О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 29.12.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 6044 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба вх. No 18314/25.06.2014 год. и молба- допълнение от 04.08.2014 година на Н. М. Н. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. В. Г. – АК П. с искане да се отмени Определение Nо 1726 от 13.06.2014 год. по Ч.гр.д. Nо 1448/2014 година на ОС-Пловдив , В ЧАСТТА , с която е потвърдено Определение No 3807 от 28.03.2014 год. по гр.д. 4514/2014 година за прекратяване на производството по заявения иск за отмяна на НАNo 93/19.04.2004 год. в частта на отразените права в съсобствеността на В. С..
Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила касаещи анализ на доказателствата и правата на съделителите с оглед на извършените разпоредителни сделки с идеални части от имота.
С изложения към частната касационна жалба искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с довод, че по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от един от съсобствениците по отношения на друг съсобственик за установяване размера на квотите , притежавани в съсобствеността , когато е налице титул за собственост, който ги обективира и спор относно този размер, е необходимо произнасяне от ВКС тъй като решаващите мотиви, относно съществуването или несъществуването на спорното право, са съществени за изхода на спора.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Съдебното исково производство е образувано по иск по чл. 124 ал.1 ГПК на Н. М. Н. срещу В. П. С. , с който иск ищецът е поискал да се признае по отношение на ответницата , че притежаваните от нея идеални части в съсобствеността на общия помежду им недвижим имот в [населено място] същата не притежава посочените в НА 93/2004 год. за дарение на идеални части , а такива в значително по-малък обем, поради което и на основание чл. 537 ал.2 ГПК е поискана отмяна на цитирания нотариален акт за признатите в по-голям обем права,
С определение постановено по чл. 130 ГПК , районният съдия е прекратил производството по така заявения иск и е върнал исковата молба с мотив, че липсва правен интерес да бъдат отречени правата на ответника В. С. след като , като съсобственик ищецът не сочи това да са негови права , чиято защита търси в който смисъл са и разясненията на ТР 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното определение , окръжният съд е отменил определението на първата инстанция досежно спора за собственост и е върнал делото на първата инстанция приемайки , че с оглед поведението на ответника за разпореждане с идеалните части от съсобствения имот е налице правен интерес, но е потвърдил определението на първата инстанция , в частта , с която е прекратено производството по искането по чл. 537 ал.2 ГП за отмяна на НА No 93/2004 год.
Искането за допускане на касационно обжалване не може да бъде уважено, не само защото изведеният правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК не е относим към „искането“ на ищеца за отмяна на нотариален акт за дарение / НАNo 93/2004 год. / по реда и на основание чл. 537 ал.2 ГПК , а защото допустимостта на такъв „иск по чл. 537 ал.2 ГПК“ е обусловена от предпоставките на закона , разяснени със задължителна съдебна практика по ТР 3/2012 год. на ОСГК на ВКС . С посоченото тълкувателно решение се приема , че в приложното поле на чл. 537 ал.2 ГПК са само констативните нотариални актове. Искане за отмяна на конститутивен нотариален акт , удостоверяващ сделка за прехвърляне , изменение или прекратяване на вещно право върху недвижим имот е недопустимо да бъде разгледано наред с иска за право на собственост, когато правата на материално-легитимираните по спора лица , за обективирани в конститутивен нотариален акт, какъвто е и оспорения от ищеца НА 93/2004 година за дарение на недвижим имот в полза на В. С..
По изложените съображения , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Образувано по частна касационна жалба вх. No 18314/25.06.2014 год. и молба- допълнение от 04.08.2014 година на Н. М. Н. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. В. Г. – АК П. с искане да се отмени Определение Nо 1726 от 13.06.2014 год. по Ч.гр.д. Nо 1448/2014 година на ОС-Пловдив , В ЧАСТТА , с която е потвърдено Определение No 3807 от 28.03.2014 год. по гр.д. 4514/2014 година за прекратяване на производството по заявения иск за отмяна на НАNo 93/19.04.2004 год. в частта на отразените права в съсобствеността на В. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: