О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№193
гр. София, 04.05.2017 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова търговско дело № 60258 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4278 от 24.06.2016 г. на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез адвокат Р. Д. – К. от АК – В. против въззивно решение № 129 от 20.05.2016 г., постановено по в.т.д.№ 163/2016 г. на Апелативен съд – В..
Ответникът по касация Г. А., чрез процесуалния си представител адвокат Н. Р. от САК е подал отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразява, че не са налице основанията за допускане до касация, както и че жалбата е неоснователна по същество. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция, апелативният съд е потвърдил решение № 22 от 11.01.2016 г., постановено по т.д.№ 585/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което ответникът [фирма] е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД да заплати на ищеца Г. А., гражданин на Н., сумата 57 673,60 евро, получена на отпаднало основание след разваляне на предварителен договор от 04.06.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.09.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 15 034,89 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в периода от 13.02.2012 г. до 01.09.2014 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че презумцията по чл. 301 ТЗ изисква да е установено, че е извършено действие от името на търговец от лице без представителна власт, действието да е узнато от търговеца и той да не се е противопоставил веднага след узнаването. Формиран е извод, че в случая тези предпоставки са налице и съответно ответникът по иска (сега касатор) е обвързан от извършените от негово име действия от третото за спора лице „Р. Р. Е. Д.” Л., касаещи сключването на 04.06.2007 г. на предварителен договор за строителство и продажба и неговото изпълнение. Договорът се отнася за апартамент № 44 в блок 1, етаж 10, находящ се в предстояща (към 04.06.2007 г.) за изграждане жилищна сграда в [населено място],[жк], УПИ № 255, със застроена площ 73,72 кв.м., външни тераси от 14,84 кв.м. и общи части 15,01 кв.м., както и подземно паркомясто № 41 със застроена площ 12,61 кв.м., при уговорена продажна цена от 203 912 евро, платима както следва: депозит 1 000 евро – до три работни дни след сключването на договора; първа вноска (35 %) от 70 369 евро – до 21 дни от получаването на договора; втора вноска (30%) от 61 174 евро – до 30 работни дни след завършване на покривната конструкция и подписване на Акт – образец 14 и трета вноска (35 %) от 71 369 евро – до 30 работни дни след получаване на писмено уведомление от продавача, удостоверяващо, че Протокол 15 е издаден и подписан от участниците в строителството и компетентните органи. Въз основа анализа на събраните по делото доказателства (показания на свидетеля И. М., електронна кореспонденция, нотариално заверено пълномощно за В. Д., съдебно-счетоводна експертиза) е формиран извод, че още по време на действието на договора, а най-късно на 13.02.2012 г. дружеството – касатор е знаело за наличието на сключения на 04.06.2007 г. с Г. А. договор, както и че уговорената цена е платена в негова полза, но по сметка на третото лице, като непосредствено след узнаването не са извършени каквито и да е действия, с които да се е противопоставило на договора или на обстоятелството, че цената по него е платена на „Р. Р. Е. Д.” Л.. Такова противопоставяне е заявено едва с отговора на исковата молба на 20.10.2014 г., което не преодолява обвързването на дружеството при условията на чл. 301 ТЗ. Валидно възникналото облигационно правоотношение е прекратено с едностранното му разваляне по вина на купувача, което е осъществено с предизвестие, изпратено на 15.02.2011 г. по електронен път. Съответно – непретендираният от ищеца задатък (първа вноска) в размер на 70 369 евро остава за продавача, но процесната сума (втора вноска за апартамента) подлежи на връщане като дадена на отпаднало основание. Този резултат съдът е обосновал с обстоятелството, че уговорената цена по договора е платена в полза на ответника чрез сметката на третото лице „Р. Р. Е. Д.” Л., което е имало заемни отношения с [фирма], даващи му право да получава сумите по сключените от него, но за сметка на касатора, предварителни договори за покупко – продажба. С разваляне на договора е отпаднало основанието за задържане на част от авансово платената сума, но предвид липсата на определен ден за връщането й, за да изпадне длъжника в забава е необходимо да бъде поканен да плати – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Покана от кредитора е връчена на 13.02.2012 г., като с оглед установения от ССЕ размер на законната лихва и диспозитивното начало в процеса, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен в пределите на претендирания размер от 15 034,89 евро.
В касационната жалба [фирма] релевира оплаквания за неправилност на обжалваното решение и иска отмяната му с довод, че плащанията на процесните суми не са постъпили по неговата сметка, както и че в настоящият случай не е приложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ, тъй като към датата на нотариалната покана за връщане на сумите по договора (получена от В. Д. в качеството му на упълномощен представител на [фирма]) облигационното правоотношение между страните вече е било прекратено. Наред с това се поддържа, че презумцията по чл. 301 ТЗ не следва да бъде прилагана, доколкото по делото липсват доказателства, че сключената сделка има търговски характер.
В развитие на оплакванията, в изложението към касационната жалба са формулирани следните въпроси, за които се поддържа, че представляват основание за допускане на касационното обжалване:
(1) Може ли трето лице, извън законния представител на дружеството да го представлява пред трети лица, без да е налице изрично упълномощаване от законния представител и валидно ли е плащането по сметка на това трето лице, без представителна власт, ако то не е изрично овластено да получи плащания и дължи ли връщане на тези суми дружеството при условие, че то не се е обогатило с тях, тъй като сумите не са получени и същите не са осчетоводени в счетоводството на дружеството ? – с довод, че по въпроса липсва задължителна практика (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК);
(2) Намира ли приложение презумцията на чл. 301 ТЗ, ако търговецът е узнал за сключения от негово име договор от лице, което няма представителна власт, след като този договор е бил вече развален ? – с довод, че по въпроса липсва задължителна практика (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК);
(3) Как съдът е стигнал до извода, че се касае за търговска сделка, за да приложи чл. 301 ТЗ, изключваща общото законово правило за потвърждение по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, при положение, че съдът не е преценил и не е дал отговор на релевантния факт по повод преценка на характера на договора, а именно дали същият е сключен с оглед на упражняването на търговската му дейност, за действието на презумцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ ? с довод, че е налице противоречие с Р № 286 от 20.04.2006 г. по т.д.№ 754/2005 г. на ВКС, І т.о., както и че по въпроса липсва задължителна практика (чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК);
(4) За начина, по който се извършва преценка на събраните по делото доказателства и за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, да прецени всички доводи на страните, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра , на кои – не, кои възприема и кои не – с довод, че е налице противоречие с Р № 15 от 06.02.2012 г. по гр.д.№ 311/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и Р № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ВКС, ІV г.о. (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Последното означава, че касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Поставеното от касатора питане под № 4 обобщава оплакванията за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и постановяване на съдебния акт, а не съставлява правен въпрос по смисъла на това понятие, разяснен с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, поради което същият не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване. Освен това не е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е налице противоречие с релевираната задължителна практика. Съгласно Р № 15 от 06.02.2012 г. по гр.д.№ 311/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. съдът е длъжен, постановявайки решението си, да обсъди и съобрази всички относими към спорния предмет доказателства, както и да прецени значението и правните последици от осъществяването на фактите с правно значение за съществуването на спорното право и да обсъди наведените от страните доводи, свързани с осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства и значението им за възникването, съществуването и погасяването на спорното правоотношение. В същия смисъл е и тълкуването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, направено с Р № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Не съществува противоречие между въззивното решение и цитираните актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което не е налице основание за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Останалите поставени от касатора въпроси нямат обуславящо значение за изхода на спора, поради което също не представляват общо основание за допускане на касационното обжалване.
Първият от тях предпоставя по делото да прието за установено, че дружеството – касатор не се е обогатило с претендираната сума от 57 673,60 евро. Същата, обаче, се претендира не на основание чл. 59 ЗЗД, поради което изобщо не е изследван (и не е подлежал на изследване) въпросът налице ли е обогатяване в полза на касатора или не. Отговорът на поставения въпрос може ли действията на трето лице (извън законния представител на търговеца) да ангажират дружеството при отсъствие на упълномощаване за договаряне и за получаване на плащания, е положителен и произтича от самата разпоредба на чл. 301 ТЗ, предпоставките за приложението на която са установени по делото и са преценени от съда в унисон с разясненията, дадени с Р № 109 от 07.09.2011 г. по т.д.№ 465/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Р № 46 от 27.03.2009 г. по т.д.№ 454/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р № 44 от 31.03.2009 г. по т.д.№ 447/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. Съгласно Р № 202 от 06.02.2012 г. по т.д.№ 87/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., за разлика от гражданското право (при което извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания – чл. 42, ал. 2 ЗЗД), при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените действия. Състоянието на висяща недействителност при търговските сделки отпада от момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или при евентуалното й потвърждаване. Законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт или при превишаване пределите на представителната власт, сделка, с момента на узнаване на сделката, който в случая е настъпил по време на действието й. Противопоставяне е заявено едва с отговора на исковата молба (на 20.10.2014 г.), а дори и най-благоприятния от гледна точка на касатора документиран момент на узнаване за извършените от „Р. Р. Е. Д.” Л. фактически и правни действия от името и за сметка на касатора го предхожда далеч във времето (момента на връчване на нотариалната покана на 13.02.2012 г.). Следва да се има предвид още, че презумпцията по чл. 301 ТЗ намира приложение както в хипотеза на извършени от мнимия представител правни действия (включително такива касаещи правните последици от прекратяването /развалянето/ на един договор), така и при извършени от него фактически действия (така – Р № 36 от 30.03.2011 г. по гр.д.№ 384/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и Р № 57 от 07.06.2011 г. по т.д.№ 463/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.). Наличието на цитираната задължителна практика, с която въззивното решение е съобразено, изключва възможността да се приеме, че по отношение на първия въпрос е налице както допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и този по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият въпрос от изложението предполага по делото да е установено, че касаторът е узнал за сключения от негово име договор от лице без представителна власт, след като този договор е бил вече развален. Точно обратната констатация се съдържа във въззивния акт, а именно, че дружеството – касатор е знаело за наличието на сключения на 04.06.2007 г. с Г. А. договор още по време на действието на договора, като непосредствено след узнаването не са извършени каквито и да е действия, с които търговецът да се е противопоставил на договора или на обстоятелството, че цената по него е платена на „Р. Р. Е. Д.” Л.. По тази причина ВКС приема, че този въпрос няма обуславящо значение за изхода на спора и не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване. Същото се отнася и за третото питане (Как съдът е стигнал до извода, че се касае за търговска сделка, за да приложи чл. 301 ТЗ, при положение, че не е преценил и не е дал отговор на релевантния факт за характера на договора, а именно дали същият е сключен с оглед на упражняването на търговската му дейност, за действието на презумцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ ?). Такъв проблем не е стоял на вниманието на нито една от двете инстанции по съществото на спора, тъй като в нито един етап от разглеждането на делото касаторът не е поставял като спорен въпроса за характера на сделката и приложимостта спрямо нея на правилата от Търговския закон. Довод в тази връзка не се съдържа нито в първоначалния, нито в отговора на допълнителната искова молба, поради което не е включен и в доклада на съда, срещу съдържанието на който страната не е заявила никакви възражения. Повдигането на спор в тази насока за първи път пред касационната инстанция е процесуално недопустимо и не може да обуслови допускане на касационното обжалване, още повече, че в случая сделката удовлетворява изискванията както на чл. 286, ал. 1 ТЗ, така и тези по чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 14 ТЗ.
С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските за защита пред ВКС – сумата 3 000 евро, заплащането на която е установено с извлечение по сметка от 07.09.2016 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129 от 20.05.2016 г., постановено по в.т.д.№ 163/2016 г. на Апелативен съд – В..
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] ДА ЗАПЛАТИ на Г. А., гражданин на Н., сумата 3 000 (три хиляди) евро – разноски за защита пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: