О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
Гр. София, 29 август 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 5450 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 7587 от 17.10.2016 г., подадена по пощата на 14.10.2016 г. от Й. Г. С. чрез адвокат В. В. от САК против въззивно решение № 207 от 09.08.2016 г. по в.гр.д.№ 217/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, ГК.
Ответникът по касация З. Г. В. не е подала отговор на касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 51 от 10.02.2016 г. по гр.д.№ 1020/2015 г., постановено от Районен съд – Дупница, с което е допусната съдебна делба между страните по делото при равни права (по Ѕ идеална част) относно УПИ – парцел Х-214, кв. 116 по РП (утвърден със Заповед № 262 от 12.09.1990 г.) на [населено място], заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда с пристроена към нея паянтова сграда, двуетажна паянтова сграда и навес, както и е отменен НА № 175 от 16.05.2014 г. по описа на нотариус Л. С. над размера от Ѕ идеална част от признатите с него придобити по давност права.
Въззивният съд, прилагайки и разпоредбата на чл. 272 ГПК, е приел за установено, че процесното имущество е съсобствено на страните при равни права, доколкото двамата съделители са низходящи от първа степен на предишните собственици. Своевременно заявеното от настоящия касатор възражение за изтекла в негова полза придобивна давност е преценено като неоснователно, предвид липсата на доказателства за преобръщане на упражняваното от него държане на притежаваните от сестра му идеални части във владение, както и с оглед липсата на изтекъл 10-годишен срок от 2008 г. до снабдяването с констативен нотариален акт по реда на чл. 587 ГПК. Въззивният съд се е позовал на постановките по ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, както и Р № 34 от 04.02.2013 г. по гр.д.№ 611/2012 г. на ВКС, І г.о.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК:
(1) „С. (сънаследникът), който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 от Закона за собствеността и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността ?”
(2) „С какви действия съсобственикът (сънаследникът) на недвижим имот може да демонстрира намерението си да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик (сънаследник) ?”
(3) „При наличието на какви предпоставки съсобственик (сънаследник) би могъл да придобие по давност дяловете на останалите съсобственици (сънаследници) от съсобствен недвижим имот ?”
(4) „По какъв начин останалите съсобственици (сънаследници) следва да предявят правата си при установена самостоятелна фактическа власт от един от съсобствениците (сънаследниците), за да се приеме, че започналата да тече в негова полза придобивна давност е прекъсната ?”
(5) „Какво е значението на извършените от един от двамата съсобственици (сънаследници) на недвижим имот фактически действия в имота при обосноваване на извода на Съда за липса/наличие на необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно владение от страна на този съсобственик, обусловил уважаването на предявения от другия съсобственик на имота иск за делба и отмяната на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност ?”
(6) „Може ли да се обоснове извод за прекъсване на владение по смисъла на чл. 79 от Закона за собствеността въз основа на това, че владелецът в периода след петата година от владението е предприемал няколко пътувания в чужбина със съответен престой там, при положение, че по време на този престой владелецът е предоставял ключ за недвижимия имот и е поверявал пазенето на същия на свои познати ?”
(7) „За да се приеме, че е налице постоянно владение по смисъла на чл. 79 от Закона за собствеността от страна на един от съсобствениците (сънаследниците) на недвижим имот, необходимо ли е да се докаже наличие на непрекъснато фактическо въздействие в целия имот от страна на владелеца или е достатъчно фактическата власт да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, ако те сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действия на трети лица ?”
(8) „Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест между страните в процеса при оспорване на презумпцията по чл. 69 от Закона за собствеността за наличие на намерение у владелеца да държи вещта като своя ?”
(9) „Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест между страните в процеса при оспорване на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност, издаден в производство на обстоятелствена проверка ?”
(10) „Когато в хода на производството са изслушани свидетелски показания, които са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, и такива, които са основани на факти, предадени от някоя от страните по делото, кои свидетелски показания следва да бъдат кредитирани от съда при постановяване на решението ?”.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Въпрос № 10 обобщава оплакванията на касатора за допуснати процесуални нарушения във връзка с обсъждането на събраните гласни доказателства. Най-напред следва да се има предвид, че съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК до разглеждане по същество се допускат касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, но не касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Съответно – касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването, поради което въпрос № 10 не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване. Освен това не се установява противоречие между въззивното решение и задължителната практика (включително релевираната от касатора), доколкото относно факта на водените преговори за доброволна делба през 2008 г. сведения са дадени единствено от свидетелите А. Б. и К. В. и не е налице противоречие с показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Досежно начина, по който следва да се преценяват показанията на свидетелите, следва да се има предвид, че съдът върши това по вътрешно убеждение, като съобразява начина на изразяването им пред съда, преценява годността на свидетеля да възпроизвежда точно фактите, преценява логичността им и съответствието им с останалите доказателства, които правила са спазени в случая и са формирани обосновани изводи относно релевантните за спора факти.
Въпросите, поставени под номера от 1 до 7 включително третират фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС в отношенията между сънаследници – относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствената част на другите сънаследници, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници. Произнасянето по тях е съобразено със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК. В него е прието, че при наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците независимо от това, че само един от тях остава в наследствения имот. Поради това при правен спор подлежи на изследване въпросът за основанието за упражняването на фактическата власт, което в случая е наследяване, и с оглед на това следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. Разяснено е, че във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, което въззивният съд (препращайки към мотивите на първоинстанционното решение) е приел, че не е налице в настоящия случай. В същия смисъл са тълкувателните мотиви на Р № 132 от 27.05.2016 г. по гр.д.№ 1121/2016 г. на ВКС, І г.о. и Р № 74 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 6277/2014 г. на ВКС, І г.о., съгласно които преобръщането на държането частите на съсобственика във владение за себе си следва да се осъществи чрез недвусмислени действия, които са извън кръга на тези, предвидени в специалните норми за съсобствеността (чл. 31 и чл. 32 ЗС) и те да са възприети като такива от съсобственика (когато това е възможно, както е в случая). Тези действия следва да са такива, които преценени в съвкупност, представляват по съдържание действия на изключителен собственик. Правото на собственост е абсолютно право и отблъскването на владението на другите съсобственици означава отричане на правата им от владелеца-съсобственик и принуждаването му да се съобразяват с установеното от него владение като с права на изключителен собственик. Действията, с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, поради което и не съществува общ отговор, валиден за всички случаи – какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства следва да се установи това. Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно, а това в случая не е налице. Различието между изхода на спора по настоящото дело – от една страна, и изхода по гр.д.№ 1121/2016 г. на ВКС, І г.о., гр.д.№ 3973/2015 г. на ВКС, І г.о., по гр.д.№ 3036/2014 на ВКС, І г.о. не се дължи на различно тълкуване на закона, а на особеностите на случаите от фактическа страна с оглед различията в приетите за доказани обстоятелства, което (по аргумент от т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК) не обосновава извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При отсъствието на основание да се приеме, че касаторът е завладял наследствения дял на сестра си, разрешенията, дадени с Р № 5 от 25.01.2010 г. по гр.д.№ 2728/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., Р № 3 от 06.03.2015 г. по гр.д.№ 4048/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., Р № 78 от 16.04.2014 г. по гр.д.№ 5479/2013 г. на ВКС, І г.о., Р № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. съставляват неотносима към случая съдебна практика.
Във връзка с въпроси №№ 8 и 9 ВКС констатира, че отсъства противоречие между въззивното решение и задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, както и в Р № 1021 от 04.03.2010 г. по гр.д.№ 23/2009 г. на ВКС, І г.о., Р № 157 от 19.06.2013 г. по гр.д.№ 103/2012 г. на ВКС, І г.о. и Р № 167 от 24.06.2013 г. по гр.д.№ 1889/2013 г. на ВКС, І г.о. Прието е, че поради едностранния характер на нотариалното производство, нотариалният акт по чл. 587 ГПК може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорващият може както да доказва свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и да опровергава фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или да доказва, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. В съответствие с така формираната практика, при правилно разпределена доказателствена тежест и в резултат от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е формирал обоснован извод, че са опровергани фактите, послужили като основание за издаването на К. № 175 от 16.05.2014 г. От една страна по делото е опровергана направената от нотариуса констатация за наличие на владение (предвид наследствения характер на имота и отсъствието на доказателства за промяна в намерението за своене на целия имот), като същевременно по делото са събрани и доказателства за признаване правата на ответницата по касация от страна на касатора през 2008 г., считано от който момент до 16.05.2014 г. не е изтекъл изискуемия по чл. 79, ал. 1 ЗС срок.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 207 от 09.08.2016 г. по в.гр.д.№ 217/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, ГК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: