О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
гр. София, 05.03.2020 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2426 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 12.11.2018 год. по гр. д. № 681/2018 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 24.04.2018 год. по гр. д. № 724/2016 год. на Разложкия районен съд, с което е прието за установено по отношение на ответниците Е. И. Ц., С. Т. Ц. и Община Разлог, че наследниците на К. Т. К., починал на 28.07.1968 год. са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] с площ 1 099 кв. м., попадаща в неговата източна част, при граници на частта: шосето [населено място] – [населено място], шосето [населено място] – м. „К.” и останалата част от имота, по наследство и реституция по ЗСПЗЗ, като Е. и С. Ц. са осъдени да им предадат владението върху този имот, както заедно с общината солидарно да понесат направените от ищеца К. И. К. разноски.
Въззивното решение се обжалва с касационни жалби в срока по чл. 283 ГПК от Е. И. Ц. и С. Т. Ц., чрез пълномощника им адв. П. З. и от Община Разлог, чрез адв. Р. Н., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, евентуално делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касаторите Ц. претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът К. И. К., ответник по жалбите, чрез адв. Ем. Я. оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване по подадената от касаторите Ц. жалба. Евентуално жалбата се оспорва като неоснователна, по изложените в представения писмен отговор съображения по същество. Претендира и присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните относно релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете за собственост срещу общината в Разлог и ответниците Ц., нейни приобретатели по договор за покупко-продажба, са уважени, въззивният съд приел, че наследниците на К. Т. К., починал през 1968 год. /един от които е ищецът К. И. К./, се легитимират като собственици на спорния имот на релевираните основания наследство и реституция по ЗСПЗЗ. Прието е, че възражение от ответниците по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК за провеждане на косвен съдебен контрол върху решението за възстановяване на собствеността от 29.08.1992 год. не е наведено с отговора на исковата молба, респ. в първото по делото заседание, поради което и е недопустимо оспорването на законосъобразността на решението, както и правото на собственост на наследодателя на ищеца преди образуване на ТКЗС да се въвежда за пръв път пред въззивния съд. Освен това, с оглед релевирания от тях правопораждащ факт за претендираното от тях вещно право, същите нямат и правен интерес от оспорване правата на бившия собственик към миналия момент на обобществяване на имота, тъй като не заявяват техни права към този предходен момент. Независимо от това, възражението за нищожност на решението на поземлената комисия от 1992 год., е разгледано по същество и е прието за неоснователно. Относно поддържания довод за липса на индивидуализация на имота съдът приел, че описанието му по местност, вид, площ и съседи съответства на изискванията на закона към момента на постановяване на решението на поземлената комисия, освен това индивидуализацията на бившия имот е установена с помощта на събраните свидетелски показания, както и приетото заключение на техническата експертиза. Неподписването му от член на комисията не води до релевираната нищожност поради неспазване на формата на административния акт, с оглед липсата на изрична уредба в закона относно начина на вземане на решението. Поради това следва да се приложат правилата на общия процесуален закон относно вземане на решение от колективен административен орган, съгласно които това става с обикновено мнозинство, каквото е налице в настоящия случай. С оглед издаване на решението на поземлената комисия на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, редакция преди изм. й с ДВ бр. 45/95 год., при която наличието на скица не е елемент от фактическия състав на възстановяване на имотите в съществуващи /възстановими/ реални граници, въззивният съд приел решението да е валидно постановено и с оглед конститутивното му действие легитимира наследниците на бившия собственик на земеделския имот за собственици. Към момента на възстановяване на собствеността имотът е имал земеделски характер и е бил извън регулационния план на града. След изработване на кадастралната карта през 2006 год. същият представлява имот с идентификатор ***, съгласно приетото заключение на техническата експертиза, впоследствие реална част от имот ***. Съдът се е позовал на разясненията в т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 год. по т. д. № 8/2014 год. ОСГК на ВКС относно допустимостта на иск за собственост върху реална част от поземлен имот, когато същата е неправилно заснета като част от съседен поземлен имот или която изобщо не е заснета като самостоятелен имот, обосновавайки я с конститутивното действие на решението на поземлената комисия, определящо възстановеното право на собственост върху описания имот. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на техническата експертиза е установено не само точното местонахождение на реституирания земеделски имот, но се установява, че макар и да не е нанесен в кадастралния план, същият с площ 940 кв. м. съставлява част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2012 год., целият с площ 1 099 кв. м., попадащи в неговата източна част, при описаните в решението граници. Точното местонахождение на спорния имот е установено по несъмнен начин вследствие и осъществения оглед на място, с разпит на свидетелите, установяващи попадането на част от бившия земеделски имот в пътя за м. „К.” при преместването на същия в годините. Изводът на съда е обоснован въз основа всички събрани по делото доказателства и направения анализ, като оспорената от ответниците карта на водния синдикат „Ел тепе” не е единственото такова доказателство, поради което и е постановил отказ да събира нови доказателства в тази насока.
Въззивният съд приел, че не се установява от събраните доказателства община Разлог да е придобила правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***, в т. ч. и на сочените в представения акт за частна общинска собственост № 1232 от 2.05.2012 год. правни основания – чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС, във вр. с пар. 42 ПЗР към ЗИД на ЗОбС. С оглед липсата на правопораждащо действие на този акт, съгласно чл. 5, ал. 3 ЗОбС, към момента на легитимирането на общината с него, на наследниците на К. К. вече е била възстановена собствеността върху реална част от този поземлен имот с площ от 940 кв. м., в източната му част, при описаните съседи, на основание издаденото през 1992 год. решение на поземлената комисия.
При липсата на доказателства общината да е придобила право на собственост върху поземления имот № *** същата не е могла и да го прехвърли на основание сключения с ответника Е. Ц., по време на брака му с другата ответница, договор за покупко-продажба. Възражението на ответниците К., което противопоставят на предявения срещу тях ревандикационен иск, е неоснователно, поради което и владението им върху спорния имот е без основание. Макар и валидно сключен с общината договорът от 28.09.2012 год. няма вещнопрехвърлително действие и не може да ги легитимира като собственици на спорния имот, поради което и съдът е приел за установено по отношение на тях и общината, че наследниците на К. Т. К., бивш жител на [населено място], починал на 28.07.1968 год., са собственици на спорния имот и е уважил ревандикационния иск. С оглед потвърдителния диспозитив на въззивното решение произнасянето му е също по отношение на наследниците на бившия собственик на имота, при положение, че ищец в производството е само един от тях – К. И. К.. Предвид данните по делото за конституираните страни и произнасянето на въззивния съд с оглед потвърждаване на първоинстанционното решение при формулирания му диспозитив относно страните в производството, настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на валидността и процесуалната му допустимост, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. При наличието на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване е безпредметно обсъждането на релевираните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 5088 от 12.11.2018 год. по гр. д. № 681/2018 год. по описа на Благоевградския окръжен съд по подадените от Е. И. Ц. и С. Т. Ц., чрез пълномощника им адв. П. З. и от Община Разлог, чрез адв. Р. Н., касационни жалби против него.
Указва на касаторите Е. И. Ц. и С. Т. Ц., двамата от [населено място], [улица] да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС в размер на сумата 32 лв. и представят вносния документ за това.
Указва на касатора Община гр. Разлог в същия срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 32 лв. и представи вносния документ.
След представяне на доказателства за изпълнение от касаторите на горните указания делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание, в противен случай – на докладчика за произнасяне в закрито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: