставимост на правото на собственост – от вписването на най-ранната възбрана от кредитор, участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане), така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана – обезпечават удовлетворяването на имущественото субективно материално право, установено със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие.
Не е налице и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното определение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Данните по делото са, че съществува лице, чиито права се бранят от възбраната, чието заличаване е поискано от касатора. Това е С. Д. Д. – взискател по изп.д.№ 20128120401946 на ЧСИ Р. С., за който няма данни да е участвал в разпределението, извършено при публичната продан по изп.д.№ 189/2015 г. на ЧСИ А. В., следователно същият е останал с неудовлетворено вземане. Вписаната по изп.д.№ 20128120401946 на ЧСИ С. възбрана предхожда публичната продан и следва да бъде запазена, тъй като не може да се изключи възможността същият имот отново да се върне в патримониума на длъжника и по отношение на същия да се проведе нова публична продан. В същия смисъл са и постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 338 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2722/2019 г., III г.о.; Определение № 177 от 12.10.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1418/2018 г., II г.о.; Определение № 144 от 26.07.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 729/2018 г., I г.о., ГК и др.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.01.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 26/2019 г. на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: