О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
Гр. София, 23.01.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 298 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 758 от 23.01.2017 г. на М. С. П. – А. и В. Х. А. с искане за спиране на изпълнението на влязло в сила решение № 8466 от 22.11.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 1619/2016 г. на СГС, ГО, ІІ „д” въззивен състав в частта му, с която по предявен по реда на чл. 422 ГПК иск по отношение на молителите е признато за установено, че дължат на [фирма] сумите 2 413,80 лева – главница, 522,10 лева – лихви за минало време (общо 2 935,90 лева) и законна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.№ 25164/2012 г. на СРС, 88 състав. С вносна бележка от 19.01.2017 г. молителите са внесли сумата 2936 лева по сметка на Върховния касационен съд (което е потвърдено и в резултат от извършената служебна проверка).
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че молбата е процесуално допустима, а по същество – неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК, подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението и по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 – 6 ГПК. По посочения ред може да се спира изпълнението само на решения, които подлежат на принудително изпълнение – т.е. на осъдителни въззивни решения (чл. 404, т. 1 ГПК), но не и по отношение на решения, постановени по установителни искове, какъвто е искът по чл. 422 ГПК, по който е образувано конкретното дело. По тези искове търсената защита се изчерпва със силата на пресъдено нещо, при което постановеното решение не се ползва с изпълнителна сила. Освен това, специално при установителния иск по чл. 422 ГПК, на изпълнение подлежи не въззивното решение, а издадената заповед за изпълнение (след окончателно влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането – чл. 416 ГПК), което е допълнителен аргумент за това, че влязлото в сила въззивно решение, с което се уважава установителния иск, не подлежи на изпълнение и следователно последното не подлежи на спиране.
По изложените съображения, подадената молба следва да бъде оставена без уважение, а внесеното обезпечение да бъде върнато по посочена от молителите банкова сметка.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 758 от 23.01.2017 г. на М. С. П. – А. и В. Х. А., с която се иска спиране на изпълнението на влязло в сила решение № 8466 от 22.11.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 1619/2016 г. на СГС, ГО, ІІ „д” въззивен състав.
ВРЪЩА сумата, внесена като обезпечение в размер на 2 936 (две хиляди деветстотин тридесет и шест) лева по посочена от молителите банкова сметка, събрана без основание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: