О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр. София, 13.03.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 160 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С въззивното решение от 24.09.2014 год. по гр. д. № 1268/2014 год. Варненският окръжен съд отменил частично първоинстанционното решение от 24.03.2014 год. по гр. д. № 7516/2013 год. на Варненския районен съд и вместо това постановил друго, с което признал за установено по отношение на ответниците Ж. и М. Н., че В. Н. Д., А. Н. Д. и В. Й. Н. са собственици първите двама на по 1/8 ид. ч., третата на 2/8 ид. ч., общо на ? ид. ч., от поземлен имот с идентификатор 10135.503.587 по кадастралната карта на [населено място], с площ 433 кв. м., заедно с находящата се в него жилищна сграда със застроена площ 75 кв. м., на основание наследствено правоприемство от Й. Н. Д., починал на 10.09.1998 год., собственик на основание закупуване по параграф 4а и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ, и осъдил ответниците да им предадат владението върху ? ид. ч. от имота. Като последица от уважаване на иска за собственост е отменен и нотариалния акт № 35/2010 год. в частта, с която Ж. и М. са признати за собственици на ? ид. ч. от имот 252 в [населено място],[жк], с. о. ”Б. д.” с площ от 863 кв. м., ведно с построените в него сграда и навес.
В останалата отхвърлителна част за разликата над ? ид. ч., първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо.
Въззивното решение в частта, с която са уважени исковете, се обжалва от ответниците Ж. и М. Н. с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Касаторите поддържат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с твърдения за липса на установяване на придобитото от наследодателя право на собственост върху спорния имот на основание изкупуване по реда на параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Иска се отмяната на въззивното решение в обжалваната част и вместо това искът за собственост се отхвърли, евентуално делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с присъждане на направените разноски.
В приложеното изложение към касационната жалба се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по съображения за противоречие с практиката на ВКС – ТР № № 1/2001 год. и 1/2013 год., Р 125 по гр. д. № 534/11 год. ІV г. о., Р 174 по гр. д. № 36/10 год. І т. о. по формулирани въпроси, свързани с довод за нарушение на разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 266, ал. 1 ГПК. Поддържа се противоречие с ТР № 2/11 год. на ОСГК на ВКС по въпроса относно наличието на построена в имота сграда в контекста на установяване на една от предпоставките за трансформиране правото на ползване в право на собственост в патримониума на наследодателя, и свързания с него въпрос за преценка на писмените доказателства, обосновали направения от съда извод в тази насока.
Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите обосновават с поставяне на въпроси, свързани с процедурата по изкупуване на имота по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и значението на неспазване на предвидените срокове за произнасяне по молба за изкупуване, за заплащане на цената, за приложимия закон относно приключване на административната порцедура при наличие на промяна в закона. В тази връзка са и поставените въпроси наследява ли се имот по параграф 4а от наследниците на ползвателя, ако същият не е имал правото да го изкупи и не е платил цената.
Поставен е и въпрос относно придобиване на собственост по давност с довод за противоречие в произнасянето на въззивния съд с решение № 100 по гр. д. № 667/11 год. на І г. о. на ВКС относно липсата на доказателства по делото ищците да са установили владение по отношение на спорния имот.
В писмен отговор ищците са оспорили наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, респ. считат подадената жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да уважи предявените искове за собственост на идеални части от спорния имот съдът приел за доказана материалноправната легитимация на ищците на поддържаното от тях основание – наследствено правоприемство от общия на страните наследодател, в чиято полза е завършила процедурата по трансформация на предоставеното му през 1968 год. по ПМС № 21/63 год. право на ползване върху пустееща земя от 1 дка в право на собственост, на основание параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, с предмет бившия имот № 252, част от който с площ от 433 кв. м. е процесният. Предпоставките за изкупуването са установени от представените по делото доказателства, като съдът приел за ирелевантно обстоятелството кой е построил сградата в имота в релевантния срок до 1.03.91 год., както и с чий средства е платена цената на имота, като идентичността на предоставения за ползване имот и този с пл. № 252 по ПНИ е установена от заключението на техническата експертиза. Площта над 600 кв. м. до размера на целия имот е придобита при условията на пар. 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ.
Процесният имот № 587 се владее от ответниците, което не е било спорно в производството, като съдът намерил за неоснователно правоизключващото им възражение за придобивна давност относно частите на останалите наследници с оглед липсата на доказателства за промяна в намерението на ответниците да своят имота за себе си и манифестирането му чрез такива действия, които да отричат правата на останалите, съгласно разясненията в ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС. Съдът е изложил подробни съображения относно установените от доказателствата факти, обосноваващи направения извод за неоснователност на поддържаното възражение от ответниците за придобиване на спорния имот по давностно владение, вкл. и относно липсата на необходимия срок от евентуално промененото им намерение от 2008 год. до предявяването на исковете.
С оглед на горните съображения се налага извода, че релевантният въпрос за изхода на спора е наличието на предвидените в закона предпоставки за основателност на иска по чл. 108 ЗС.
Поставените в изложението на касаторите въпроси, свързани с довод за нарушение на разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 266, ал. 1 ГПК не представляват по своята същност правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната вола на съда, обективирана в решението, за да е основание за допускане на касацията произнасянето по него при наличие на някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Поддържаните от касаторите доводи са за допуснати процесуални нарушения на съда, които не могат да бъдагт обсъждани в настоящето производство. Поради това те не могат да обосноват наличие на релевиранато основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Относно наличието на предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, под каквато форма най-общо следва да се обобщят следващите поставени от касаторите въпроси, свързани с наличието на построена в имота сграда към релевантния момент, процедурата по изкупуване на имота по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и значението на неспазване на предвидените срокове за произнасяне по молба за изкупуване, за заплащане на цената, за приложимия закон относно приключване на административната порцедура при наличие на промяна в закона, настоящият състав счита, че същите са неотносими към предмета на спора, който не е такъв по конкуренция между правата на възстановените собственици и тези на ползвателите, имащи право да трансформират в собственост предоставенитото им право на ползване. Касаторите, ответници по предявения иск за собственост, не са поддържали в отговора си по чл. 131 ГПК и твърдение, че не общият наследодател е бил ползвател на имота, а сина му Ж. Н., респ. и съпругата му М. Н., нито са оспорили твърденията в исковата молба и представените от ищците доказателства за предоставено право на ползване през 1968 год. на имота от 1 дка на общия на страните наследодател. Същите нямат и правен интерес от такъв довод, доколкото са възразили, че претендират да са изключителни собственици на имота на основание давностно владение след трансформиране на правото на ползване в право на собственост, тъй като придобиване по давност на имот, находящ се в терен по параграф 4а, собствеността върху който се възстановява по ЗСПЗЗ, е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделската земя, в какъвто смисъл е съдебната практика. И след като не претендират и да им е възстановена собствеността по ЗСПЗЗ, спорът е съсредоточен до въпроса придобили ли са по давностно владение идеалните части на останалите наследници на общия наследодател, собственик на спорния имот чрез трансформиране на правото му на ползване върху него в право на собственост. По този спор произнасянето на въззивния съд е в съответствие с ТР № 1/2012 год., поради което и не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Горните въпроси, вкл. и тези: наследява ли се имот по параграф 4а от наследниците на ползвателя, ако същият не е имал правото да го изкупи и не е платил цената, са неотносими към предмета на спора, поради което и не са обусловили изхода му. Поставеният въпрос за преценка на писмените доказателства не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а основание за неправилност на решението, поради което и неподлежащ на обсъждане в настоящето производство.
Както се посочи, по релевантния за спора въпрос относно поддържаното от ответниците, сега касатори възражение за наличие на придобивна давност, произнасянето на въззивния съд не противоречи на задължителната съдебна практика, а произнасянето по него с направения от съда извод представлява въпрос по съществото на спора, поради което и не може да се обсъжда в настоящето производство. С оглед липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1298 от 24.09.2014 год. по гр. д. № 1268/2014 год. на Варненския окръжен съд в обжалваната му част по подадената от Ж. Й. Н. и М. Д. Н. от [населено място], чрез адв. Т. А., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: