О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. София, 21.03.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3333 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената в срока по чл. 283 ГПК от „ОББ Интерлийз” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 135А, чрез пълномощника му адв. А.. Н., касационна жалба против въззивното решение № 112 от 12.06.2018 год. и решение № 121 от 18.06.2018 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в първото, двете постановени по гр. д. № 14/2018 год. на Апелативния съд, гр. Велико Търново в частта, с която е уважено възражението на ответната кооперация „ППОК-Земя 93”, с . Александрово за право на задържане на процесния комбайн до заплащане от касатора на сумата 22 801.56 лв., представляваща необходими разноски за запазването му.
Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска същото да бъде отменено, като вместо това се остави без уважение възражението на ответната кооперация за признаване правото на задържане на комбайна до заплащане на посочената сума.
В самата касационна жалба, както и в приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. Първото основание е обосновано с произнасяне в противоречие с цитираната и приложена съдебна практика по въпроса относно същността на необходимите разноски, които според приетото в решенията на ВКС № № 129 от 13.07.11 год. по гр. д. № 72/2010 год. І г. о., 193 от 30.11.2016 год. по гр. д. № 842/16 год. ІІІ г. о. и 85 от 24.06.14 год. по гр. д. № 1157/14 год. ІІ г. о. са такива, свързани с наложителността от запазване на вещта, без които същата би погинала или състоянието й би се влошило, а не разноски за консумативи, свързани с използването на вещта и разходи за части, които процесният комбайн не притежава /адаптер/.
Касаторът поддържа, че признаването на право на задържане на недобросъвестен владелец, какъвто е ответната кооперация, противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 199 от 14.11.2016 год. по гр. д. № 1998/2016 год. І г. о., в какъвто смисъл е и позоваването му на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
В представения писмен отговор ответникът по касационната жалба Производствено-потребителна обслужваща кооперация /ППОК/ „Земя-93”, чрез адв. М. Б., оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа липса на формулирани в изложението на касатора правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, произнасянето по които да е в противоречие с посочената съдебна практика, като счита, че въпросът дали конкретните разноски, предмет на възражението за право на задържане са били необходими за запазването на вещта винаги е фактически такъв, а не правен. Независимо от горното, дори и да се приеме за поставен въпросът за това кои са необходими разноски, то произнасянето на съда не е в противоречие със съдебната практика, приемаща, че такива са тези, предпазващи вещта от увреждане и погиване. Ответникът счита, че въззивният съд не се е произнесъл и по въпрос относно признаване право на задържане на недобросъвестен владелец, какъвто същият счита, че не е по изложените от него съображения в касационната му жалба.
Оспорва и наличието на релевираното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради липса на съображения за обосноваването му.
Поддържат се доводи и относно липсата на основания за допускане на касационното обжалване на допълнителното решение за поправка на очевидна фактическа грешка в първото, както и такива за неоснователност на касационната жалба против въззивното решение в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 283 ГПК е постъпила касационна жалба и от ППОК „Земя-93”, със седалище и адрес на управление с. Александрово, община Свищов, чрез пълномощника й адв. М. Б., срещу въззивното решение № 112 от 12.06.2018 год. по гр. д. № 14/2018 год. на Апелативния съд, гр. Велико Търново в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение и вместо това е постановено друго, с което е уважен иска по чл. 108 ЗС, като кооперацията е осъдена да предаде на ищцовото дружество владението върху собствения му комбайн. Поддържат се оплаквания за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост с искане за отмяната му в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС, и вместо това искът за ревандикация бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото пред всички инстанции разноски.
Касаторът се позовава на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение поради прилагане на чл. 78 ЗС вместо чл. 80 ЗС при произнасяне по възражението на кооперацията, ответник по иска, че е собственик на комбайна на основание оригинерното му придобиване, съгласно способа по чл. 80 ЗС. Въззивният съд не е изложил съображения в тази насока.
Същото основание за допускане на касационно обжалване, по чл. 280, ал. 2 ГПК, се обосновава и с неправилност на извода относно последиците от разпределението на доказателствената тежест, съгласно която ищецът следва да установи, че е собственик на вещта на основание представения от него договор. Автентичността му не е доказана от носещата тежестта за това ищцова страна, в нарушение на сочените процесуални правила съдът е обоснован неправилен извод за легитимацията на ищеца за собственик на поддържаното от него придобивно основание – покупко-продажба по договора от 18.05.2009 год., вместо да изключи същия от доказателствения материал по делото.
Този касатор е релевирал наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване при формулирани под № № 1 и 2 в изложението въпроси относно фактическия състав на придобиване по давност на движима вещ по чл. 80 ЗС и разграничаването му от способа по чл. 78 ЗС с позоваване на противоречие в произнасянето на въззивния съд по него с оглед приетото в решенията № № 3 от 6.02.14 год. по гр. д. № 5459/13 год., 76 от 16.05.17 год. по гр. д. № 2926/16 год. и 430 от 12.07.13 год. по гр. д. № 643/2009 год. на ВКС, че движима вещ, вкл. лек автомобил, може да се придобие въз основа на давностно владение при положение, че владението е продължило непрекъснато поне пет години. Други елементи, като добросъвестността на владелеца, както и придобивното основание да е годно да направи владелеца собственик, изобщо не са обсъждани в цитираната съдебна практика за разлика от приетото в обжалваното въззивно решение при обосноваване извода за неоснователност на релевираното от кооперацията възражение за собственост по давностно владение, съгласно чл. 80, ал. 1 ЗС.
В подкрепа на обосновката на наличие на горното основание се сочат и Р № 66 от 18.07.2016 год. по гр. д. № 5967/2015 год. ІІ т. о., Р № 138 от 22.03.2018 год. по гр. д. № 4303/2016 год. ІІ т. о. на ВКС, Р № 754 от 8.12.2010 год. по гр. д. № 925/2009 год.
В изложението касаторът формулира и въпросите: В какво се изразяват последиците от разпределението на доказателствената тежест в процеса, следва ли съдът да приеме за доказано твърдението на ищеца, че е собственик на вещта, ако ищецът не е установил автентичността на подписа на своя праводател в договора, с който същият му е прехвърлил вещта, следва ли съдът да приеме за доказано твърдението на ищеца, ако то се доказва с оспорен от ответника договор, носещ подпис на ищеца и автентичността на подписа на едната страна по договора не е доказана, с позоваване на решения на ВКС по приложението на чл. 193, ал. 3 ГПК в обратен на приетия в обжалваното решение смисъл.
Поставен е и въпросът: Следва ли, когато по делото е направено възражение относно приложението на чужд закон, касаещ правилата на придобивното основание при спор за вещни права, придобити на територията на чуждата държава /чл. 65, ал. 1 КЧМП/ съдът служебно да изясни съдържанието на посочения приложим закон, с позоваване на противоречие в произнасянето по него с решение № 32 от 20.02.13 год. по гр. д. № 576/12 год. на ВКС с даден утвърдителен отговор на този въпрос. Свързан с него е и въпросът: Следва ли ищецът по иск за собственост, позоваващ се на деривативен придобивен способ, да докаже, че праводателят му е бил собственик на вещта, с твърдение за противоречие и по него с решение № 186 от 14.01.16 год. по гр. д. № 5980/14 год. І г. о., решение № 59 от 8.05.13 год. по гр. д. № 596/12 год. ІІ г. о. По формулирания процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди аргументите и доводите на ответника и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени факти и закона, който е от значение за изхода на спора, се цитира многобройната съдебна практика в този смисъл и касаторът се позовава на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения относно необсъждане на релевирани от него доводи.
Поставен е и въпрос: Нищожна ли е търговска сделка, сключена между търговски дружества в писмена форма, когато законът предвижда писмена форма с нотариална заверка на подписите, в случай, че от поведението на страните по сделката не следва, че те са оспорили действителността й, с позоваване на противоречие в произнасянето по него в обжалваното решение с приетото в обратен смисъл в решение № 71 от 22.06.2009 год. по т. д. № 11/2009 год. и решение № 159 от 28.10.2016 год. по т. д. № 2256/2015 год.
Касаторът ППОК „Земя-93” се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите, свързани с приложението на чл. 193 ГПК при оспорване автентичността на договор и установена автентичност само на подписа на едната страна по него, респ. при оспорване на подписите в документ и установена автентичността само на подписа на едната страна.
Ответникът по тази касационната жалба – „ОББ Интерлийз” ЕАД, чрез пълномощника му адв. А.. Н., оспорва наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по съображенията в писмения отговор – не са поставени правни въпроси, обусловили изхода на спора, както и липсват допълнителни основания за достъп до касационно обжалване на въззивното решение. Счита доводите на ответната кооперация в касационната й жалба за относими към правилността на решението, но не и правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба с претенция за заплащане на направените разноски, съгласно представен списък.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд в обжалваното решение приел, че ищцовото дружество „ОББ Интерлийз” ЕАД е собственик на процесния комбайн, въз основа представените по делото писмени доказателства относно придобивния способ – покупко-продажба от немска фирма, с плащане на цената, който комбайн предоставил по договор за финансов лизинг на „Вива Агротекс” ЕООД. Съдът приел оспорването истинността на тези документи от страна на ответната кооперация за неоснователно с оглед приетото заключение на графологическата експертиза, установяваща автентичността на подписите на лицата, подписали договорите за купувача, респ. лизингодател, като намерил за неоснователен довода му за липса на установяване автентичността на подписа на продавача по първия договор за покупко-продажбата, с оглед на това, че такава задача не е била поставяна на експертизата, а и представените доказателства за плащане на цената не са оспорени. Съдът приел за установено, че ответната кооперация упражнява фактическа власт върху процесния комбайн от 12.08.2010 год., на основание приемо-предавателния протокол по сключения с „Вива Агротекс” ЕООД договор за продажба с отложено прехвърляне на собствеността и разсрочени плащания, на който договор ответната кооперация основава претендираното от нея право на собственост върху вещта. Поради липса на нотариална заверка на подписите на страните по този договор, каквато е необходимата форма, съдът приел същият за недействителен, а освен това, дори и да е действителен, той е непротивопоставим на ищцовото дружество, собственик на вещта. Затова и намерил за неоснователен довода на кооперацията за неотносимост на факта на неспазената форма на договора поради преодоляването на този порок на търговската сделка поради поведението на страните по нея на неоспорване действителността на изявленията си.
За неоснователно е прието и възражението на ответната кооперация за придобиване на комбайна по давност въз основа непрекъснато владение в продължение на пет години – чл. 80, ал. 1 ЗС, като изложените съображения касаят приложението на чл. 78, ал. 1 ЗС – установено е, че кооперацията е придобила фактическата власт върху вещта на основание договор за покупко-продажба с отложено плащане от 12.08.2010 год., на възмездно основание, но не са налице останалите предпоставки за придобиването по давност – не е налице правно основание, годно да прехвърли собствеността с оглед липсата на изискуемата се форма на договора – нотариална заверка на подписите на страните, както и владелецът не е добросъвестен с оглед възможността да узнае, че собственик на комбайна е не прехвърлителят, а ищцовото дружество, видно от наличното свидетелство за регистрация у председателя на кооперацията.
Поради тези съображения съдът приел, че ответната кооперация владее или държи процесния комбайн без основание, поради което са налице предпоставките на чл. 108 ЗС за уважаване предявения срещу нея иск за собственост. За основателно е намерено обаче възражението й за право на задържане на комбайна до заплащане на направените разноски в размер на сумата 22 801.56 лв., представляващи съгласно приетото заключение на техническата експертиза необходими такива за поддръжката и запазването на комбайна.
С оглед защитната теза на ответната кооперация срещу предявения ревандикационен иск, включваща позоваване на придобивно основание за собствеността на комбайна на сключения с „Вива Агротекс” ЕООД договор от 12.08.2010 год. за продажба с отложено прехвърляне на собствеността и разсрочени плащания, поставените в изложението към касационната й жалба процесуалноправни въпроси, свързани с оспорване на договора за покупко-продажба на ищцовото дружество и последващия договор за лизинг не могат да се приемат за обуславящи изводите в обжалваното решение относно основателността на иска. Претендираното от ответника вещно право се основава на придобиване от дружеството, което е страна по договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост, на основание на който е получил вещта, налице е приключило производство по издаване заповед за изпълнение срещу праводателя му, както и образувано принудително изпълнение, като въз основа на събраните доказателства, вкл. и заключение на графологическа експертиза относно подписите, съдът е обосновал извод за неоснователност на предприетото оспорване. Поставените в изложението въпроси съдържат оплаквания на касатора срещу този извод на съда, но не и правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по които съдът да се е произнесъл и които да са обусловили извода му по спора. Затова и въпросите относно оспорването по чл. 193 ГПК и разпределението на доказателствената тежест, формулирани в т. т. 3-7 от изложението на ответната кооперация не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, което е достатъчно основание за недопускане на касация въз основа на релевираното основание.
По възражението за давност въззивният съд приел, че ответната кооперация е осъществявала владение върху процесния комбайн – придобила е фактическата власт върху него от датата на сключване на договора 12.08.2010 год. с намерение да го свои, но не са налице останалите предпоставки за уважаване на възражението – договорът от 12.08.2010 год. е недействителен поради липса на изискуемата се форма за сключването му, както и ответната кооперация е била недобросъвестна с оглед възможността да узнае, че договаря с несобственик на вещта – към заявлението за регистрация на комбайна е приложено свидетелството за регистрация на името на ищцовото дружество. Съображенията за неоснователност на възражението за придобиване на собствеността по давностно владение не съдържа произнасяне по въпросите относно фактическия състав на придобиване по давност на движима вещ по чл. 80 ЗС и разграничаването му от способа по чл. 78 ЗС, а последните представляват всъщност оплакване срещу извода на съда за неоснователност на възражението, вкл. и по правната му квалификация, което предпоставя произнасяне по същество на този спор. С оглед неотносимостта на формулираните въпроси по т. 1 и 2 в изложението неотносима е и цитираната и представена съдебна практика. Както е разяснено в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, поради което и настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по горните въпроси, както и по процесуалноправния въпрос относно задължението на съда да обсъди релевираните доводи, в т. ч. горното възражение, както и да прецени всички доказателства във връзка с доводите на страните. Този въпрос според настоящият състав представлява по своята същност оплакване на касатора против неправилността на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения по преценка на събраните доказателства и релевираните от страните доводи по предмета на спора, а не правен въпрос, обусловил изхода на спора. Неотносими са и въпросите, свързани с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че претендираното от кооперацията вещно право на собственост произтича от това на ищцовото дружество, поради което и същите не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на посоченото основание. Същото съображение за неотносимост към спора се отнася и за въпрос № 9 в изложението.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не се констатира в настоящето производство такъв порок на обжалваното решение, който с оглед неговата „очевидност”, т. е. особено тежък, квалифициран, да може да обоснове извод за наличието му, без да се налага анализ и излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Такава неправилност, която да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушения на основните принципи на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, не се констатира в настоящия етап на производството.
Касационно обжалване не следва да се допуска и по подадената от „ОББ Интерлийз” ЕАД жалба против въззивното решение в обжалваната му част, с която е уважено правото на задържане на ответната кооперация до заплащане на сумата 22 801.56 лв. от ищеца за направените необходими за поддържане на вещта разноски. Поставеният въпрос относно същността на необходимите разноски като такива, свързани с наложителността от запазване съществуването на вещта е относим към направения от съда правен извод, като произнасянето по него, въз основа на установените факти, не противоречи на сочената съдебна практика. Въз основа на заключението на техническата експертиза съдът приел, че посочените разходи са били необходими за поддръжката и запазването на комбайна, а несъгласието на касатора с този извод представлява довод за неправилност на решението, който не може да обоснове наличие на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито може да се обсъжда в настоящето производство. Такъв довод представлява и оплакването му за признаване право на задържане на недобросъвестен владелец, какъвто е ответната кооперация, с оглед липса на произнасяне по такъв обуславящ въпрос.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по тази жалба, подадена и срещу допълнителното решение за поправка на очевидна фактическа грешка в първото.
В заключение следва извода, че поддържаните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК не са налице и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение. С оглед този изход на настоящето производство претендираните от страните разноски не следва да им се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 112 от 12.06.2018 год. по гр. д. № 14/2018 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, поправено с допълнително решение № 121 от 18.06.2018 год. по същото дело, по подадените от „ОББ Интерлийз” ЕАД, гр. София, чрез адв. А. Н., и от Производствено-потребителна обслужваща кооперация „Земя-93”, с. Александрово, община Свищов, чрез адв. М. Б., касационни жалби против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: