О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 13.03.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 510 по описа на Върховния касационен съд за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на П. В. С. от [населено място] против въззивното определение от 8.12.2016 год. по ч. гр. д. № 5339/2016 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение жалбата му срещу определението от 4.10.2016 год. по гр. д. № 9298/2016 год. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е редовна. Изложени са съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение и искане за неговата отмяна.
Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационното обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира подадената частна касационна жалба за процесуално допустима, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение с оглед наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно горната разпоредба обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно.
Като взе предвид съображенията в изложението към частната касационна жалба, настоящият състъв счита, че не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Съображенията за този извод са следните:
Производството по делото е образувано по иск на настоящия жалбоподател за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от действията на ответницата П., извършени във връзка със заеманата от нея длъжност на съдия и свързани с изпълнението на служебните й задължения. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за произтичащата пряко от чл. 132 от Конституцията на Република България недопустимост на иска, с оглед установения функционален имунитет, представляващ абсолютна процесуална пречка за допустимост на иск за вреди от деликт, а твърдения за наличие на преодоляването му /при умишлено престъпление от общ характер/ не са налице. Изложени са съображения за отговорността на държавата в тези случаи, по реда на ЗОДОВ, с позоваване на въззивния съд на задължителна съдебна практика, в т. ч. ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС. Съдът приел, че обратен извод не може да се обоснове с разпоредбата на чл. 13 ЕКПЧ, предвиждащ ефикасни вътрешноправни средства за защита на нарушени права, именно поради наличието на реда за търсене на отговорност от държавата в случаите, изключващи отговорността на съдията във връзка със служебните му действия и постановени актове.
Поставените от жалбоподателя правни въпроси:
1.Нормата на чл. 13 ЕКПЧ обосновава /допуска/ или изключва правото на иск за обезщетение на увреденото лице срещу представителите на официалните власти, които са причинили вредите при упражняване на служебните си функции и
2.ЕКПЧ има ли предимство пред националното ни законодателство, в т. ч. пред разпоредбата на чл. 132 КРБ, съгласно чл. 5, ал. 4 КРБ – не могат да обосноват наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като не са обуславящи за направения от въззивния съд извод за недопустимост на предявения иск. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността му, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на доказателствата по делото. Правният извод по предмета на спора – недопустимостта на предявения срещу съдията иск за обезщетение на неимуществени вреди от действията му, свързани със службата му, е обусловен от функционалния имунитет на съдията, представляващ абсолютна процесуална пречка за допустимостта на иска, произтичащ от чл. 132 КРБ, а не от съображения по поставените в изложението въпроси. Позоваването на съда на чл. 13 ЕКПЧ е относно наличието на предвиденото вътрешноправно средство за защита на накърнени права и свободи, каквото представлява реда по ЗОДОВ, но не и отричане на правото на иск срещу представители на официалните власти, в който контекст е поставен първия въпрос в изложението.
Извън горното съображение за неотносимост на поставените въпроси, не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса за функционалния имунитет на магистратите е налице задължителна съдебна практика, част от която цитирана от въззивният съд, което, при липса на обосноваване на необходимост същата да бъде променена, не може да обоснове извод на наличие на релевираното основание за допускане на касационно обжалване. Изложените съображения за данни от проучване на нормативната уредба в различни държави не представлява обосноваване на такава необходимост, а е израз на виждането на жалбоподателя за реализиране на отговорността. В тази връзка и поставените от него правни въпроси представляват довод за неправилност на обжалваното въззивно определение, но не и такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед на тези съображения касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 4077 от 8.12.2016 год. по ч. гр. д. № 5339/2016 год. на Софийския апелативен съд по подадената от П. В. С. от [населено място] частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.