O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 15.06.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 464 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 15215 / 13.12.2016 год. на П. Т. Г. и Ж. С. Г., и двамата от гр.с. З. , заявена чрез адв. Д. М.- АК с. З. срещу въззивно Решение No 327 от 04.11.2016 година по гр.възз.д. Nо 1243/ 2016 год. на ОС стара Загора.
С касационна жалба се поддържа , че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Релевират се доводи за неправилност на приетата от съда теза, че процесният апартамент е собственост на държавата , без да бъде съобразена разпоредбата на чл. 2 ал.4 от ЗДС , като се поддържа за установен факта, че към момента на съставяне на АДС 12589/17.03.1995 година същият апартамент е бил включен като част от имущество на търговско дружество.
С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК се иска да бъде допуснато касационното обжалване, с довод за наличие на предпоставки по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 по изведения правен въпрос : ако е учредено право на строеж в полза на ведомство , строежът е изпълнен със средствата на ведомството , актовете за приемане на обектите са в полза на същото ведомство ,станало част от търговско дружество , но за този имот е съставен АДС след преобразуване на ведомството в търговско дружество и имотите са вписани като собствени и предоставени за оперативно управление на структури на това търговско дружество , но актът е съставен преди приемането и влизането в сила на ЗДС и п конкретно на чл. 2 ал.4 ЗДС, АДС легитимира ли Държавата като собственик или собственик е търговското дружество, чиято структура е строила имота и е имала оперативно управление върху него , тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС по аналогични случаи , обективирана с Решение No 619/06.06.2011 год. по гр.д.No 1092/2009 год. на ВКС- I г.о., Решение No 340/ 12.12.2012 год. по гр.д. No 230/2012 год. на ВКС- I г.о, Решение No 81/ 28.11.2011 год. по т.д. No 674/2009 год. на ВКС, ТК- II отд., Решение No 237/ 11.01.2012 год. по т.д. No 190/2011 год. на ВКС,ТК- II отд. , Решение No 45/ 25.02.2013 год. по гр.д. No 904/2012 год. на ВКС- I г.о
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- Областния управител на област С. З.- инж.Г. Р., с който се оспорват доводите за наличие на основания за допускане на касационно обжалване, респ. на основания за отмяна на обжалваното въззивно решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , насочена е срещу обжалваем съдебен акт- решение на въззивен съд по иска за собственост , поради което и същата е процесуално допустима.
С посоченото въззивно решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по реда на 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция , с което на основание чл. 124 ал.1 ГПК по иска на Държавата срещу Ж. и П. Г. е прието за установено , че последните не са собственици на апартамент –самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.501.517.1.12 в [населено място] , ведно с прилежащото избено помещение и общи части на сградата. С допълнително решение въззивният съд е отмени констативен НА 94/2014 год. за собственост, придобита на основание обстоятелствена проверка и давност.
За да постанови решението , въззивният съд е приел, съдебното исково производство е по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 и ал.2 ЗС. Искът е заявен от представителя на Държавата срещу Ж. и П. Г., с искане да бъде отречено правото им на собственост по отношение на самостоятелен обект в жилищна сграда за който обект ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка и давностно владение. Правният интерес от търсената защита на ищеца се основава на правото за собственост , легитимирано с АДС 12589/17.03.1995 год. и направено искане вх.No ДС-97/ 26.02.2015 година до Областната управа –С. З. за отписване на имота от акта за държавна собственост. Правото на собственост на ответниците се основава на твърдението им , че са получили фактическата власт на имота по силата на Заповед No РД 08-285/27.06.1997 год. на Ген.директор на РУД за настаняване , заплатили са сума от 12 150 лв. , разходи на инвеститора по изграждане на обекта и са имали уговорката, че апартаментът ще им бъде продаден. По причина на процеса на приватизация сделката не е осъществена , поради което през 2014 година ответниците са се снабдили с титул за собственост на оригинерно придобивно основание.
Основен мотив на въззивния съд за да уважи иска на Държавата е този, че след като е налице АДС и липсват каквито и да са доказателства , че имотът е заприходен като имущество на търговско дружество / БТК/, съгласно парагр.1 от ЗДИЗС /ДВ. бр.46/2006 г./ придобивната давност не тече в посочените периоди относно частната държавна и общинска собственост поради което липсва противопоставим на държавата титул за собственост на ответниците.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване .
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , основно законово изискване за селекция е изведеният материално-правен или процесуално-правен въпрос да има характеристиката на обуславящи изхода на правния спор. В случая основният мотив на възивният съд е този , че липсват доказателства , на базата на които да се направи извода , че спорния недвижим имот неправилно се счита държавна собственост , съгласно титула си, че вписаното обстоятелство не е оборено, тъй като липсват доказателства , че имотът е заприходен като имущество на търговско дружество, а доколкото е държавна собственост , то същият не може да бъде придобит на основание придобивна давност.
Настоящият състав на касационният съд приема , че такава характеристика изведеният правен въпрос , касаещ общо приложението на чл. 2 ал.4 ЗДС и по конкретно в хипотеза на учредено право на строеж в полза на ведомство ,който строеж е изпълнен със средствата на ведомството , актовете за приемане на обектите са в полза на същото ведомство, което по силата на законовите разпоредби е със статут на част от търговско дружество , за който имот е съставен АДС след преобразуване на ведомството в търговско дружество и имотите са вписани като собствени и предоставени за оперативно управление на структури на това търговско дружество , но актът е съставен преди приемането и влизането в сила на ЗДС и по конкретно на чл. 2 ал.4 ЗДС, АДС легитимира ли Държавата като собственик или собственик е търговското дружество, чиято структура е строила имота и е имала оперативно управление върху него, , има в рамките на една по широка преценка , която се налага от характера на заявения отрицателен установителен иск.
Съгласно разясненията на т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , за да е налице противоречие на произнесеното въззивно решение със задължителна практика на ВКС , следва да е налице аналогична хипотеза с тази по делото ,при която е приложена на една и съща материално-правна или процесуално-правна норма към сходните факти .
Не може да се приеме , че произнесеното от въззивния съд решение , е сходно с Решение No 619/06.06.2011 год. по гр.д.No 1092/2009 год. на ВКС- I г.о., след като правният въпрос , разрешен с цитирания съдебен акт касае хипотеза на отчуждена собственост за нуждите на юридическо лице -организация с нестопанска цел и разрешеният правния въпрос е относно приложимостта на чл.2 ал.4 ЗСД по отношение на тези правни субекти, за имотите предоставени им за ползване и оперативно управление.
При съпоставка с Решение No 340/ 12.12.2012 год. по гр.д. No 230/ 2012 год. на ВКС- I г.о, също не може да се приеме , че налице са сходни хипотези, разрешени от различните по степен съдилища по различен начин. С цитираното решение на касационния съд по реда на чл. 290 ГПК са дадени общи тълкувателни мотиви по приложение разпоредбите на НДИ / отм./ и Правилника за прилагане на ЗДС, приет през 1996 година относно реда за придобиване на жилища от ведомствения жилищен фонд, за компетентния орган да вземе решение и сключи договора за продажба на жилища от този фонд, като е направено разграничението, че относно реда , по който следва да се извърши продажбата и компетентния орган , когато се касае до жилища, включени като част от имуществото на търговско дружество.В това решение няма коментар за разграничителния фактически или правен критерий за отнасяне на едно жилище , изградено като ведомствено , към ведомствения фонд или като такова , част от имуществото на търговско дружество, което обстоятелство би дало основание за прилагане на чл.2 ал.4 от ЗДС.
С Решение No 81/ 28.11.2011 год. по т.д. No 674/2009 год. на ВКС, ТК- II отд., касационният съд се е произнесъл по правни въпроси- чл. 231 ал.2 ТС, редакция преди ДВ. бр.84/2000 г., и по конкретно за правното действие на решението на принципала за намаляване капитала на еднолично АД с държавно участие чрез обезсилване на акции, ако това обстоятелство не е вписано в Търговския регистър и има ли пряко отчуждително действие и води ли до промяна на собствеността последвалото разпореждане на МС , които са напълно неотносими към правния спор по обжалваното въззивно решение.
Решение No 237/ 11.01.2012 год. по т.д. No 190/2011 год. на ВКС,ТК- II отд. касае правния въпрос за фактическия състав на правото на Държавата да се разпорежда безвъзмездно с имотите на едноличното търговско дружество с държавно участие, за нуждата акта на разпореждане да се впише в Търговския регистър, при положение , че с този акт се извършва намаляване на капитала на търговското дружество с държавно участие, който нямат нищо общо с правния спор по делото, по което е произнесено обжалваното решение на въззивния съд за да може да бъде извършена селекцията по чл. 280 ал.1 ГПК
С последното посочено като противоречива практика решение на касационния съд – Решение No 45/ 25.02.2013 год. по гр.д. No 904/2012 год. на ВКС- I г.о , съставът на съда се произнася по въпросите – по предявен отрицателен установителен иск при преценка за основателността му трябва ли да се доказва правото на собственост на ищеца и длъжен ли е ответникът да проведе главно и пълно доказване на правото си на собственост , за да бъде отхвърлен иска , като изцяло базира отговора си на разясненията на ТР No 8 от 27.11.2013 година по т.д. No 8/2012 година на ОСГТК на ВКС , а именно , че ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите от които произтича правото му.когато ищецът притежава титул за собственост , който се оспорва от ответника е налице правен интерес и искът е допустим, а предмет на този иск е установяване правото на собственост на ответника. Произнесеното от въззивния съд решение изцяло е изградено на разясненията по цитираното тълкувателно решение, поради което и не може да се намери противоречие на задължителната съдебна практика като критерий за селекция.
Със същото решение на ВКС по реда на чл. 290 ГПК , съставът се е произнесъл и по втори материално-правен въпрос , а именно- „следва ли категорично да се докаже, че определен имот е предоставен за стопанисване и към кой момент е следвало да стене това, за да се приеме придобиване на правото на собственост от преобразуваното дружество на основание чл. 17 ППЗДОбП / отм./“ като е приел , че меродавен е момента на първото преобразуване и следва да бъде доказан момента на предоставяне на имуществото за стопанисване и управление за да се приеме , че е реализиран фактическия състав на уреденото от чл. 17 ППЗДОбП / отм./ деривативно придобивно основание.
След като основният мотив за уважаване на отрицателния установителен иск срещу касаторите – ответници на въззивната инстанция са липсата на доказателства за предоставяне / по принцип/ на правото на стопанисване и управление на собственост/ респ. на право на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в сграда на ведомство/ , то не може да се приеме , че има принципно противоречие с мотивите на цитираната задължителна съдебна практика на ВКС-основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 15215 / 13.12.2016 год. на П. Т. Г. и Ж. С. Г., и двамата от гр.с. З. , заявена чрез адв. Д. М.- АК с. З. срещу въззивно Решение No 327 от 04.11.2016 година по гр.възз.д. Nо 1243/ 2016 год. на ОС стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :