О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр. София, 03.04.2017 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3901 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6384 от 01.08.2016 г., подадена от И. Д. Н. чрез адвокат Н. Г. от АК – П. против въззивно решение № 115 от 16.06.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 223/2016 г. на АС – Пловдив, ГО, І състав в частта му, с която е уважен иск по чл. 29, ал. 3 СК.
Ответникът по касация К. О. Н. чрез адвокат В. З. от АК – П. е подал отговор на касационната жалба, като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт.
По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, АС – Пловдив е отменил решение № 167 от 02.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 1096/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от К. О. Н. против И. Д. Н. иск за определяне на по-голям дял в размер на 70% от придобитото от страните семейно имущество поради значително по-голям принос по смисъла на чл. 29, ал. 3 СК, вместо което е определил на основание чл. 29, ал. 3 СК по-голям дял от имуществото, придобито през време на брака на страните К. О. Н. и И. Д. Н., сключен на 12.04.1997 г. и прекратен на 02.07.2013 г с. – в размер на 70% за ищеца К. О. Н. и 30% за ответницата И. Д. Н.. Решението на ОС – Пловдив е потвърдено в останалата част, с която иска по чл. 29, ал. 3 СК е отхвърлен за разликата над определения за ищеца К. О. Н. дял от 70% до претендирания размер от 4/5 идеални части за дела му, както и е отхвърлен евентуално съединения иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че приносът в придобиване на общото за съпрузите имущество по принцип се изразява в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата, като на никоя от тези проявни форми не трябва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака е с взаимно разбирателство и общи усилия съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на семейството и грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял се отнася за всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. В конкретния случай е установено, че всеки от бившите съпрузи е изпълнявал семейните си задължения, като е допринасял съобразно възможностите си за семейното благополучие, отглеждането и възпитанието на родените от брака деца и участие в домакинството. Същевременно е прието, че съотношението между внесените от двамата парични средства може да има значение, когато те са реализирани като принос. Наред с доказаните доходи на страните (144 840,80 лв. за ищеца и 42 484,17 лв. за ответницата), несъмнено е установено, че в придобиване на общото имущество е вложена и сума в размер на 60 000 лв., която е с извънсемеен произход – продажна цена на апартамент в [населено място], собственост на ищеца от преди брака. Предвид така установения значително по-голям принос на ищеца е постановено частично уважаване на главния иск.
В изложението се поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по следните въпроси :
(1) При определяне на по-голям дял от общото имущество по реда на чл. 28, ал. 3 от СК различните проявни форми на приноса на съпрузите равнопоставени ли са и, ако в една от проявните форми преобладава участието на единия съпруг, а в друга – на другия, следва ли да се извършва съпоставка на това участие, следва ли да се търси някакъв точен математически израз при сравнението и оценката на приноса на двамата съпрузи, или фактът на общото участие в общите семейни дела е достатъчен, за да се приеме равностойност на приноса на двамата съпрузи ? ;
(2) При определяне на приноса на съпрузите възможна и необходима ли е точна съпоставка на основно (не изключително) полаганите грижи от единия съпруг и по-високите (не изключителни) доходи на другия съпруг, когато по делото е установено, че и двамата съпрузи са изпълнявали семейните си задължения и никой от тях не е разпилявал имущество или неоправдано е задоволявал единствено свои потребности ? ;
(3) Как следва да се преценяват грижите, които единият съпруг е полагал за семейството и за които не се установява изключителност, при наличие на по-големи доходи, реализирани от другия съпруг ? ;
(4) Ако се установи такива грижи да са полагани и изобщо семейните задължения да са изпълнявани, какъв е критерият за съпоставката им спрямо финансовите доходи на съпрузите и необходимо ли е търсенето на техен паричен израз за равностойна и точна оценка на приноса ? ;
(5) Как следва да се преценяват грижите, които единият съпруг полага в семейството, спрямо грижите, които другият съпруг полага в семейството, като се вземе предвид, че подобна преценка на доходите е елементарна, а невъзможността (или трудността, или изключителната субективност) да се направи подобна преценка при грижите за семейството води (съзнателно или не) до приравняване на понятията „принос” и „доход” ? ;
(6) Аргумент за по-голям принос на единия съпруг ли е получаваното от този съпруг по-високо възнаграждение, ако това е резултат от спецификата на неговата професия и обществено-икономическата реалност, а не от неравно полаган труд, отношение към трудовата заетост извън семейството и/или липса/наличие на такава ? ;
(7) Ако точна съпоставка на различните проявни форми на приноса е необходима, чия е доказателствената тежест при извършването й – за ищеца или за съответната страна, чиито действия представляват форма на принос ? ;
(8) Ако точна съпоставка на различните проявни форми на приноса не е необходима, единствено въз основа на съдийското убеждение ли следва да се определи съотношението в тежестта на тези форми на приноса и тази съдийска преценка може ли да бъде предмет на инстанционен контрол?
Поддържа се наличие на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК (поради противоречие с ППВС № 5/1972 г., решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и решения на ВС и ВКС, постановени по реда на отменения ГПК), както и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Обобщено, въпроси №№ 1 – 6 и № 8 се свеждат до правния проблем за значението на приноса в придобиването на имуществото, съпоставен с доходите на съпрузите и за значението на съотношението между доходите и приноса като цяло. По този повод са постановени представените от касаторката Р № 215 от 23.06.2011 г. по гр.д.№ 1014/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., Р № 237 от 27.06.2011 г. по гр.д.№ 931/2010 г. на ВКС, І г.о. и Р № 73 от 13.07.2015 г. по гр.д.№ 4874/2014 г. на ВКС, І г.о., чиито принципни разяснения по приложението на закона са съобразени от въззивния съд при постановяване на атакуваното решение. Несъвпадението между крайния резултат от разрешаването на конкретните правни спорове (настоящия и тези по гр.д.№ 1014/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и по гр.д.№ 4874/2014 г. на ВКС, І г.о.) се дължи не на възприето от апелативния и касационния съдилища различно тълкуване на закона, а на различието в установените по отделните дела факти. Нито по гр.д.№ 1014/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., нито по гр.д.№ 4874/2014 г. на ВКС, І г.о. е установено в придобиването на общото имущество ищецът да е вложил средства с личен характер, докато по настоящото дело е установено, че в придобитото от страните имущество са вложени лични средства на ищеца в размер на 60 000 лева, които имат относителен дял 24% от общия размер на доказаните доходи на страните (247 324,97 лева), послужили за придобиването на имуществото на стойност 186 603 лева. Влагането на лични средства в значителен размер винаги е отчитано като обстоятелство, сочещо на изключителен случай на принос и съставляващо основание за определяне на по-голям дял от общото имущество. Така е прието както в задължителната практика (т. 4 от ППВС № 8/1980 г.), така и в константната практика на ВС и ВКС, включително представените от касаторката актове (Р № 212 от 22.ІV.1985 г. по гр.д.№ 1095/1984 г. на ВС, ІІ г.о., Р № 3486 от 22.ХІ.1982 г. по гр.д.№ 2817/1982 г. на ВС, ІІ г.о., Р № 53 от 13.02.2006 г. по гр.д.№ 1243/2004 г. на ВКС, ІІ г.о. и Р № 1192 от 23.01.2009 г. по гр.д.№ 3870/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о.). С оглед отсъствието на противоречие по смисъла, разяснен с ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК, не е налице основание за допускане на касационното обжалване по посочените въпроси нито в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а самото съществуване на задължителна практика по посочения правен проблем (чиито разрешения изцяло се споделят от настоящия състав на съда) изключва допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице основание за допускане на обжалването и по въпрос № 7. В случая доказателствената тежест е разпределена в съответствие с чл. 154 ГПК, като ищецът е установил благоприятните за него обстоятелства, а ответната страна дори не е твърдяла личните средства от 60 000 лв. да не са били вложени в общото придобиване.
Независимо от изхода на настоящото произнасяне, на касатора не следва да се присъждат претендираните разноски в размер на 600 лева, тъй като по делото е налице само индиция за договарянето им (представената фактура № 40 от 02.09.2016 г.), но не и доказателства за реалното им заплащане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 115 от 16.06.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 223/2016 г. на АС – Пловдив, ГО, І състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: