О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр. София, 27.11.2014 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова гр. дело № 3249 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх.№ 7495 от 14.03.2014 г. на [община], представлявана от Кмета д-р Е. С. К. и заявена чрез адвокат С. М. М. – АК [населено място] срещу въззивно решение № 245 от 04.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 3196/2013 г. по описа на ОС – [населено място].
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК частично е отменил решение № 572 от 22.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 1535/2012 г. по описа на РС – [населено място], като е постановено допуснатата с решението на районния съд съдебна делба да се извърши при квоти за И. А. М. и Н. Ч. М. – общо 8/60 идеални части от делбените имоти, а иска за делба е отхвърлен по отношение на [община].
С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което е необосновано – основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
След изрично дадени указания при администриране на касационната жалба е представено е изложение на основания на касационното обжалване.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответниците по касация А. Р. А., А. В. А., Р. С. С., С. С. К., И. А. М. и Н. Ч. М. не са депозирали отговори на касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е отчел, че решението на районния съд е влязло в сила досежно допускането до делба на следните имоти (според актуалния им статут по действащата кадастрална карта на К. след изменението от 2012 г.): ПИ 36498.502.4, идентичен на УПИ ХІ – жилищно строителство, и ПИ 36498.502.5, идентичен на УПИ ХІІ – жилищно строителство, които са идентични на имот № 3053 в кв.71 – новообразуван съгласно Заповед № 941 от 21.11.1996 г. на Кмета на [община] за попълване на кадастралната основа с нов имот. От своя страна имот пл.№ 3053 е съответен на част от имот пл.№ 788 в кв.71 по обезсиления план на града. Обсъдил е промените в статута и собствеността върху имот пл.№ 788, респ. върху частта от него, попадаща в новообразувания през 1996 г. имот пл.№ 3053, като е приел, че съгласно Заповед № 496 от 15.05.1978 г. на Председателя на Окръжен народен съвет – [населено място], издадена на основание чл.95 във връзка с чл.98 ЗТСУ е извършено отчуждаване в полза на държавата на целия имот пл.№ 788 в кв.71 по плана на [населено място]. Отчуждаването е за Търговски център, като са определени оценките на отчуждените съсобственици, според притежаваните от тях права в имота, както и са определени имотните обезщетения на отчуждените собственици. Н. С. е притежавал ? идеална част от имот пл.№ 788, а останалата половина от имота е била съпритежание на Н. Ч. М. (с 4/15 идеални части от тази половина, или 4/30 ид.части от целия имот), Д. М. (с 10/15 идеални части от тази половина, или 10/30 ид.части от целия имот) и К. М. (с 1/15 ид.част от тази половина, или 1/30 ид.част от целия имот). Понастоящем между страните не съществува спор, че Р. С. С. и С. С. К. притежават общо ? ид.част от имот пл.№ 3053, съответна на правата, притежавани преди отчуждаването от Н. С.. Не се спори още, че А. и А. А. са придобили права, съответни на правата на Д. М. и К. М., както следва: общо 20/60 ид.части при условията на съпружеска имуществена общност, а само за А. А. – 2/60 ид.части, придобити на лично основание.
Въззивният съд е отчел наличието на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 711/2001 г. по описа на РС – [населено място], като е приел, че с него в отношенията между Н. Ч. М. и [община] са признати права в полза на Н. Ч. М. (притежавани при условията на съпружеска имуществена общност с И. А. М.) в размер на 4/30 идеални части от имот пл.№ 788, съответни на 8/60 ид.части след привеждане на квотите в съсобствеността към общ знаменател. Съдът се е мотивирал, че този обем права, притежавани от съпрузите М. в режим на общност, изцяло съответства на обема права в имот пл.№ 788, които са придобити със сделка през 1969 г., съответно – на обема права, които са били отчуждени със заповедта по чл.98 ЗТСУ, което отчуждаване за притежаваната от Н. М., Д. М. и К. М. половина от имота е отменено изцяло през 1998 г. с решение № ОбС-94-Д-74 от 06.07.1998 г. на Кмета на [община]. Като е констатирал отсъствието на права в съсобствеността в полза на [община], съдът е отхвърлил иска по отношение на настоящия касатор.
При преценка за наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че в случая не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
Както в касационната жалба, така и в изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторът е развил своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля, без да формулира правни въпроси, отговарящи на разясненията, дадени с т.1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК. С това тълкувателно решение е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Не е задължително този въпрос да се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо на решението (касационното обжалване е допустимо и по правни въпроси, касаещи преюдициални правоотношения, обуславящи спорното право, по които не се формира сила на присъдено нещо, освен ако не са предявени чрез инцидентен установителен иск), но е задължително въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл.284, ал.3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 7495 от 14.03.2014 г. на [община], представлявана от Кмета д-р Е. С. К. и заявена чрез адвокат С. М. М. – АК [населено място] срещу въззивно решение № 245 от 04.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 3196/2013 г. по описа на ОС – [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: