О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
гр. София, 26.05.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1205 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 3.09.2014 год. по гр. д. № 3452/2014 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 10.01.2014 год. по гр. д. № 10709/2013 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от [фирма] срещу „Т. Д. Б.” иск за установяване правото му на собственост на основание акт за учредяване на юридическо лице, преобразуване и приватизация при условията на универсално правоприемство от държавната фирма „Л.-С” върху имот: зала, понастоящем преустроена в магазинно помещение, състояща се от склад и санитарен възел, със застроена площ 39 кв. м., представляваща самостоятелен обособен обект в шестетажна сграда в [населено място], [улица], с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ ХІХ-21 в кв. 142 по плана на [населено място], м. „З. Б-2” и за осъждане на ответника да му предаде владението върху имота.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. Ир. Н., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът иска неговата отмяна и вместо това предявеният иск за собственост бъде уважен.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК . Касаторът счита, че произнасянето на въззивния съд по релевантния за спора материалноправен въпрос за приложението на института на спиране на придобивната давност, съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС е в противоречие с представеното решение № 337 от 10.06.11 год. по гр. д. № 244/11 год. на Добричкия окръжен съд, влязло в сила с потвърждаването му с решение № 170 по гр. д. № 961/11 на ВКС, І г. о. В него е прието, че давност не тече по време на съдебния процес с предмет правото на собственост, независимо от това, че искът е бил предявен от настоящите /по това дело/ ответници, претендиращи спорното право на друго – договорно основание. В обжалваното решение въззивният съд е приел обратното – не е налице спиране на придобивната давност за позоваващия се на това придобивно основание ответник Т. по време на производството по предявения от него иск за собственост на спорния имот, тъй като чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД предполага активни действия на лицето, което претендира да е носител на спорното право срещу лицето, което би могло да се позове на придобивна давност, като това е относимо и за спирането, и за прекъсването на давността. Ищецът не би могъл да прекъсне собствената си придобивна давност чрез предявяване на иск за защита на правото си на собственост, респ. не е налице и спиране на същата по време на производството по този иск. С оглед на това касаторът поставя въпроса за самостоятелния характер на института на спиране на погасителната, респ. придобивната давност, имащо действие и за двете страни в периода на висящото съдебно производство, образувано по иск на владелеца /упражняващият фактическата власт/, претендиращ спорното право на собственост на основание възстановяването й, т. е. различно от основанието, релевирано с възражение в настоящото производство придобивно основание по давностно владение. И по-нататък – дали е предпоставка за спиране течението на давността предявяването на насрещен иск от ответника в това съдебно производство или е достатъчно при оспорването на предявения срещу него иск да заяви собствените си права върху имота, за да прояви действие спирането на придобивната давност за ищеца, владелец. Касаторът счита, че произнасянето по тези въпроси с оглед тълкуване на закона – чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД и приложението му към вещноправните спорове попада в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Обобщено поставените в изложението правни въпроси се свеждат до това дали тече придобивна давност по време на съдебния процес относно правото на собственост по иск, предявен от владелеца, претендиращ същото право на друго основание, или давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
Ответната „Т. Д. Б.” в писмен отговор от пълномощника й адв. Ел. П., оспорва касационната жалба, като поддържа и становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Претендира заплащане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявения от „Л.-С” ревандикационен иск против „Т. Д. Б.” е отхвърлен, въззивният съд приел, че придобитото от ищеца право на собственост на основание преобразуване на държавната фирма в еднолично търговско дружество, съгласно чл. 17а ЗППДОбП /отм./, е загубено поради придобиването му от ответника на оригинерно придобивно основание – давностно владение в периода от 2.04.96 год. до предявяването на настоящия иск на 12.03.2013 год. Изложени са съображения относно наличието на елементите на придобивната давност – упражнявано в този период спокойно, непрекъснато, явно и несмущавано владение, при приложение на необорената законна презупция по чл. 69 ЗС за намерението за своене, като е прието, че релевираното с възражението по настоящето дело основание не попада в обективните предели на силата на присъдено нещо на решението по предходното гр. д. № 3049/96 год. С него е отхвърлен иска на „Т. Д. Б.” против няколко ответници, между които и настоящият ищец, за собственост на спорния имот на основание деривативно правно основание – пар. 1 ДР на ЗК/91 год. /отм./.
В периода, необходим за осъществяване фактическия състав на придобивната давност, настоящият ищец не е предприел действия, за да бъде прекъснато течението на давността в полза на ответника, поради което и релевираното от последния в настоящето производство възражение е прието за основателно. Относно довода за спиране на давността по време на процеса по иска за собственост, предявен от „Т. Д. Б.” по гр. д. №3049/96 год., въззивният съд се е позовал на необходимостта от предприемане на действия от страна на претендиращия за собственик, настоящият ищец, сега касатор, срещу лицето, което би могло да се позове на придобивната давност с оглед упражняваната фактическа власт върху имота, каквито действия не са предприети. Само с такива действия, посочени в закона, може да се прекъсне течението на давността, а оттук да се стигне до спирането й докато трае процеса, но те следва да са предприети от собственика срещу този, който може да се позове на оригинерно придобиване на правото на собственост, каквито действия /извън предявения настоящ иск/ касаторът не е предприел.
В този смисъл е и цитираната от съда задължителна съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено. Поставените от касатора въпроси намират отговор в мотивите на Р № 401 от 12.01.2012 год. по гр. д. № 895/10 год. І г. о. на ВКС, в които е прието, че „за да се приеме, че давността се прекъсва с предявяване на иска, както посочва чл. 116, б. „б” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС, е необходимо собственикът да е предявил установителен или ревандикационен иск срещу владелеца, а последният да се позове на придобивна давност. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната. Тъй като докато трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС, след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. Ако искът се уважи, след влизане в сила на решението може да започне да тече нова придобивна давност, а изтеклата губи своето значение.” Или спирането на придобивната давност касае производството, образувано по иска на собственика срещу владелеца с този предмет на спора, каквито данни не са налице в настоящето производство относно приключилото дело по предявен от Т. иск за собственост на спорния имот на основание реституция, но не и позоваване на придобивна давност. Въпросът за наличие на придобивна давност е предмет в настоящето производство, въведен с възражението на ответника.
Въпросът за приложението на чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД е разгледан и в Р № 162 от 31.08.12 год. по гр. д. № 800/10 год. І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, поради което и представляващо задължителна съдебна практика. В него също е посочено, че с предявяването на иск от собственика за ревандикация на имота спира придобивната давност, която тече за този владелец, срещу който е насочен иска, т. е. спирането на давността е обусловено от предявяването на иска на собственика като способ за прекъсването й, съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД.
Такова е разрешението и в останалата цитирана задължителна съдебна практика. При наличието й позоваването на решението на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 244/2011 год. не може да обоснове извод за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това въззивно решение е допуснато до касационно обжалване и е постановено решение на ВКС № 170 по гр. д. № 961/2011 год. І г. о., в което съображенията, на които се позовава касаторът в изложението си, не са споделени, а спорът е решен в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика в горния смисъл. Потвърждаването на въззивното решение като краен резултат е обусловено от липсата на доказано владение в необходимия за това срок, а не поради съображенията за спиране на давността по време на съдебно производство по предявен от ответника иск на друго основание. Затова и въззивното решение на Добричкия окръжен съд не представлява противоречива съдебна практика, която да обоснове наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно съображенията по т. 3 на ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС.
Следователно, поставените въпроси относно спирането на давността са релевантни за изхода на спора, с оглед приетото от съда, но произнасянето по него не е в противоречие с представената съдебна практика – решението на Добричкия окръжен съд, на което е осъществен касационен контрол, при който приетите за релевантни факти са различни от тези по настоящото дело. Затова не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Останалите представени съдебни решения са израз на константната, в т. ч. и задъжителна съдебна практика относно института на придобивната давност, прекъсването и спирането й, на която обжалваното въззивно решение не противоречи. Наличието на задължителна съдебна практика предпоставя неприложимостта на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, при липсата на хипотези за произнасяне, съгласно разясненията на т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Обосноваването му с изложените съображения и позоваване на решение на ВКС по търговско дело не се споделят от настоящият състав, при наличието на ясните разпоредби на чл. 115, ал. 1, б. „ж” и чл. 116, б. „б” ЗЗД.
Поради изложените съображения следва извод, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 16636 от 3.09.2014 год. по гр. д. № 3452/2014 год. на Софийски градски съд, ІІ „а” състав по подадената от [фирма], [населено място] , чрез адв. И. Н. касационна жалба против него.
Осъжда „Л.-С”, [населено място], [улица] да заплати на „Т. Д. Б.”, [населено място], [улица] направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лв. /шестотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: