О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
гр. София, 26.11.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1559 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 17.12.2018 год. по гр. д. № 958/2018 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция в производството по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил първоинстанционното решение от 24.01.2018 год. по гр. д. № 2389/2012 год. на Асеновградския районен съд, с което е изнесен на публична продан делбения имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 218 кв. м., ведно с построената в него сграда с идентификатор № ****, със застроена площ 194 кв. м., на един етаж, с предназначение сграда за търговия, като получената от проданта сума се разпредели между съделителите съобразно квотите им в съсобствеността.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от Л. К. Д. и А. Д. Д., чрез пълномощника им адв. Н. А., като се поддържат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направения извод относно начина на извършване на делбата. Касаторите излагат становище, че съдът не е изяснил фактите по делото относно способа за прекратяване на съсобствеността, като считат, че публичната продан е непредпочитания такъв от съсобствениците, видно от изразените по делото становища. Искането е за отмяната на въззивното решение като неправилно.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По формулирания въпрос: При изразено от съделителите желание за получаване на реален дял следва ли съдът да изследва всички възможности за обособяване на такива дялове? поддържат да е налице противоречие с решение № 100 от 27.07.2015 год. по гр. д. № 6463/14 год. на І г. о., ВКС. В него е прието, че при направено искане от част от съделителите да им се разпредели общ дял съдът следва да се съобрази с волята им относно групирането, което в настоящия случай съдът не е направил. Поставени са и въпроси относно преценка на приетото заключение на вещото лице с оглед необходимостта от събиране на други доказателства, респ. съпоставка със събраните такива. Позовават се на липса на доказателства относно стойността на разделянето на имота на дялове, което представлява процесуално нарушение, обосноваващо касационно основание за отмяна на въззивното решение, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, в който смисъл е цитирана и представена съдебна практика /Р № 185 от 26.01.2018 год. по т. д. № 154/2017 год. ІІ т. о., Р № 197 от 19.10.2017 год. по гр. д. № 60238/2016 год. ІV г. о., Р № 118 от 27.06.2013 год. по гр. д. № 752/2012 год. І г. о., Р № 570 от 15.06.2018 год. по гр. д. № 1428/2018 год. на ІV г. о., ВКС.
Ответниците по подадената касационна жалба – Р. Д. П. и В. В. П., чрез пълномощника им адв. В. Д., поддържат становище в представения писмен отговор за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При установения по делото факт на неподеляемост на делбения имот единственият начин на извършване на делбата е изнасянето на имота на публична продан, поради което и считат въззивното решение за правилно, а подадената жалба срещу него за неоснователна.
Останалите съделители не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касаторите, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбеният имот е изнесен на публична продан, въззивният съд приел, че това е единственият възможен способ да бъде прекратена съсобствеността между страните. Въз основа на допуснатата във въззивното производство техническа експертиза относно поделяемостта на имота е установено, че същият е неподеляем и е невъзможно да бъде поставен в един от дяловете.
С оглед липсата на данни по делото някой от съделителите да е заявил желание да се групира с друг за образуване и получаване на съвместен дял, съдът не се е и произнасял в този смисъл. Затова и поставеният от касаторите такъв въпрос в изложението е неотносим и не обуславя решаващия извод на съда за способа на извършване на съдебната делба чрез изнасяне на имота на публична продан. Изводът на съда е обоснован от приетото заключение на техническата експертиза, установяващо неподеляемостта на делбения имот. Формалното оспорване на заключението от касаторите с изразеното им становище за поделяемостта на имота на два реални дяла не е установено със съответни доказателства, поради което и не обосновава друг извод освен направения от съда в обжалваното решение. Поставените в изложението въпроси относно приемането на заключението и неговата преценка от съда представляват по своята същност доводи за неправилност на решението, а не правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите не са обуславящи извода на съда, поради което и не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС относно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Поради липсата на такъв относим въпрос релевираното основание за касация не е налице, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1572 от 17.12.2018 год. по гр. д. № 958/2018 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от Л. К. Д. и А. Д. Д., чрез пълномощника им адв. Н. А., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: