О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№324
[населено място], 24.09.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 3846 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 27.03.2014 год. по гр. д. № 985/2013 год. Софийският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 12.04.2013 год. по гр. д. № 1921/2012 год. на Ботевградския районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. Д. В. от [населено място] против Х. И. Д. и Г. Д. Д. от същото село иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 29 от 19.06.2009 год. по гр. д. № 575/94 год. на Ботевградския районен съд, влязло в сила на 14.07.2010 год., поради невъзможност да се разбере волята на съда, дори и след тълкуване, защото не ставало ясно как къщата, собственост на В. В., ще продължи да съществува, след като парцелът, в който е построена, е изнесен на публична продан с това решение.
В. решение е обжалвано с касационна жалба в срок от ищцата В. Д. В., чрез пълномощника й адв. Ив. Д., като се поддържат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон. К. поддържа, че решението за делбата на имота е нищожно поради противоречие на материалния закон и с оглед невъзможността да се разбере волята на съда, поради което иска отмяна на въззивното решение и вместо това предявеният иск за обявяване неговата нищожност бъде уважен.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е поставен правния въпрос, свързан с изясняване на понятието нищожно решение и критериите за определяне на решението като неясно с оглед неразбиране на волята на съда и чрез тълкуването му, като счита, че в практиката и теорията липсва произнасяне по този въпрос. Поради това и счита, че така поставен въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което иска допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Ответниците Х. И. Д. и Г. Д. Д., чрез пълномощника им адв. Ил. Н., оспорват наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване, както и оспорват основателността на подадената касационна жалба, по съображения в представения писмен отговор. Претендират присъждане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл. 270, ал. 2 ГПК е отхвърлен, въззивният съд приел, че релевираните от ищцата основания за нищожност съставляват доводи за допуснати нарушения на материалния закон /каквито доводи се поддържат и в касационната жалба/. Те не могат да обосноват твърдяната нищожност на съдебното решение, съдържанието на което понятие се извлича по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правния спор. Относно нищожността на решението въззивният съд се е позовал на произнасянето по този въпрос в правната теория и съдебната практика, с оглед различните хипотези на липса на надлежно волеизявление – постановено от ненадлежен орган, в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда, неподписано от членовете на съдебния състав или не е в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда дори и при тълкуване. В случая тези пороци не са налице, а поддържаната неразбираемост на волята на съда в решението, чиято нищожност се иска, не е налице с оглед диспозитива на решението, който е разбираем и конкретен – изнесен е на публична продан недвижим имот, представляващ УПИ, като обстоятелството, че построената в него сграда е изключителна собственост на касаторката, е неотносимо към делбата на съсобственото дворно място обстоятелство.
Поддържаното от касаторката основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставеният в изложението въпрос относно изясняване на понятието нищожно решение и критериите за определяне на решението като неясно с оглед неразбиране на волята на съда и чрез тълкуването му, не е налице. Макар и произнасянето по него да релевантно за направения от въззивния съд извод за неоснователност на иска, то не е налице специфичното основание относно значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Както е разяснено в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да е налице това основание в първата му хипотеза разглеждането на поставения въпрос следва да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, които предпоставки в случая не са налице – произнасянето във въззивното решение кореспондира с приетото в съдебната практика и в правната теория разбиране за нищожност на съдебно решение, в т. ч. и при неразбираема воля на съда. Доводите на касаторката, че не разбира диспозитива на решението, чиято нищожност претендира, са неоснователни, тъй като обратният извод се налага от самото решение. Не е налице и позоваване на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена тя, предвид настъпили промени, поради което и не е налице значение на правния въпрос за развитието на правото, по смисъла на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради това и касационното обжалване не следва да се допуска, а с оглед този изход на делото касаторката следва да заплати на ответниците направените в настоящето производство разноски в размер на 580 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 157 от 27.03.2014 год. по гр. д. № 985/2013 год. по описа на Софийския окръжен съд, по подадената от В. Д. В., чрез адв. Ив. Д., касационна жалба.
Осъжда В. Д. В. от [населено място], Софийска област да заплати на Х. И. Д. и Г. Д. Д. от същото село направените в настоящето производство разноски в размер на 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: