О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. София, 19.10.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Никова гр. дело № 3531 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх.№ 3203 от 19.02.2015 г., подадена от С. Д. Г. и приподписана от адвокат Е. С. Т. от САК, която е насочена срещу въззивно решение № І-148 от 04.12.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1242/2014 г. по описа на ОС – [населено място].
Ответникът по касация Общинска служба „Земеделие” – [населено място] не е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил решение № 77 от 17.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 843/2013 г. по описа на РС – [населено място], с което е отхвърлен предявения от С. Д. Г. иск против Общинска служба „Земеделие” – [община], област Б., за нареждане на ПК да анулира старото си решение, с което вместо 113,400 дка реална земя дава компесаторни бонове и да издаде ново решение, с което да върне 113,400 дка реална земя в местността „Ч.” като неоснователен. Въззивният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска.
За да постанови този резултат въззивният съд е посочил, че С. Д. Г. е една от наследниците по закон на Д. Т. А., починал през 1985 г. С решения на ПК – [населено място] са признати права за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. Т. А. върху земеделски земи в землището на [населено място], [община], като с протоколно решение № 296 от 10.02.2000 г. ПК – [населено място] по преписка за обезщетяване вх.№ 9659 от 22.10.1998 г. е определила на същите наследници правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], както следва : 113,400 дка, пета категория х 592 лв./дка на обща стойност 67 133 лв. Последното било обжалвано от наследниците на Д. Т. А. пред Районен съд – [населено място], като по повод жалбата било образувано гр.д.№ 112/2000 г. на КРС. С Решение № 354 от 21.08.2000 г. по гр.д.№ 112/2000 г. съдът е изменил оценката, определена от ПК – [населено място], на по 754 лв./дка или на обща стойност 85 503,60 лв. Посоченото Решение № 354 от 21.08.2000 г. е влязло в сила по смисъла на чл. 296 ГПК, видно от отбелязването върху самия акт.
Прието е, че в случая са налице две идентични производства, чийто предмет е Протоколно решение № 296 от 10.02.2000 г. на ПК – [населено място]. Налице е също така идентичност между страните по тези производства – един от ищците по гр.дело № 112/2000 г. на КРС е и настоящата ищца С. Д. Г., a ответник и по двете производства е ПК – [населено място], понастоящем – Общинска служба по земеделие – [населено място]. По тази причина и на основание чл. 299, ал. 1 ГПК спорът, бидейки разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, а производството подлежи на прекратяване на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.
При преценка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че в случая не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
Както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторката е развила своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля, без да формулира правни въпроси, каквито се изискват съобразно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. С това тълкувателно решение е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Не е задължително този въпрос да се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо на решението (касационното обжалване е допустимо и по правни въпроси, касаещи преюдициални правоотношения, обуславящи спорното право, по които не се формира сила на присъдено нещо, освен ако не са предявени чрез инцидентен установителен иск), но е задължително въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл.284, ал.3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес.
Не могат да бъдат определени като въпроси изявленията в заключителната част на изложението, че „Решението, обект на касационно обжалване, № І-148/ 4.12.2014г по гр.дело 1242/2014г на БОС, противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси: не преценява иска ни като нов, и не обсъжда новите факти случили се след постановяване на решение. Поисканата по делото експертиза, не беше осъществена, свидетели не бяха разпитани – документните измами на ПК – С. останаха покрити”. Същите обобщават разбирането на касаторката за основанията, на които атакуваното решение е неправилно, а не поставят принципни въпроси по приложението на правото, какъвто следва да бъде характерът на годните да обосноват селектиране на една касационна жалба питания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен отсътвието на общо, в случая не е налице и никое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 3203 от 19.02.2015 г., подадена от С. Д. Г. и приподписана от адвокат Е. С. Т. от САК, която е насочена срещу въззивно решение № І-148 от 04.12.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1242/2014 г. по описа на ОС – [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: