О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. София, 15.05.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова ч. гр. д. № 2182 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във връзка с ал.1, т.2 с чл.279 и с чл.407, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 7919 от 23.01.2015 г. на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” срещу разпореждане от 15.12.2014 г., постановено по въззивно гр.дело № 436/2014 г. на Софийския градски съд за издаването на изпълнителен лист на основание чл.404, т.1, пр.2 ГПК, в полза на К. Н. Р. за сумата 3 072 лв., представляваща дължимо от жалбоподателя обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на не влязло в сила въззивно решение в противоречие с чл.243, ал.2 ГПК, доколкото съгласно чл.2, ал.3 от Закона за автомобилните превози и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, жалбоподателят е държавно учреждение.
Ответникът по частната жалба К. Н. Р., в отговора на жалбата излага съображения за неоснователност на същата. Изтъква, че в случая не е допуснато предварително изпълнение на съдебно решение, а хипотезата на чл.404, т.1 ГПК – осъдително решение на въззивния съд.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Постановеното по делото въззивно решение от 08.12.2014 г., с което, като е потвърдено първоинстанционното решение от 10.06.2013 г. по гр.дело № 23999/2012 г. на Софийския районен съд, е присъдено в полза на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер 3 072 лв. ведно със законната лихва, не е влязло в сила. Срещу него жалбоподателят е подал касационна жалба с вх.№ 12116 от 02.02.2015 г. Макар на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК последната да е върната с разпореждане от 15.04.2015 г., последното също е обжалвано с частна жалба вх.№ 55428 от 30.04.2015 г. (постъпила след образуване на настоящото частно гр.дело). Независимо от липсата на образувано касационно производство по касационната жалба с вх.№ 12116 от 02.02.2015 г., по аргумент за противното от чл.296, т.2 ГПК се налага извода, че към настоящия момент въззивното решение от 08.12.2014 г. не е влязло в сила.
Същевременно разпоредбата на чл.243, ал.2, пр.2 ГПК установява императивна забрана за изпълнение на не влезли в сила съдебни решения срещу държавните учреждения. Тази забрана се отнася за всяка хипотеза на не влязло в сила съдебно решение, включително и когато то е осъдително въззивно такова по чл.404, т.1, пр.2 ГПК. Забраната се разпростира и спрямо всички държавни учреждения. Съгласно чл.2, ал.3 от Закона за автомобилните превози и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, жалбоподателят е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което, а и предвид възложените функции на неговата специализирана администрация, го определя като държавно учреждение. Това означава, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като е постановено в разрез с императивната забрана, установена с чл.243, ал.2, пр.2 ГПК и същото следва да бъде отменено, а издаденият съгласно него на 16.12.2014 г. изпълнителен лист (видно от отбелязването върху въззивното решение и преписа от документа, приложен към отговора на частната жалба), следва да се обезсили.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждането от 15.12.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 436/2014 г. на Софийския градски съд, ІІ – Д въззивен състав за издаването на изпълнителен лист в полза на К. Н. Р. за сумата 3 072 лв., представляваща дължимо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва, присъдени с постановеното по същото въззивно дело решение от 08.12.2014 г.
ОБЕЗСИЛВА издаденият съгласно разпореждането от 15.12.2014 г., изпълнителен лист от 16.12.2014 г. в полза на К. Н. Р. за сумата 3 072 лв., представляваща дължимо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва, присъдени с постановеното по същото въззивно дело решение от 08.12.2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
След връщане на делото на въззивния Софийския градски съд, ІІ – Д въззивен състав, същият следва да администрира частната жалба с вх.№ 55428 от 30.04.2015 г. срещу разпореждането от 15.04.2015 г. за връщане на касационната жалба с вх.№ 12116 от 02.02.2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: