О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
гр. София, 08.11.2018 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 1829 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
С определение № 155 от 22.08.2018 г. по настоящото дело ВКС се е произнесъл по подадената от М. И. Х., М. Г. Х., С. Г. В., В. Н. О., М. Н. Р. и Х. И. Х. частна касационна жалба против определение № 6512 от 20.03.2018 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2202/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV „д” въззивен състав, като не е допуснал касационното обжалване.
При този изход на делото и при условията на чл. 81 ГПК ответника по частната жалба [фирма] има право да му се присъдят разноски за защитата по делото, но съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното от него (с отговора на частната жалба с вх.№ 58914 от 27.04.2018 г.) искане.
С молба вх.№ 114903 от 05.09.2018 г. [фирма] е заявил искане по реда на чл. 248 ГПК да му се присъдят разноските по делото съгласно приложен договор за правна помощ (л. 34 от настоящото дело).
Препис от молбата е връчен на М. И. Х., М. Г. Х., С. Г. В., В. Н. О., М. Н. Р. и Х. И. Х. чрез процесуален представител адвокат П. Т. от САК, като е постъпил отговор с вх.№ 8556 от 04.10.2018 г., с който е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и искане същото да бъде намалено до сумата 300 лв.
Искането е процесуално допустимо – подадено е в срока по чл. 248 ГПК от легитимирано лице.
Разгледано по същество, искането е основателно. С отговора на частната жалба е представен договор за правна защита и съдействие от 23.04.2018 г., видно от който [фирма] е заплатил в брой пълния размер на договореното с адвокат К. възнаграждение в размер на 1 674 лева за защита срещу подадената частна жалба. С оглед изхода на спора и разясненията по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК касаторите следва да понесат отговорността за направените от дружеството разноски за защитата в настоящото производство.
Същевременно, основателно е и заявеното от касаторите възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора по настоящото дело, подлежащата на присъждане сума следва да бъде намалена до предвидения с чл. 9, ал. 3 НМРАВ минимален размер от 500 лева за изготвянето на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 155 от 22.08.2018 г. , постановено по настоящото дело, като
ОСЪЖДА М. И. Х., М. Г. Х., С. Г. В., В. Н. О., М. Н. Р. и Х. И. Х., ДА ЗАПЛАТЯТ на [фирма] сумата 500 (петстотин) лева – разноски за защитата по ч.гр.д.№ 1829/2018 г. на ВКС, Второ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: