O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 12.07.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 397 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. № 4460/09.12.2016 год. на А. И. К. от [населено място], [община], заявена чрез процесуалният представител адвокат Н. Р. К., срещу въззивно Решение № 5718 от 04.11.2016 година, постановено по гр.В.д. № 622/2016 год. на Окръжен съд – Благоевград.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция и вместо това е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ на А. И. К. против ответниците Д. И. К., А. И. К., Н. И. М., А. И. К. и Ф. И. П. за признаване за установено, че към момента на обобществяването на земеделските земи, недвижим имот, представляващ нива с площ от 6, 000 дка, находяща се в землището на [населено място], [община], местност „ К.“ е бил собственост наследодателя на ищеца – И. М. К., бивш жител на с Д., [община].
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
Искането за допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК се обосновава с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения по изясняване фактическата страна спора, относно приета липса на идентичност между притежавания към момента на образуване на ТКЗС имот с имота реституиран в полза на ответниците по реда на ЗСПЗЗ, обусловила отхвърляне на заявената искова претенция. В тази връзка са изведените въпроси : „Следва ли съдът, при формирано съмнение относно идентичността на спорния имот с имота претендиран от ответниците, да изиска изготвянето на допълнителна СТЕ, при наличието на служебното начало и задължението на съда за установяване на всички правнорелевантни факти, свързани с предмета на доказване? Налице ли е съществено процесуално нарушение при произнасянето на въззивната инстанция? Следва ли да се остави без движение исковата молба от втората инстанция, след като от нея е констатирано в хода на делото, че процесният имот не е достатъчно индивидуализиран по местонахождение и съседи? Като фактически състав на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, следва ли ищците да докажат по несъмнен начин идентичност на имотите, на които наследодателите на страните са били собственици към минал момент ?“ с довод, че произнасянето на въззивната инстанция е в противоречие с приетото в Решение № 538 от 14.06.2010 г. по гр.д. № 930/2009 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 854 от 11.10.1999 г. по гр.д. № 166/1999 г. на ВКС, II г.о., както и че повдигнатият в настоящото производство спор е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касационната жалба Д. И. К., А. И. К., Н. И. М., А. И. К. и Ф. И. П. подават отговор, заявен чрез процесуалния им представител адвокат Н. М. Б., с който възразяват, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.Претендират разноски.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – въззивно решение, с което е налице произнасяне по заявен установителен иск за собственост и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е приел за установено, че ищецът е наследник на И. М. К., на когото с Решение № 1328 от 15.02.1999 г. на ПК – Г. е признато правото на собственост на нива от 6.000 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], местност „К.“ и е възстановена собствеността върху част от имота в размер на 5. 500 дка. Със същото решение ПК-Г. е отказала, възстановяването на останалите от 0.500 дка., поради непредставянето на удостоверение от общинска администрация, съгласно чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.
В полза на ответниците, като наследници на А. И. К., с Решение № 6775 от 28.03.2001г. на ПК- Г. са възстановени общо 4. 229 дка ниви, находящи се в [населено място], местността „К.“.
Ищецът поддържа иска си по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ обосновавайки правния си интерес от предявения установителен иск за собственост с твърдението , че част от възстановения в полза на ответниците имот, попадащ в УПИ ХІ по КРП на [населено място] от 1991 г., е принадлежал на неговия наследодател към момента на внасянето му в ТКЗС и това са отказаните 0.500 дка.
Въззивната инстанция е изложила съображения, че за да бъде уважен искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ищецът следва да докаже, че имотът, притежаван от неговия наследодател, е възстановен в полза на ответниците, което в случая не е сторено. Установено е, че наследодателят на ищеца е придобил нива с площ от 6 000 дка. с договор от 1940 г, която се намира в местността „Р.“, а не в местността „К.“. Експертно заключение по делото е коментирано в насока , че със същото не е съобразено обстоятелството, че спорният имот попада в друга местност, поради което и доколкото липсват доказателства за имотните граници, изводите на експерта, че е налице застъпване с възстановения на ответниците имот, се явяват неправилни.
След преценка на наведените доводи по касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, касаторът следва да изведе правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК , който да е от значение за изхода по конкретното дело. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, да не касае възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, както и следва да е налице някое от посочените основанията по чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК.
Настоящият състав намира , че формулираните от касатора правни въпроси не са от категорията на тези, който могат да се приемат за принципни правни въпроси, който са в основата на правните изводите на решаващия съд. Така въпросът дали въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение е твърде общ и касае правилността на обжалвания съдебен акт, поради което по него не може да се допусне касационно обжалване, доколкото предмет на производството по чл. 288 ГПК не е правилността на ожалваното решение. Въпросът за процесуалните задължения на въззивния съд по проверка редовността на исковата молба е иревантен за изхода на делото, тъй като касае правила по движението на делото и ако същите не са спазени или са нарушение отново рефлектират върху правилността на обжалвания съдебен акт. Изложените решаващи мотиви не сочат на нередовност на исковата молба, свързана с ненадлежна индивидуализация на процесния имот, а са изложени в насока на неоснователност на исковата претенция с оглед недоказаност на предявения иск, съобразно изводите за местоположението на имота, надлежно индивидуализиран с исковата молба.
Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е отхвърлен доколкото направения анализ на приетия по делото доказателствен материал, не е дал основание на съда да приеме , че е налице спор за материално право- т.е. за собственост на един и същ имот.В тази насока поставените първи и четвърти въпроси са фактически въпроси и въз основа на тях не може да се допусне касационно обжалване.
Приложената от касатора практика е неотносима към релевираните въпроси. С посочените Решение № 538 от 14.06.2010 г. по гр.д. № 930/2009 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 854 от 11.10.1999 г. по гр.д. № 166/1999 г. на ВКС, II г.о , ВКС е дал отговор на въпроса, свързано с разпределяне на доказателствената тежест за доказване правото на собственост по предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в случаите, когато част от наследниците на общия наследодател претендират да са получили собствеността върху спорните земеделски земи от него, т.е. приложената практика обхваща хипотезите, при които страните по делото имат общ наследодател, какъвто не процесния случай, поради което не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК.
Касаторът не е обосновава наличието на специалните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не се поддържа наличието на неясна правна норма, по приложението на която липсва формирана практика, нито пък аргументирано се обосновава необходимост от изоставяне на формираната до момента задължителна практика.
По искането за разноски, направено от ответниците по касация.
С оглед изхода на настоящото производство в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят поисканите разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с подадения отговор. Същите се доказват с приложения договор за правна защита и съдействие от 05.01.2017 г., имащ характер на разписка с оглед договорения начин на плащане – в брой.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. № 4460/09.12.2016 год. на А. И. К. от [населено място], [община] на въззивно Решение № 5718 от 04.11.2016 година, постановено по гр.В.д. № 622/2016 год. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА А. И. К. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община] да заплати на Д. И. К. ЕГН [ЕГН], А. И. К. ЕГН [ЕГН], Н. И. М. ЕГН [ЕГН], А. И. К. ЕГН [ЕГН], Ф. И. П. ЕГН [ЕГН] сумата от 1500 лева/ хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски за производството по чл. 288 ГПК на основание чл. 81 ГПК във вр.с чл.78 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: