О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр. София, 27.09.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 3250 по описа за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 95, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частната жалба на К. И. Б. от [населено място] против определението от 15.04.2016 год. по ч. гр. д. № 381/2016 год. на Софийския апелативен съд в частта му, с която му е отказано предоставянето на правна помощ във връзка с подадената от него частна касационна жалба с вх. № 3046 от 29.02.2016 год. В останалата част подадената частна жалба е недопустима поради уважаване на искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото със същото определение на апелативния съд.
Иска се отмяна на отказа и предоставяне на правна помощ за приподписване на частната касационна жалба поради наличие на предпоставките за това. Останалите съображения не се обсъждат от настоящата инстанция поради неотносимост към предмета на настоящето производство в допустимата му част.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като прецени доводите в частната жалба и данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна – ищец в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което производството по нея в посочената част е процесуално допустимо.
Разгледана по същество същата е и основателна, поради следните съображения:
Въззивният съд е постановил определение от 5.02.2016 год. по ч. гр. д. № 381/2016 год., с което е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по исковете на жалбоподателя по чл. 45 ЗЗД.
В срока за обжалване на това въззивно определение жалбоподателят е подал частна касационна жалба, оставена без движение поради констатирани от съда нередовности, предмет на разпореждането му от 2.03.2016 год. В срока за изпълнение на същите жалбоподателят е подал молба за предоставяне на правна помощ с представяне на декларация за материалното и гражданското си състояние.
За да отхвърли искането за предоставяне на правна помощ за касационно обжалване на въззивното определение, съдът, макар и да е приел наличието на предпоставките по чл. 23, ал. 3 ЗПрП, установени с представената декларация, счел, че не са налице предпоставките по чл. 24 ЗПрП, чиято кумулативност законът изисква за предоставяне на правна помощ. Изложени са съображения относно зачитането на обществения интерес при уважаване на молбата за предоставяне на правна помощ, с оглед възмездността на адвокатската дейност при осъществяване на същата. Съдът приел, че законът, при посочване на предпоставките по чл. 23 и чл. 24 ЗПрП отчита това обстоятелство, с посочването на случаите, при които е социално неоправдано да бъдат разходвани държавни средства за предоставяне на правна помощ. С оглед очевидната недопустимост на исковата претенция в настоящия случай, предявена срещу магистрат в нарушение на функционалния му имунитет по чл. 132 от Конституцията на РБългария, неоснователна се явява и подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение, с което е потвърдено прекратителното определение на първоинстационния съд. Това представлява пречка по чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП за предоставяне на исканата правна помощ.
Изводът не се споделя от настоящата инстанция, поради което обжалваното определение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се предостави исканата правна помощ на жалбоподателя. Съображенията за този извод са следните: Безплатната правна помощ за процесуално представителство по ЗПрП се предоставя в случаите, когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда, при която, въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи, се установи липса на средства за заплащане от страната на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПрП преценката на съда се формира въз основа на посочените в закона обстоятелства относно доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства. В настоящия случай съдът е приел наличието на тези предпоставки за предоставяне на правна помощ, поради което и при наличието на основанието по чл. 23, ал. 1 с. з. с оглед предвидената в чл. 284, ал. 2, вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК необходимост от приподписване на частната касационна жалба от адвокат и прилагане на изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК /чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ молбата за предоставяне на правна помощ се явява основателна. Изложеното от апелативния съд съображение за отказа всъщност представлява произнасяне по основателността на тази частна касационна жалба срещу предходното негово определение, което представлява преграждане на предвидената в закона възможност то да бъде обжалвано по предвидения ред, а същото не може да се обоснове и с разпоредбата на чл. 24, т. 2 ЗПрП.
При тези данни направената преценка за липса на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за адвокат с оглед отстраняване на констатираните нередовности в подадената частна касационна жалба -приподписването й от адвокат с представено пълномощно и прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване обосновава извод за предоставяне на жалбоподателя на правна помощ по чл. 23, ал. 3 ЗПрП, след отмяна на обжалваното определение.
По тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 1320 от 15.04.2016 год. по ч. гр. д. № 381/2016 год. на Софийския апелативен съд в обжалваната му част и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ на К. И. Б. от [населено място], [улица], вх. „Д”, ет. 4, ап. 12, на основание чл. 23, ал. 3 ЗПрП правна помощ, изразяваща се в приподписване от адвокат на частна касационна жалба против въззивното определение от 5.02.2016 год. по ч. гр. д. № 381/2016 год. на Софийския апелативен съд и изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящето определение да се изпрати на Адвокатския съвет, [населено място] за определяне на адвокат.
Връща делото на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия по него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: