O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 07.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1914 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2112/19.02.2015 год. на [фирма] [населено място], заявена чрез процесуални представител адв. Н. Я. –АК П. срещу въззивно Решение Но 24 от 14.01.2015 година, постановено по гр. В.д. Nо 362/2014 година на ОС-Плевен.
С посоченото решение , окръжният съд в качеството на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на РС- Плевен , с което на основание чл. 108 ЗС едноличния търговец И. М. е осъден да предаде на И. В. Н. владението на следния недвижим имот- НИВА от 8 дка в м.“М. к.“, землището на [населено място].
За да уважи предявеният равандикационен иск , решаващият съд е приел,че И. Н. надлежно е доказала правото си на собственост на основание наследство , реституция и съдебна делба.Прието е , че ЕТ не е могъл да придобие собствеността на имота от праводателя си- брат на ищцата , след като в негова полза не е поставен в дял разпоредения в нарушение на чл. 76 ЗН сънаследствен недвижим имот- процесната нива.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа с доводи, че с обжалваното решение съдът не е преценил релевантните за спора факти, не е обсъдил направените в хода на делото възражения , включително за нищожност, като е направил необосновани собствени фактически изводи , че се касае до съществен материално правен и процесуален спор.
С допълнително изложение се поддържа довод за незаконосъобразен съдийски състав , разгледал делото предвид участието на двама от членовете по спора за съдебна делба и необходимостта- според касатора тези членове на състава да се отведат от спора, и „този „ въпрос изисква произнасяне от страна на ВКС в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както и по въпроса за приложението на чл. 75 ал.2 ЗН в контекста на ТР 1/2004 година.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация И. Н. , чрез адв.В. Д.- АК П. , с който се оспорва наличие на законово основания за допускане на касационното обжалване , както и по същество основания за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в сроковете по чл. 283 ГПК , постановеното въззивно решение е по гражданско правен спор за вещно право – НИВА 8 дка и подобрения , с цена на иска , базирана на данъчна оценка на имота от 17 408 лв. , поради което следва , че касационна жалба е процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи по касационна жалба , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси от процесуално правен характер не могат да бъдат квалифицирани като такива по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС се прие, че „въпрос, обусловил изхода на делото“ е този, който в смисъл конкретното му приложение по конкретна правна норма или принцип на правото, е интерпретиран с въззивното решение по начин , в противоречие или различен от други аналогични хипотези . Въпросът за точното спазване на разписаните в ГПК процесуални задължения на съда тангира винаги с проверката на правилността на обжалвания съдебен акт. За да бъде възприето и квалифицирано като процесуален въпрос неизпълнението на конкретно процесуално правило , мотивите на касатора следва да бъдат в насока не само за това , че правилно не се съблюдава , а за това в каква насока е налице отклонението от обичайното приложение. Доводите , че съдът не е преценил релевантните за спора факти, не е обсъдил направените в хода на делото възражения , включително за нищожност, като е направил необосновани собствени фактически изводи , по естеството си приповтарят въведен довод за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, а произнасянето по този довод предполага допуснато касационно обжалване . Процесуално правен въпрос който по естеството си представлява оплакване за допуснати процесуални нарушения при формиране на решението по съществото на спора , касаещи начина на пълна и всестранна преценка на доказателствата. По наличието на допуснати нарушения на процесуални правила , ВКС като контролно – отменителна инстанция може да се произнесе само ако е настъпил деволутивния ефект на касационната жалба.Ето защо и едно и също основания не може да бъде едновременно и основание за допускане на обжалването и основание за отмяна на обжалваното съдебно решение.
За да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, искането за произнасяне следва да почива на доводи за липса на съдебна практика по конкретно формулиран въпрос. Сам по себе си довода за „незаконосъобразен съдийски състав“ , разгледал делото пред въззивния съд предвид участието на двама от членовете му и по предходен спора за съдебна делба и необходимостта- според касатора тези членове на състава да се отведат от делото, нито може да се приеме , за конкретно поставен процесуално-правен въпрос, нито може да се третира като въпрос, по който липсва съдебна практика. Законодателят , с разпоредбите на чл. 22 ал.1 ГПК дал възможност при съмнение на страната в безпристрастността на член от съдийския състав да поиска отвод, като с чл. 22 ал.2 ГПК отводът може да бъде и по инициатива на самия състав, доколкото прежени , че има основания за това. След като нито страната , нито съдът са предприели действия за отвод от разглеждания спор , то искането за допускане на касационно обжалване с мотив , че нормата е неясна , непълна или бъди съмнения относно приложението и , не може да бъде приет от настоящия състав на ВКС.
Не е налице и основание за селекция и допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като не е налице твърдяното противоречие по въпроса за приложението на чл. 75 ал.2 ЗН в контекста на ТР 1/2004 година на ОСГК на ВКС , тъй като цитираното тълкувателно дело дава разяснения по приложението на друга разпоредба –тази на чл. 76 ЗН , която в конкретния случай е съобразена от въззивния съд.
По искането на ответника по касация за разноски : Искането е основателно и следва да бъде уважено. Ответникът в производството има право на направените за защита разноски при постановен правен резултат в негова полза , в размера в който същите са доказани. От представения Договор за правна защита и съдействие 0003643 от 26.03.2015 година / л. 15/ се установява , че ответника по касация И. В. Н. е заплатила сума от 600 лв. / шестстотин лева/, искането за присъждане на разноските е направено своевременно , с отговора на касационната жалба и следва да бъде уважено изцяло.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2112/19.02.2015 год. на [фирма] [населено място], заявена чрез процесуални представител адв. Н. Я. –АК П. срещу въззивно Решение Но 24 от 14.01.2015 година, постановено по гр. В.д. Nо 362/2014 година на ОС-Плевен.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на И. В. Н. от [населено място] сумата 600 лв. / шестстотин лева/ разноски за защита пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :