Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр. София, 01.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4459 по описа на Върховния касационен съд за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Х. А. и Щ. Х. Щ., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. М. Г. от АК-П., срещу решение № 264 от 4.07.2018 год. по в. гр. д. № 57/2018 год. на Хасковски окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 13.11.2017 год. по гр. д. № 201/2017 год. на Свиленградски районен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от касаторите иск за делба на сграда с идентификатор **** със застроена площ 24 кв. м., с предназначение – жилищна, еднофамилна сграда, и сграда с идентификатор **** със застроена площ 63 кв. м., със същото предназначение, двете представляващи едно полумасивно жилище с обща площ 87 кв. м., разположени в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], с площ 462 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с номер по предходен план: имот пл. № *, кв. *, парцел *, и е прието за недоказано оспорването на нотариален акт № 152/19.05.2016 год.
В останалата му част, с която е допусната съдебна делба между касаторите и Т. Х. Т., Я. Г. Т. и Г. Х. Б. на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], с площ 462 кв. м., ведно с построените в имота сграда на един етаж с площ 34 кв. м., представляваща западната част от „историческа сграда” със стар идентификатор ****, цялата със застроена площ 57 кв. м., сграда на един етаж с площ 25 кв. м., представляваща източната част от „историческа сграда” със стар идентификатор **** и паянтова постройка-навес с площ 10 кв. м., при квоти по 6/24 ид. ч. за касаторите, по 3/24 ид. ч. за Т. Т. и Г. Б. и 6/24 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност за Т. и Я. Т., първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му и постановяването на друго, с което да се допусне делба на спорните две сгради. Излагат съображения, че по делото не са налице доказателства /освен снабдяването с нотариалния акт от 2016 год./ за преобръщането на държането на ответниците, като съсобственици в имота, и завладяване на чуждите идеални части. Твърдят, че е налице разпределение на ползването на общата вещ между съсобствениците съобразно правата им /чл. 31, ал. 1 ЗС/.
Ответниците по касационната жалба – Т. Х. Т. и Я. Г. Т., двамата от [населено място], чрез адв. Т. К., в представения писмен отговор оспорват същата като неоснователна, с искане да се остави в сила въззивното решение. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съделителката Г. Х. Б. не взема становище по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото – ищците в производството, в срока по чл. 283 ГПК и насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 194 от 17.04.2019 год. по гр. д. № 4459/2018 год. на ВКС, II г. о. по релевантния правен въпрос за необходимостта от преобръщане на държането във владение въз основа на конкретни действия за придобиване на чуждите идеални части по давност и доколко е налице такова преобръщане в контекста на установените по делото факти относно съществуващите сгради в дворното място към момента на придобиването им през 1967 год. общо от наследодателите на страните, установената фактическа власт, липсата на спор и извършването на преустройства и подобрения в тях от ответниците. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса и извода за основателност на възражението за придобиване на процесната реална част, представляваща сградите № № 3 и 4 по кадастралната карта по давност от ответниците, със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли иска за делба на спорните две сгради, въз основа на събраните по делото доказателства относно статута им в съсобствения имот, въззивният съд е приел, че върху двете постройки с идентификатори **** и **** ответниците Т. са осъществили трайно, необезпокоявано и явно владение в продължение на необходимия давностен срок, като се легитимират на това основание за собственици на същите. Спор относно владението на сградите не е имало и между наследодателите на страните, които са ги придобили през 1967 год. заедно с дворното място, поради което и с оглед установените по делото факти за извършени от ответниците подобрения и преустройства в тези две сгради, с лични средства, са настъпили последиците на придобивната давност в полза на Т.. Поради установената собственост на ответниците Т. на поддържаното от тях придобивно основание искът за делбата на процесните сгради е отхвърлен, като въззивният съд се е позовал и на разпоредбата на чл. 272 ГПК.
По поставения правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Съгласно разясненията на ТР № 1 от 6.08.2012 год. по тълк. д. № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. В отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, признава такава и на останалите съсобственици /показва съвладение/. В този случай установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Действията следва да се манифестират пред останалите съсобственици и да се доведат до знанието им, като при спор владеещият съсобственик носи доказателствената тежест да установи т. н. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Във всеки отделен случай тези обстоятелства, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно /в този смисъл е и съдебната практика, напр. решение № 45 от 15.04.2014 год. по гр. д. № 6619/2013 год., ІІ г. о., решение № 4 от 20.02.2013 год. по гр. д. № 418/2012 год., ІІ г. о., решение № 99 от 22.06.2015 год. по гр. д. № 6817/2014 год., І г. о. и др./.
Във връзка с изложеното по поставения въпрос, настоящият състав, произнасяйки се по съществото на касационната жалба, приема въззивното решение за валидно и допустимо, но неправилно като краен резултат, постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2012 год. на ОСГК. В конкретния случай не е спорно, че съсобствеността върху делбения имот произтича от прехвърлителна сделка, обективирана в представения по делото нотариален акт от 12.04.1967 год., с който имотът е придобит от наследодателите на страните при равни дялове – по Ѕ идеална част, и впоследствие в резултат от наследствено правоприемство от страните по спора /ищците като наследници на Х. Щ. Я., ответниците Т. Х. Т. и Г. Х. Б. като наследници на Х. Т. П., и договор за покупко-продажба, с който майката на ответника му е дарила собствената си идеална част от прекратената в резултат от смъртта на Х. П. съпружеска имуществена общност/. В съответствие с приетото в посоченото тълкувателно решение и доколкото основанието, на което фактическата власт е установена първоначално показва съвладение, следва да се приеме, че ответниците упражняват владение само върху своята част и държане по отношение на частта на другите съсобственици /ищци/. Презумпцията по чл. 69 ЗС е неприложима, поради което и за да докаже възражението си, че е придобил по давностно владение чуждите идеални части в съсобствения имот, ответникът съсобственик следва да докаже т.н. преобръщане на владението чрез действия, манифестиращи по несъмнен начин отричане на владението на останалите съсобственици и промяната в намерението му за своене на чуждите идеални части, т.е. че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните части за себе си.
Изводът на въззивния съд в обжалваното решение за наличието на тази предпоставка на поддържания придобивен способ е необоснован, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства. От последните не се установява настъпването на правните последици на придобивната давност, на която се позовават ответниците Т. /вкл. с нотариалния акт № 152/2016 год./ досежно сградата от 87 кв. м., представляваща съгласно заключението на вещото лице част от сграда 1 и сграда 2 по кадастралния план от 1993 год., придобити в съсобственост от наследодателите на страните през 1967 год. Наличието на единия елемент – упражняване на фактическа власт от някой от съсобствениците, липсата на спор и извършването на подобрения и преустройства, което се установява от ангажираните гласни доказателства, не е достатъчно основание за придобиване по давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Съпрузите Т. не са доказали по категоричен начин промяната в намерението си да своят чуждите части в съсобствеността за себе си чрез действия, препятстващи и отблъскващи възможността останалите съсобственици да упражняват фактическа власт върху имота, както и тази промяна да е станала тяхно достояние. От свидетелските показания по делото се установява, че от придобиването й през 1967 год. цялата къща /включваща отделни постройки, сграда № 1 и сграда № 2, от които са образувани спорните две сгради с идентификатори **** и ****/ е ползвана от наследодателите на страните, впоследствие от страните съвместно, всяко семейство е ползвало част от построените в имота постройки с оглед предварително постигнато съгласие за разпределяне на ползването /според св. Зл. С. „купиха я и заживяха заедно двете семейства в къщата“, „те бяха обособени като две къщи и всеки си знаеше къщата“, „те се разбраха просто кой къде да живее“, „къщата беше обща, те така си заживяха и вече всеки си знаеше неговото и там си влизаха, в тези стаи“, според св. П. М. „заживяха заедно в този имот, общият“, „те си разпределиха къде да живеят“, които твърдения не се разколебават и от показанията на разпитаните по делото свидетели на ответниците/. Имотът, вкл. дворното място, е владян като съсобствен /в какъвто смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд за допускане до делба на останалите сгради, находящи се в поземлен имот с идентификатор ***/, което кореспондира и с предмета на разпоредителната сделка по нот. акт № 73/95 год. в полза на Т. Т. от неговата майка, всеки от съсобствениците е бил държател на общата вещ, което не се променя и от съществуващите преустройства и подобрения, на които се позовават ответниците и с които единствено обосновават преобръщането на държането си на чуждите идеални части във владение. Това е така, тъй като извършените ремонтни дейности по своето естество се приравняват на обикновено ползване на общата вещ, което всеки от съсобствениците може да извършва съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС. Преустройствата и подобренията в имота са извършени със съгласието на останалите съсобственици, поради което не представляват действия по отблъскване или отричане на правата им. Ответниците не са установили, че са предприели конкретни действия /освен снабдяването с нотариалния акт от 2016 год./ по своене на чуждите идеални части върху част от съсобствените постройки в имота и тези действия по ясен и недвусмислен начин са достигнали до знанието на останалите съсобственици, съответно че за период от десет години са владели явно и непрекъснато този спорен имот като свой, в т. ч. идеалните части на останалите сънаследници, по смисъла на ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС.
В хода на производството не са събрани достатъчно доказателства за преобръщането на владението, обосноваващи придобивното основание на ответниците, поради което решаващият извод на въззивния съд, че те са осъществили трайно, необезпокоявано и явно владение върху сградите с идентификатори **** и ****, представляващи едно полумасивно жилище с площ 87 кв. м., поради което са изключителни техни собственици и не следва да се допуска делбата на сградите, са незаконосъобразни и неправилни. Поради изложеното и доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, въззивното решение следва да се отмени като неправилно, включително в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят разноски в делбеното производство съобразно отхвърлената част от иска за делба, и вместо това се постанови ново по съществото на спора, с което се допусне делба на процесните сгради при определените от първоинстанционния съд квоти за страните. Констативен нотариален акт № 152/19.05.2016 год., тъй като не легитимира ответниците като еднолични собственици на полумасивното жилище с обща площ 87 кв. м. по посочените съображения, следва да бъде отменен. Предвид изхода на настоящето производство и уважаването на касационната жалба, разноски на ответниците по същата не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО решение № 264 от 4.07.2018 год. по в. гр. д. № 57/2018 год. на Хасковски окръжен съд и вместо него постановява:
ДОПУСКА ДЕЛБА между съделителите Е. Х. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], област Х., Щ. Х. Щ., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], област Х., Т. Х. Т. с ЕГН [ЕГН]от [населено място], [улица], област Х., Я. Г. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], област Х., Г. Х. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вход 2, ап. № 2 на
– СГРАДА с идентификатор **** със застроена площ 24 кв. м. /23,49 кв. м. според заключението на вещото лице/, брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и
– СГРАДА с идентификатор **** със засроена площ 63 кв. м. /63,28 кв. м. според заключението на вещото лице/, брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, които две сгради представляват едно полумасивно жилище с обща площ 87 кв. м.,
двете находящи се в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], област Х. по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-107/13.12.2016 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на ПИ: [населено място], [улица], с площ 462 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с номер по предходен план: имот пл. № *, кв. *, парцел *
при дялове както следва: за Е. Х. А. и Щ. Х. Щ. – по 6/24 ид. ч. за всеки от тях, за Т. Х. Т. и Г. Х. Б. – по 3/24 ид. ч. за всеки от тях и за Т. Х. Т. и Я. Г. Т. – 6/24 ид. ч. в режим на СИО.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 152, том ІІ, рег. № 1787, дело № 282/2016 год., съставен на 19.05.2016 год. от нотариус М. М. – рег. № … по Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – С., с който Т. Х. Т. е признат за собственик по давностно владение в съпружеска имуществена общност на масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 87 кв. м., състояща се от три стаи, кухненски бокс, баня с тоалетна и коридор, построена в УПИ ** по плана на [населено място], утв. със заповед №602/22.11.1993 год., целият с площ от 463 кв. м.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: